Решение № 16471 от 12.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16471 гр. С, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б.ИВ.С. при участието на секретаря Г.ЦВ.Г.Ш. като разгледа докладваното от Б.ИВ.С. Гражданско дело № 20221110169188 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Образувано е по искова молба на „АСВ“ ЕАД против Е. Б. С. за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 600,00 лева – главница по договор за паричен заем №******* от 17.02.2020 г., сключен със „С.К.“ ООД, сумата 142,80 лева – договорна лихва за периода от 17.03.2020 г. до 17.12.2020 г., и сумата 225,55 лева – обезщетение за забава за периода 18.03.2020 г. до 03.07.2022, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 04.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№35956/2022 г. на Софийски районен съд, 168 състав.

Ищецът излага твърдения, че на 17.02.2020 г. между ответника и „С.К.“ ООД е сключен договор за паричен заем № *******, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя сума в размер на 600,00 лева.

С подписването на договора последният се е съгласил , че договорът е сключен след отправено от негова страна искане за заем, чиито параметри са описани в Стандартен европейски формуляр и общи условия към него, с които заемателят се е съгласил. С подписването на договора ответникът е удостоверил, че е получил заемната сума, като същият има характера на разписка. Страните са постигнали съгласие договорената лихва да бъде в размер на 142,80 лева, при което общият размер на дължимата от заемополучателя сума възлиза на 742,80 лева, платима на 10 равни месечни вноски всяка в размер на 74,28 лева при първа вноски на 17.03.2020 г. и 1 последна погасителна вноска 17.12.2020 г. Твърди, че след сключване на договора ответникът не е заплатил нито една погасителна вноска. Съгласно общите условия действали по време на сключване на договора при забава в плащанията заемополучателят дължи обезщетение за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие до окончателното изплащане на дължимите суми. За периода 18.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда е натрупана лихва за забава в размер на 225,55 лева.

Посочва, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.08.2021 г. и подписано към него Приложение №1 от 13.01.2022 г. заемодателят е прехвърлил вземанията си по договора, сключен с Е. Б. С. на ищеца заедно с всички привилегии и обезпечения. Излага, че с изрично пълномощно е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършената цесия, като изпратеното писмо се е върнало в цялост. Алтернативно посочва, че с връчване на исковата молба на ответника ведно с уведомлението за цесия, същият е уведомен за прехвърляне на вземанията по договора. Претендира присъждането на разноски за двете производства.

В депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът заявява, че на 17.02.2020 г. е получила от „С.К.“ ООД сума в размер на 600,00 лева, като в началото е внасяла суми по договора, но впоследствие поради влошено здравословно състояние не могла да плаща. Желае да изплати оставащите вноски.

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на посоченото облигационно правоотношение; предаване на сумата от кредитора; уговорения падеж на плащане; наличието на постигната между страните договореност за връщане на кредита с надбавка /лихва/; цедирането на вземанията на ищеца и уведомяването на ответника за извършената цесия, както и размера на претендираните суми за главница и лихва.

В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже положителният факт на плащане на дълга, респ. че е изпълнил задължението.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между ответника и „С.К.“ ООД е сключен договор за паричен заем № ******* от 17.02.2020г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя сума в размер на 600,00 лева. В договора бил посочен годишен лихвен процент от 40,05% и годишен процент на разходите в размер на 48,33%. Било уговорено, че сумата предмет на кредита ще бъде върната на 10 месечни вноски, първата от които на 17.03.2020г., а послената на 17.12.2020г. В чл. 8 от договора било прието, че заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 667,20 лева поради непредоставянето на посочено в общите условия обезпечение.

2

Не се спори, а и от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по кредита е усвоена от ответницата на 17.02.2020г.

От заключението се установява, че за изплащане на кредита са направени вноски в общ размер на 248,10 лева, с които са погасени 121,00 лева Неустойка и 127,10 лева лихва.

Не се спори, а и се установява от приложените писмени доказателства, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.08.2021 г. и подписано към него Приложение №1 от 13.01.2022 г. заемодателят е прехвърлил вземанията си по договора, сключен с Е. Б. С. на ищеца заедно с всички привилегии и обезпечения.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира, че предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител - лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК Съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с потребител.

В случая страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят дължи заплащане на възнаградителна годишна лихва в размер на 40, 05 % от главницата по кредита.

Разрешението, дадено в т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС приема, че автономията на волята на страните при сключването на договора е ограничена, като отделните клаузи не може да противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Противоречието с императивни правни норми и добрите нрави е основание за нищожност както на гражданските, така и на търговските сделки.

Добросъвестното встъпване в договорни правоотношения се основава на принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес и в съдебната практика се възприема като съответно на морала изискване чрез договорите да не се злоупотребява.

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3то ЗЗД винаги се проявява в нарушаване на правен принцип, който може 3 законодателно дори да не е изрично закрепен, но спазването му да е проведено чрез създаване на други разпоредби, представляващи част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл.

6 3 о т ЗЗД, чл. 302 от ТЗ, чл. 307 от ТЗ и чл. 289 о т ТЗ. Преценката за нищожност на договорни клаузи, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Въпросът дали договорената лихва е несъвместима с добрите нрави се решава конкретно за всеки отделен случай, като се съобразят всички обстоятелства по делото - не само нейния размер, но и размера и валутата на предоставения капитал, срока на ползването, обстоятелствата, при които е било поето задължението за лихва, нейната функция, както и всички други условия и обстоятелства по договора, които евентуално биха имали значение за размера й. Нарушение на нравствения императив би имало само, ако възнаграждението е предназначено за генериране на свръхпечалба.

Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства (чл. 26 ЗЗД). Видно от съдържанието на нормата, законодателното уреждане на случаи, в които договор или клауза от него ще е нищожна, когато при нормативната уредба законодателят се е ръководел от принципа добрите нрави да не се накърняват, привързва нормативно уредената хипотеза към основание на чл. 26, ал. 1 предл първо ЗЗД, без да изключва преценката на съда за недействителност поради противоречие с добрите нрави за неуредените хипотези. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Съгласно Решение № 285 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2018 г., IV, решение по гр. д. № 2944 по описа за 2021 г. Трето г. о и др. добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им (например иск за присъждане на неустойка, вземания с възнаградителен или санкционен характер, включително лихви и годишен процент разходи по потребителски кредити) съдът следи служебно.

Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Такъв е несъмнено интересът на потребителя при сключен от него договор за кредит. В съдебната практика са установени субективните критерии за накърняване на добрите нрави при злепоставяне на чужди интереси с цел извличане на собствена изгода (Решение № 156 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2019 г., III г. о., ГК и Решение № 128 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2017 г., I г. о., ГК, 4

Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 183 от 21.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 542/2018 г., I т. о., ТК), които принципно съвпадат с хипотезите на надмощно положение на специализиран на съответен пазар търговец над неинформиран потребител, поради което за да е налице по-общ състав на опорочаване на сдЕ.та, се налага да се установи другия обективен критерий на толкова значителна и явна несъразмерност на стойностите на насрещните престации, че полученото от зависимата или фактически подчинената страна да е толкова незначително, че да има практически нулева стойност. Нарушение на нравствения императив би имало само, ако възнаграждението е предназначено за генериране на свръхпечалба.

В своята практика ВКС приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В този смисъл са решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, Второ ГО; решение по гр. д. № ***/2005 г. на ВКС, Второ ГО; решение по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, Второ ГО; определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, Четвърто ГО, определение № 527 от 09.06.2022 г. по гр. д. № 151/2022 г. на ВКС, Трето ГО.

В случая е уговорен годишен лихвен процент от 40, 05 %. Трикратният годишен размер на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, формирана като сбор от основен лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта е 30 % /основен лихвен процент към датата на сключване на договора - 0. 00 %, плюс 10 %/, а дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по, ал. 1 /чл. 1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения/.