Определение № 3041 от 22.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49847/2025
- Вид
- Определение № 3041
- Подписан
- 22.01.2026
- В сила
- 22.01.2026
- Състав
- ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3041 гр. София, 22.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110149847 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „A 1 България“ ЕАД срещу „* която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът с исковата молба е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Ответникът е направил искане ищецът да бъде задължен по реда на чл.
183 от ГПК да представи в оригинал писмени доказателства. Следва да се посочи, че целта на задължаването на някоя от страните да представи оригинала на приложен в препис документ е насрещната страна да докаже свое твърдение, че такъв оригинал липсва и или представения не съответства на оригинала. По делото ответникът не е навел такива твърдения, поради което искането за задължаване на ищеца да представи оригиналите се явява необосновано и е следвало бъде отхвърлено.
Съдът намира, че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, въпреки това, настоящият състав, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.02.2026 г. от 14:30 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца-препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за задължаването на ищеца да представи документи в оригинал.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 13296/2025 г. по описа на СРС, 39 състав.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и и чл. 92, ал.1 ЗЗД от „* срещу „* с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 25.15 лв. /12.85 евро/, представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент 505601049, партида 109223600, ID на договора М6318558 от 05.06.2019 г., за периода от 09.11.2023 г. до 08.12.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 2.98 лв.
/1.52 евро/, представляваща мораторна лихва за период от 03.01.2024 г. до 04.03.2025 г., сумата от 350 лв. /178.93 евро/, представляваща неустойка за предоставено, но невърнато оборудване след прекратяване на договор ID на клиент 505601049, партида 109223600, ID на договора М6318558 от 05.06.2019 г., ведно със законна лихва за период от 05.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 39,09 лв. /19.98 евро/, представляваща мораторна лихва за период от 27.01.2024 г. до 04.03.2025 г., за която суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13296/2025 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за използване на електронни съобщителни услуги 505601049, партида 109223600, ID на договора М6318558 от 05.06.2019 г., като договорът бил многократно подновяван, като са добавяни нови услуги и срокове. Посочва, че с 2 броя заявление от 05.06.2019 г. абонатът П. Х. И. прехвърлил на ответника използваните от него услуги – интернет с номер 101001428834 и телевизия с номер 201001428833, както и правата и задълженията си по договора с оператора. За използването на пакета от услуги интернет и телевизия на П. И. било предоставено за временно ползване за срока на договора оборудване ТВ приемник сериен номер 458215001684 и рутер сериен номер 485754430D0EBE9D, инсталирани с протокол от 29.11.2018 г. Срокът на договора бил удължаван с анекси от 05.06.2019 за срок от 24 месеца, както и от 12.07.2021 за срок от 24 месеца, като на 01.11.2021 г. за услуга 2
101001428834 било предоставено допълнително оборудване рутер TP- Link сериен номер 22171Т7Х00638, което също следвало да бъде върнато при прекратяване на договора. Твърди, че по договора била издадена и останала дължима фактура №477949824 от 13.12.2023 г., от която се претендира. остатъкът от 25.15 лв. Излага твърдения, че за пакета от услуги, а именно интернет и телевизия договорът бил прекратен считано от 12.12.2023 по молба на абоната, като не било върнато предоставеното оборудване, за което се дължала неустойка в размер на 350 лв. Моли съда да уважи исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който че исковете са неоснователни. Оспорва се претенцията за неустойка, тъй като ищецът не бил предоставял оборудване. Излага твърдения, че в договорите не било посочено, че при прекратяване на договорите се дължала неустойка за невърнато оборудване. Оспорва се претенцията за мораторна лихва, като фактурата за дължимостта на сумите не била връчена на ответника. Излага твърдения, че всички такси са били заплатени при прекратяване на договора и преминаване към друг оператор. Ответникът не бил запознат с ОУ на ищеца. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска предявен по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да докаже сключването на договор за използване на електронни съобщителни услуги 505601049, партида 109223600, ID на договора М6318558 от 05.06.2019 г. и сключването на анекси към него с посоченото в исковата молба съдържание, включително относно размера на месечните абонаменти такси; изпълнение на задължението породено от договорите, т.е., че ищецът е доставил на ответника услугите на претендираната стойност, че е предоставил устройствата, както и настъпване падежа на вземанията.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
В доказателствена тежест на ищеца по иска предявен по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличието на облигационно отношение по договор № 505601049, партида 109223600, ID на договора М6318558 от 05.06.2019 г., по силата на което ищецът е предоставил на ответника електронни услуги, наличието на неустоечно съглашение за заплащане стойността на предоставено оборудване при предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника, както и размера на уговорената неустойка.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези 3 обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че страните са сключили договор за използване на електронни съобщителни услуги 505601049, партида 109223600, ID на договора
М6318558 от 05.06.2019 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4