Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 14.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 87/2024
Вид
Решение № 120
Подписан
14.04.2025
В сила
29.12.2025
Състав
Димитър Миков Христов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. С.З., 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Х. при участието на секретаря Д.а М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Х. Търговско дело № 20245500900087 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП.

В исковата молба се твърди, че на 09.04.2022г., около 22:35 часа, на път „П-66“, на разклона за с. К., водачът Д. В. В. на лек автомобил марка и модел „***“, с peг. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел маневра завой на ляво, отнел предимството и ударил движещия се в насрещната лента за движение лек автомобил марка и модел „***, управляван от И.Ж.Ж., след което излязъл извън пътното платно и се преобърнал, реализирайки ПТП с пострадали лица. При инцидента пострадал ищецът Г. Д.

К., с ЕГН: ********** - пътник в лекия автомобил марка и модел „***“, с peг.

№ ***

За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 10.04.2022г. Образувано било и досъдебно производство № ЗМ-78/2022г. по описа на ОД на МВР - С.З..

Твърди се, че след ПТП, Г. К. е транспортиран от екип на ***, гр. С.З., където е приет на носилка, с тежки травми по главата, тялото и крайниците, в объркано състояние, с гадене, с деформирано и силно оточно дясно бедро, наличие на две слабо кървящи пунктиформени рани, болки в десен долен крайник, невъзможни активни движения и силно болезнени пасивни движения.

Направени са му множество изследвания, между които параклинични 1 изследвания, електрокардиограма, рентгенография на дясна бедрена става, рентгенография на таз - фас, рентгенография на дясна колянна става - профил, рентгенография на дясна раменна става - фас, компютърна томография на глава - нативна, компютърна томография на торакс - нативна, компютърна томография на лумбални прешлени - нативна, абдоминална ехография, както и консултативни прегледи с кардиолог и неврохирург. От тях са установени: фрактура с дислокация на диафизата на дясна бедрена става; наличие на зони на консолидация на паренхима в дясна белодробна половина дорзо-базално; в областта на торакалния скелет фрактура на процесус костариус на Th12 вдясно; пре и паравертебрални меки тъкани - интрамускулен хематом в десния м.псоас; хроничен пансинуит; контузионни промени в десен бял дроб; минимално количество хеморагично съдържимо в малкия таз; ретробулбарни пространства и околоносни кухини - полипоидно разрастване на лигавицата на етмоидални, фронтални двустранно и ляв максиларен синус. С оглед на установената фрактура на дясната бедрена кост пострадалият е настанен в ***, където е предприето оперативно лечение на пострадалия крайник на 15.04.2022г., като под интубационна анестезия е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. Направен е латерален достъп до тазобедрената става, трепаниран е трохантера, под рентгенов контрол е въведен водач и по него Long Fi – nail Ф10 415мм., заключен е проксимално и дистално. Извършен е тоалет на мястото на откритата фрактура с кислородна вода, браунол. Направен е дренаж и послоен шев.

Завършено е със стерилна превръзка. По време на болничния престой на пострадалия е била проведена терапевтична схема с различни медикаменти. Г.

К. е изписан на 20.04.2022г., с поставена окончателна диагноза: Фрактура аперта феморис декстра. Дадени са препоръки да се правят амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни, конците да се свалят на 12-тия ден от операцията и да спазва указанията дадени от лекуващия лекар.

На 29.09.2022г. поради продължаващи оплаквания за болки в десен долен крайник и слабост на същия, ищецът посетил за контролен преглед ортопед- травматолог. При консултацията лекарят направил следните констатации: пострадалият ходи с проходилка; натоварва крайника дозирано; наличие на оперативни цикатрикси по латералната повърхност на бедрото; силна спонтанна и палпаторна болезненост в проксималната част на дясно бедро, в областта на големия троханатер; липса на данни за пълно костно срастване и изразена периостална реакция. Предписана е терапия с Дипрофос - локално. Поставена е основна диагноза: Счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост.

Твърди се, че пътният инцидент причинил на Г. К. внезапно и неочаквано увреждане на здравето, довело до множество болки и страдания за него. Вследствие на травмата в областта на главата, ищецът се е оплаквал от постоянно главоболие, което се е засилвало още повече при всяко физическо усилие или разтърсване на тялото му. Страдал е и от замаяност и световъртеж, от които получавал гадене и позиви за повръщане. Това от своя страна довело 2 до нарушения в апетита му и трудности с храненето. Ставало му е лошо, когато гледал телевизия или друг вид екрани, тъй като имал непоносимост към ярката светлина, която излъчват. Било му е трудно да се концентрира и съсредоточи, чувствал се е разсеян и дезориентиран. А поради контузията на гръдния кош и по-конкретно контузионните промени в десния му бял дроб пострадалият е изпитвал неприятни болки и бодежи при вдишване и издишване. Това сериозно затруднявало дишането му, в резултат на което ищецът се е чувствал слаб и отпаднал, изморявал се бързо и често му прималявало от направеното усилие. Освен това болките се провокирали и при всяко по-рязко раздвижване на снагата. Наред с това фрактурата на прешлен Тh12 в областта на гръбначния стълб била особено болезнена и предизвиквала непрекъснати остри, мъчителни болки в областта на гърба и кръста, като сериозно затруднявала извършването на активна физическа дейност. Болките се засилвали и при най-малкото движение, поради което пострадалият бил принуден да ограничава поведението си. Не на последно място фрактурата с дислокация на диафизата на дясна бедрена кост също била силно болезнена и оточна, като в периода на възстановяването си доверителят ми не трябвало да стъпва и да натоварва увредения си крайник по какъвто и да било начин. За да се изправя и придвижва било необходимо да използва помощни средства, но подвижността му била значително ограничена, тъй като поради фрактурата на Th12 прешлен и търпените вследствие на това постоянни болки, ищецът на практика бил силно затруднен да използва помощни средства за придвижване. Всичко това го принуждавало да спазва постелен режим през преобладаващата част от денонощието, без да може да се обслужва самостоятелно и да върши обичайните си битови дейности.

Вследствие на което се е налагало да разчита на постоянната помощ и грижи на своите близки за неща, които преди злополуката не са били никакъв проблем за него, което от своя страна било повод за натрупване на голямо емоционално напрежение и стрес у него. От друга страна, заради продължителното залежаване и обездвижване се е оплаквал от чувство на изтръпване и мравучкане по цялото тяло. Източник на допълнителни страдания и дискомфорт през цялото денонощие били и натъртванията и охлузванията по останалата част от тялото на пострадалия. Всички тези негативни последици от инцидента сериозно влошили цялостното битуване на ищеца и променили обичайния му начин на живот, като възстановяването му продължило дълго време и било съпроводено от постоянни болки, страдания, ограничения и неудобства. И към настоящия момент пострадалият не е напълно възстановен, поради което не може да стои продължително време изправен и да се придвижва на дълги разстояния, все още накуцва вследствие на фрактурата на дясната му бедрена кост и все още се оплаква от болки в гърба и кръста при навеждане и изправяне.

Освен физическите последици, злополучното произшествие довело до отрицателни последици и по отношение на психическото състояние на Г. К..

Ищецът се оплаквал от постоянно напрежение и тревожност, вследствие на 3 преживения шок по време на инцидента. Станал раздразнителен и избухлив и често се е разстройвал без видима причина. Нощем страдал от силни приливи на страх и безпокойство, поради които се е будел в състояние на голям стрес и уплаха, след което му било трудно да заспи отново.

Постоянно сънувал картини от преживяното ПТП. Започнал да се страхува от автомобили и избягвал да се вози в кола, както преди злополуката, тъй като се е опасявал, че може да пострада отново. Чувствал се е потиснат и нямал желание да се среща с никого. Сериозно се е притеснявал за здравословното си състояние и се е опасявал, че може да му останат трайни неблагоприятни последици за в бъдеще. Опасявал се е че вече никога няма да бъде същият като преди. Това довело до продължително депресивно състояние у него.

Станал мълчалив и необщителен, като мисълта за преживяното и последиците от него не спирала да го тормози.

Пътният инцидент е нанесъл тежки физически и психически травми на ищеца и сериозно нарушил обичайния му ритъм на живот, като оставил траен отпечатък върху пострадалия за цял живот.

В исковата молба се посочва, че видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач е управлявал лек автомобил марка и модел „***“, с peг. № *** който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ***, с полица № BG/23/122000523320, валидна от 15.02.2022г. до 14.02.2023г.

В тази връзка ищецът се позовава на чл. 432, ал. 1 от КЗ и на чл. 429, ал.

1, т. 1 от КЗ.

Твърди, че от негово има чрез адв. М.Л.Д., е била отправена молбапретенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ***, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, по повод на която в посоченото дружество е образувана Щета № 0411-600-0003-2022г.

С писмо с изх. № 99-598/25.01.2023г. застрахователят отказал да определи и изплати застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правния интерес на ищеца на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.

С оглед обстоятелството, че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП с извънсъдебната молба-претенция на 25.10.2022г., счита, че от този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендиралата сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищеца Г. Д. К., с ЕГН: **********, както следва:

- обезщетение в размер на 80 000 лева /осемдесет хиляди лева/ за 4 претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 09.04.2022г., при което са му причинени телесни повреди, ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП, с извънсъдебната молба-претенция на 25.10.2022г., до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди;

- направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът заявява, че предявените от ищеца искове са допустими, но оспорва същите по основание и размер.

Заявява, че оспорва твърденията за настъпването на ПТП по посочения от ищеца механизъм, като оспорва изцяло представения като доказателство към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 10.04.2022 година и план – схема към него. Счита, че същият няма обвързваща доказателствена сила с оглед на обстоятелството, че ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило констативния протокол.

Твърди, че от изложените в исковата молба обстоятелства и представените с нея документи не може да се направи извод, че са налице предпоставките на член 45 от ЗЗД, при наличието на които следва да бъде ангажирана отговорността за заплащане на обезщетение. Дори и да се приеме, че вредите са настъпили вследствие на твърдяното ПТП, счита, че това обстоятелство не е основание да се приема, че същите са в резултат на деликт по смисъла на член 45 от ЗЗД — виновно и противоправно деяние на прекия извършител, в причинно- следствена връзка, с което е настъпила вредата, при наличието на които следва да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение.