Решение № 199 от 12.10.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Ямбол, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Гражданско дело № 20212300100193 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Е. Н., И. Г. Н., двамата от с.***** и Д. И. Н. от гр.**** против ЗК „Лев инс“ АД гр.София, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на М. Е. Н. сумата от 26 000 лева, частично предявени от 200 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на нейния син Д.И.Н., ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 09.11.2020г. до окончателното й изплащане и ведно със законна лихва върху посочената по - горе сума (главница и лихва по чл.429, ал.3 от КЗ), считано от датата, на която изтича 15 работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, или от дата 30.11.2020г. до окончателното изплащане; на И. Г. Н. сумата от 26 000 лева, частично предявени от 200 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на неговия син Д.И.Н., ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл.429, ал.З от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция 09.11.2020г. до окончателното й изплащане и ведно със законна лихва върху посочената по горе сума (главница и лихва по чл.429, ал.3 от КЗ), считано от датата, на която изтича 15 работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, или от дата 30.11.2020г. до окончателното изплащане; на Д. И. Н. сумата от 26 000 лева, частично предявени 50 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на нейния брат, ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 09.11.2020г. до окончателното й изплащане и ведно със законна лихва върху посочената по - горе сума (главница и лихва по чл.429, ал.3 от КЗ), считано от датата, на която изтича 15 работни дни съгласно чл. 497, ал.1, 1 т.1 от КЗ, или от дата 30.11.2020г. до окончателното изплащане.

В съдебно заседание ищците направиха и съдът прие на основание чл.214 от ГПК изменение на предявените искове за обезщетения за неимуществени вреди по размер, както следва: претенциите на М. Е. Н. и на И. Г. Н. са завишени и се считат предявени за по 200 000 лв., а претенцията на Д. И. Н. е завишена и се счита предявена за 50 000 лв., частично предявен за сумата от 100 000 лв., като по отношение на исканията за законна лихва няма изменение.

Твърденията са за това, че на **** г. на път № 1-7, км 315+816 м между гр.Елхово и ГКПП Лесово е настъпило ПТП с участници МПС марка „Ивеко“, рег.№ СН 0955 АХ, управлявано от В.А.М. и застраховано в ответното дружество и товарен автомобил с влекач марка „Волво“, рег.№ СЕ 7442 ВС с полуремарке рег.№ СЕ 4689 ХТ, управляван от молдовския гражданин О.Б.. В резултат на неправомерното двиЖ.е на МПС марка „Ивеко“ същото получава тежки деформации, тъй като предните му състави навлизат частично под задните състави на полуремаркето, в пряка причинна връзка, с което мигновено настъпва смъртта на Д.И.Н. ЕГН **********, явяващ се пътник на предна двойна седалка до водача в МПС с peг. № СН 0955 АХ, заемайки крайна дясна седалка, пътувал на екскурзия към гр.****.Р.****. Относно инцидента е образувано НОХД № 386/2020 г. по описа на ЯОС.

Счита се, че отговорността за настъпването на ПТП от 0**** г. е на водача на МПС с марка „Ивеко", управлявано от делинквента В.А.М., който при грубо нарушаване на правилата за двиЖ.е по пътищата, е реализирал процесното ПТП в пряка причинно-следствена връзка, с което са претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. По образуваното за инцидента НОХД № 386/2020 г. е постановена осъдителна присъда само срещу молдовския гражданин О.Б. поради факта на настъпилата смърт на другия участник и виновен за процесното ПТП - В.А.М..

Към момента тази присъда е влязла в сила предвид постановеното решение № 58/11.04.2022 г. по н.д.№ 117/2022 г. на ВКС и настоящото производство бе възобновено след спирането му поради преюдициалност.

Ищците имат качеството на увредени лица по смисъла на чл.478 от КЗ, тъй като са наследници на загиналия Д.Н., негови майка, баща и сестра. В това си качество ищците са депозирали писмена застрахователна претенция за неимуществени вреди, както и допълнителни молби с прилоЖ. доказателства, изисквани от застрахователя, но отговорът на ответника бил, че с постановената присъда по НОХД се установява, че виновното за ПТП лице не е застрахования в дружеството водач - не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение.

Ищците М. Н. и И. Н. са родители на починалия Д.Н.- техен първороден и единствен син и морална, емоционална и финансова опора в живота, продължител на рода им. Ищците търпят изключително тежко загубата на сина си, а негативните последици от нея са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид факта на силната емоционална връзка, която са имали със сина си, прави вредата в това отношение непоправима, материално неизмерима и непреодолима във времето. Преди инцидента 2 ищците са били активни, борбени и силни хора, радвали са се на спокоен живот като хора над средната възраст, заобиколени от семейството и близките си, радвали са се на чести срещи с близки, приятели и с внуците си и са били щастливи в семейството, което са създали, изключително много се се гордеели с постиЖ.ята на децата си, особено на първородния им син Д.. След настъпилия инцидент, обаче, ищите се затварят в себе си и съпреживяват постоянно трагичния инцидент, отнел живота на любимия им син, изживяват болезнено смъртта на сина си, отказват да говорят и общуват с близки. Загубата на роден син е най-тежката неимуществена вреда - безвъзвратна загуба на любим човек, която безспорно е причинила мъки и страдания на ищците, тъй като е изключително тежко родител да загуби своето първородно дете, майка да загуби своя син, баща да загуби своя продължител на рода и мъжка рожба, още повече, че това не е естественият ред, по който следва да си отива един човек от този живот, а именно преди възходящите си роднини. Тези обстоятелства правят загубата на Д. един истински ужас и неописуема трагедия за тях. В периода от 01.02.2021 г. до 25.03.2021 г., Д. Н., дъщеря на ищците поради силно притеснение за тях ги придружава да извършат психологични консултации и да потърсят помощ, извършени са им по шест сеанса, а констатациите на психолога са представени с исковата молба в писмен вид.

Относно сестрата на загиналия Д.Н. – ищцата Д. Н. твърденията са, че преди трагичния инцидент двамата с Д. са били изключително близки, още от деца в различни периоди на обучението си са учили в едни и същи учебни заведения, споделяли са проблемите и радостите в живота си, помагали са си както в училище, така и за лични проблеми, отношенията им са се отличавали като изключително близки, приятелски, основани на взаимна обич, доверие и подкрепа. След настъпилата смърт на Д., Д. продължава да поддържа близки контакти със семейството му - неговата съпруга и единствен син, да им помага, подкрепя в най-тежките им дни. За Д. е много трудно да приеме, че е изгубила завинаги по-големия си брат, своята опора, изповедник и съдник в живота, с когото цял живот са расли заедно, споделяли са всичко и са били изключително близки и сплотени. Преди инцидента тя е била един активен, борбен и силен човек, радвала се е на спокоен живот и срещи с близки и приятели, била щастлива. След инцидента при ищцата също се наблюдава наличие на негативни психологически последици - става поуязвима, по-неуверена и по-несигурна в своите възможности, изцяло върху нейните плещи падат грижите върху родителите й, които изключително трудно изживяват трагичната смърт на сина им, затваря се и отказва да общува с когото и да било. Д. Н. също е посещавала психолог във връзка с инцидента и резултатите са представени с исковата молба.

Тъй като застрахователят и към момента не е определил обезщетение за изплащане на ищците след като те са поискали такова, същите претендират и присъждане на законна лихва, както следва: основание чл.429, ал.3 от КЗ от дата на депозиране на извънсъдебната претенция - 09.11.2020 г. до окончателното й изплащане върху претендирана/присъдена главница, както и законна лихва съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ върху размера на застрахователното обезщетение, което съгласно КЗ включва в себе си - главница и лихва по 3 чл.429, ал.3 от КЗ определена върху главницата, ако застрахователят не го е определил и изплатил в срок считано от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ - а именно от 30.11.2021 г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил и с него се оспорват изцяло предявените искове като се желае отхвърлянето им и присъждане на разноските. Според ответното дружество, водачът на МПС Ивеко, с per. № СН0955АХ В.А.М., чиято гражданска отговорност е застрахована при „ЗК ЛЕВ ИНС" АД, няма вина за настъпването на инцидента. Вината за настъпилото ПТП е изцяло на управляващия товарен автомобил с влекач марка „Волво“, рег.№ СЕ 7442 ВС - О.Б., който не само спрял управляваното от него превозно средство, но и загасил двигателя му, без да включи габаритни, аварийни или други светлини, без да сложи светлоотразителен триъгълник и уморен от изминалия ден заспал в кабината. С присъда по НОХД № 386/2020 г. от ЯОС, водачът О.Б. е осъден ефективно на 6 /шест/ години лишаване от свобода на основание за престъпление по чл. 343, ал.4 вр. ал.3, б. „б", пр. 2-ро, вр. ал.1, б. „в" вр. чл. 342, ал.1 от НК във p. с чл. 58, ал.1, вр. чл. 54 от НК. По тези причини се счита, че пасивно процесуално легитимирано по иска за обезвреда от настъпилото застрахователно събитие следва да бъде Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, а не „ЗК ЛЕВ ИНС" АД.

Искането за конституирането на това дружество като трето лице помагач не е уважено.

Ответникът оспорва исковете за неимуществени вреди по основание и размер.

Оспорват се всички твърдения за търпени от ищците неимуществени, които да са настъпили в причинна връзка с осъществяване на процесното произшествие, твърденията за настъпването им, обосноваващи размера на предявената искова претенция. Оспорват се всички твърдения за съществуването на отношения на общност, привързаност, грижовност и разбирателство между ищците и техния наследодател, които да са били прекъснати единствено по причина на настъпилото пътнотранспортно произшествие, като в тази връзка се оспорват всички твърдения за търпени от ищците неимуществени вреди, които да са настъпили в причинна връзка с осъществяване на процесното произшествие.

Направено е възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на праводателя на ищците - Д.И.Н., за настъпването на травми при осъществяване на произшествието, поради извършено от негова страна нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП. Наследодателят на ищците - като пътник в МПС марка Ивеко, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан, като с това си поведение е допринесъл за леталния му изход при настъпване на произшествието. Получените от Д.И.Н. травми, довели до смъртта му, са настъпили вследствие на неговото виновно поведение и поради неспазването на посочената по-горе разпоредба като пътник на МПС. С поведението на Д.И.Н. е създал условия и е улеснил настъпването на вредоносния резултат.

Оспорва се размерът на претенциите, които ако бъдат преценени от съда за основателни, да бъдат приети за прекомерно завишени по размер. Оспорени са акцесорните 4 искове за присъждане на законни лихви, считано от 09.11.2020 г. до окончателното им изплащане, както и допълнително претендираните законни лихви, считано от 30.11.2020 г. до окончателното им изплащане като неоснователни. Според ответника периодите, за които се претендира заплащане на законна лихва се припокриват, което води до опасност от анатозицъм. Отделно от това се твърди, че в действителност, независимо от спазване на разпоредбата на чл.380 от КЗ от страна на ищцата, същата е станала причина застрахователят да не й изплати обезщетение, тъй като не е представила данни за банковите си сметки, както и не представя същите с настоящата искова молба.