Решение № 1523 от 04.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1523 гр. П., 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220104622 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.4, ал.1, във вр. с чл.3,т.6, във вр.с чл.2 от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба от Образувано е по молба от П. Г. Ш. с ЕГН ********** от град П., ул.“А. С. А.“№4 срещу Й. Г. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“А. С. А.“№4 В обстоятелствата част на молбата се твърди, че ответникът е брат на молителката.

Твърди се, че ответникът системно злоупотребява с алкохол и е лежал в специализирана клиника поради алкохолната си зависимост. Отскоро ответникът отново е започнал да пие, в резултат на което започнал да и погася, да крещи на молителката и да и се заканва, че ще я унищожи.На 03.11.2024г. молителката се обадила на полицията и на място пристигнал полицейски патрул. Ответникът продължил да заплашва молителката и пред полицейските служители, които го задържали за през нощта.На 04.11.2024г. ответникът продължил същия скандал.Молителката твърди, че се страхува за живота си и по цял ден стои заключена в дома си и не може да излезе навън.Прави се искане до съда да се предприемат мерки за защита.

В съдебно заседание молителката се явява лично. Поддържа молбата си, като заявява, че не желае ответникът да бъде отстранен от жилището, тъй като няма къде другаде да живее, а и достъпът до жилището е от два отделни входа и всеки обитава своята част от жилището.Заявява, че след депозиране на настоящата молба същата не е притеснявана от ответника.

В съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява и не изразява становище по молбата.

1

Съдът след като се запозна с изложените молбата фактически твърдения, намира следното:

Не е спорно по делото, че ответникът е брат на молителката.Двамата живеят на един адрес, но самостоятелно, тъй като жилище, обособено с два отделни входа.

Не е спорно по делото, че ответникът злоупотребява с алкохол, както и че същия е лекуван в клиника от алкохолната си зависимост.

От извършените по реда на чл.9, ал.4 и ал.6 от ЗЗДН служебни справки се установява, че ответникът е с необременено съдебно минало и по отношение на него до този момент не са налагани мерки по ЗЗДН. Съшият за периода от 07.08.2014г до 28.08.2014г е бил хоспитализиран в ДПБ-П. с диагноза F10.4 „Разстройство вследствие употреба на алкохол.

Абстинентно състояние с делир“

Молбата, инициирала настоящото съдебно производство, е придружена с декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, изхождаща от молителката и със съдържание, което е идентично с обстоятелствената част на сезиращата молба.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

По допустимостта на молбата:

Съдът счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице по смисъла на чл.8,т.1 от ЗЗДН, и срещу лице по чл.3, т.6 от ЗЗДНмолителката и ответникът са в родство по съребрена линия от втора степен. С оглед твърденията, че актовете на домашно насилие са извършени на 03.11.2024 и на 04.11.2024г., съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 от същия закон.

Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН домашно насилие представлява всеки акт на физическо, психическо, сексуално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права , извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка , които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

От това определение следват няколко извода. На първо място се прави разграничение между отделните видове насилие, които се обхващат от предмета , вложен в общото понятие“ домашно насилие“ , което може да бъде физическо, психическо или сексуално. От друга страна като форма на домашно насилие се приравнява и принудителното ограничаване на личната свобода или на личния живот, без това принудително ограничаване да е свързано непременно с физическо, психическо или сексуално насилие, които са, както се посочи, други проявни форми на домашно насилие. В крайна сметка се касае за осъществени конкретни активни противоправни действия от страна на извършителя, чрез които се въздейства върху волята, съзнанието и поведението, посяга се върху телесната неприкосновеност и здравето на пострадалия, или върху неговия 2 психоемоционален интегритет и то по такъв обществено неприемлив начин, че съставлява пряка и непосредствена опасност за живота му.Тук е мястото да се посочи, че съгласно ал.3 на горевизираната материално правна норма, актовете по ал.1 могат да се извършат не само чрез действия, но и чрез бездействия. В настоящия случай обаче предвид наведените в серизащата молба фактически твърдения – предмет на доказване на активни действия на ответника, насочени срещу молителката.

Активно процесуално правно легитимирано да предяви такава претенция е съответното пострадало лице, като в негова тежест е да изложи онези правнорелевантни факти, които счита, че представляват една от проявните форми на домашно насилие, упражнено спрямо него.

От дефиницията, дадена в чл.2 от ЗЗДН , а и от разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретния акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма . Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита . В закона липсва легална дефиниция на понятието „ психическо насилие“ , както и дефиниция на понятието“ емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице- пораждат отрицателни за него емоции и / или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербално насилие/ крещене, обиждане, псуване/, унижение, предизвикване на страх, изолация.

В конкретния случай се твърди наличие на психическо насилие, осъществяващо се чрез вербални действие и изразяващо се в отправяне закани към молителката , че ще бъде унищожена и запалена.

Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл.3 от ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на пострадалия да потърси защита от съда чрез налагане на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпроса дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.Следователно в случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са били извършени действия, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие. За да бъде основателна молбата по чл.4, ал.1 от ЗЗДН е необходимо да се установи, че спрямо молителката е осъществен акт на домашно насилие , чиито извършител е лице, попадащо сред изброените в чл.3 от ЗЗДН. Посочените изисквания са налице в конкретния случай.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2,т.3 от ЗЗДН декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие . С оглед специфичния характер на отношенията , чиято защита се търси по специалния закон – ЗЗДН , е представен улеснен ред за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие , като представи декларация по чл9, ал.3 от ЗЗДН, на която е придадено 3 доказателствено значение и в случай, че липсват други доказателства съдът да издаден заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание като посочване на датата , мястото, времето, съответно конкретните действия , с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. В конкретния случай съдът дава пълен кредит на доверие на подадената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която същата под страх от наказателна отговорност е индивидуализирала в максимална степен процесните актове, извършени на 03.11.2024г и 04.11.2024г. Законодателят е придал на декларацията по чл.9 от ЗЗДН специална доказателствена стойност, която не може да се зачете само ако удостовереното в нея се опровергае от останалите налични по делото доказателствени материали. Ответникът прояви пълно процесуално бездействие и не подаде нито отговор, нито се яви в съдебно заседание, за да изрази становище по наведените срещу него оплаквания от молителката за осъществени спрямо нея актове на психическо насилие 03.11.2024г и 04.11.2024г.В хода на делото не се събраха каквито и да било доказателства, които да разколебаят заявеното с декларацията.

Според Директива 97/80/ЕС на Съвета от 15 декември 1997г относно доказателствената тежест в случаите на дискриминация / каквито са производствата по ЗЗДН/ след като страната, която твърди, че е жертва на насилие , докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице такова, тежестта на доказване се прехвърля върху ответната страна. Директивата сочи, че молителят в подобни производство не би бил ефективно защитен пред националните съдилища, ако ответната страна не бъде задължена за доказва ,че не е реализирала твърдяното насилие. Нормите на чл.13, ал.3 във вр.с ал.2т.3 от ЗЗДН макар и непряко указват разпределението на доказателствената тежест, която лежи върху ответника от момента, в който страната, която твърди, че е жертва на домашно насилие представи декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН , с която се приеме, че е налице извършено домашно насилие. Ако ответната страна не докаже липсата на извършено такова, съдът е длъжен да издаде заповед в полза на страната –молител, дори ако тя е представила единствено декларация. Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил , че при липса на други доказателства декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила/ чл.13, ал.3 от ЗЗДН/. От друга страна съгласно изричната разпоредба на чл.13, ал.3 от ЗЗДН особената доказателствена сила на декларацията ще е налице само, когато по делото няма други доказателства. Настоящият случай е точно такъв.

Предвид изложеното съдът прави категоричния извод, че на инкриминираните дати 03.11.2024г и 04.11.2024г. спрямо молителката са извършени актове на домашно насилие, изразяващ се в психическо насилие чрез отправени заплахи за живота и . Безспорно се установи, че автор на това противоправно действие е ответника по молбата.

Ето защо съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена, поради което на ответника следва да му бъдат наложени мерки по чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Молителката като намиращо се в риск лице, следва да получи защита от бъдещи посегателства срещу 4 личността и. При налагане на мерките по чл.5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя, респективно от становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки / чл.16, ал.1 от ЗЗДН/. Волята на законодателя е да се обезпечи неприкосновеността на личността , обект на посегателството, чрез механизми на въздействие за закрила, които в конкретния случай несъмнено са необходими. Съдът счита, че следва да бъдат наложени мерки по чл.5,ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН : ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката и да му се забрани да приближава до молителката, до жилището и , местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката. Мярката по чл.5, ал.1,т.1 от ЗЗДН по съдържание не се различава от задължението на всеки правен субект да не нарушава правата на останалите, поради което ще осигури защита в значителна степен на пострадалото лице.