Решение № 2541 от 06.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2541 гр. Пловдив, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330111323 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Т. Х., ЕГН **********, срещу УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, произтичащи от настъпило усложнение и влошаване на здравословното състояние на ищцата вследствие на установено професионално заболяване „***** *****, *****, средно до тежка форма, *****“.

Ищцата твърди, че в периода 04.11.1986 г. – 01.04.1994 г. е работила като ***** в *****, чийто правоприемник бил ответникът УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Твърди, че с експертно решение на ТЕЛК от ***** г. била диагностицирана с „*****.“, с което била определена като ***** ***** за срок от една година – до 31.03.1995 г. Експертното решение било допълнено с ЕР на ТЕЛК от ***** г., с което заболяването на ищцата било признато за професионално заболяване въз основа на Акт за трудова злополука № ***** г., в който акт било посочено, че професионалното заболяване е станало в *****, като е причинено следното увреждане: „*****“ и „*****“. В периода 1995 г. – 2017 г. ищцата се явявала на преосвидетелстване, за което били издавани съответните експертни решения от ТЕЛК, подробно описани в исковата молба. С издаденото ЕР на ТЕЛК от ***** г. ищцата била преосвидетелствана като ***** с 50 % неработоспособност за срок от три години – до 01.06.2020 г., с 50 % неработоспособност по професионалното заболяване (*****). Това решение било постановено във връзка с ЕР от ***** г. на НЕЛК за ново освидетелстване.

Изложени са съображения, че във връзка с обявеното извънредно положение в страната от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. експертното решение на ТЕЛК от ***** г. е продължило действието си до дата 30.06.2022 г., тъй като срокът е изтекъл по време на извънредната обстановка. Сочи се, че с ЕР на ТЕЛК от ***** г. ищцата била преосвидетелствана като ***** с 50 % неработоспособност за срок от три години – до *****., с 50 % неработоспособност по професионалното заболяване „***** ***** – смесена, средно тежко пресистиращо протичане с преход към ***** степен“.

С настоящите искове се претендира обезщетение за претърпени неимуществени и 1 имуществени вреди, произтичащи от настъпилото усложнение и влошаване на здравословното състояние на ищцата вследствие на професионалното заболяване „***** *****“.

Неимуществените вреди се изразявали в претърпени болки и страдания през целия период на заболяването, изразяващи се в *****. Симптомите се обостряли след физически усилия, инхалиране на специфични аромати и изпарения от дезинфектанти. Налагало се да ползва ежедневно облекчаващ инхалатор – „*****“ или „*****“, да посещава лекари, да бъде настанявана в болница. Поддържа, че тези проблеми обхващат период от три години преди завеждане на исковата молба, през който ищцата дори започнала да кашля кръв.

Предвид това, претендира заплащане на неимуществени вреди вследствие от късно проявление на професионалното заболяване „***** *****“ за период от три години преди завеждане на исковата молба, като поддържа, че през посочения период същата постоянно кашляла, имала проблеми с дишането, получавала *****, храчела кръв, постоянно приемала лекарства, посещавала лекари, била настанявана многократно в болница, изпитвала *****. В тази връзка и предвид преосвидетелстването на ищцата с ЕР на ТЕЛК за срок от три години – до *****., с професионално заболяване „***** *****“, същата претендира и бъдещи неимуществени вреди за периода от датата на подаване на исковата молба до *****. за късните проявления на болестта. Твърди, че заболяването „***** *****“ е необратимо и е сигурно, че в посочения период на *****изация ще продължава да има проблеми с дишането, ще кашля, ще получава *****, ще се ***** по-лесно и като цяло ще продължава да търпи болки и страдания.

Имуществените вреди се изразявали в това, че всеки месец ищцата имала разходи за лечение на професионалното си заболяване за закупуване на лекарства, които се отпускали с рецепти по НЗОК, но за тях трябвало да се доплаща. Всеки месец ищцата доплащала за „*****“ сумата от 37,08 лв., за „*****“ сумата от 4,26 лв., за „*****“ по 9,67 лева, както и за „*****“ сумата от 8,95 лв. – на 24.06.2022 г. и сумата от 2,75 лв. – на 26.07.2022 г. Общата сума за заплащане на лекарства за месец юни 2022 г. била в размер на 59,96 лв., а за месец юли 2022 г. – в размер на 49,50 лв., т.е. сумата от общо 109,46 лв. за двата месеца. Ищцата твърди, че състоянието й няма да се подобри и ще е необходимо да продължава да приема лекарствата със сигурност до срока на определената инвалидност – *****., поради което претендира и бъдещи имуществени вреди за закупуване на лекарства от датата на подаване на исковата молба до *****.

С оглед изложеното, искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата следните суми:

1. 109,46 лв., представляваща имуществени вреди за закупени от ищцата лекарства във връзка с професионалното заболяване „***** *****“ за месец юни 2022 г. и месец юли 2022 г.;

2 . 1827,84 лв., представляваща имуществени вреди от професионалното заболяване ***** за закупуване на лекарства „*****“ табл. (*****), „*****“ табл. (*****), „*****“ (*****) и „*****“ (***** *****), считано от датата на подаване на исковата молба до дата *****. или до настъпване на основание за изменение, или прекратяване на плащането в рамките на този период;

3. 15 000 лв., представляваща обезщетение за новонастъпили неимуществени вреди от късно проявление на професионалното заболяване на „***** *****“, считано от датата на подаване на исковата молба до дата *****.;

4. 15 000 лв., представляваща обезщетение за новонастъпили неимуществени вреди от късно проявление на професионалното заболяване „***** *****“ за периода 03.08.2019 г.

– 03.08.2022 г.

Претендира се и законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на исковата молба – ***** г., както и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника със становище за 2 неоснователност на предявените искове. Твърди, че ищцата не е работила в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. Счита, че от представените копия на трудова книжка не се установява същата да е била служител на ответника към момента на признаване на професионалното заболяване за такова нито, че ищцата е работила само при ответника за периода, в който твърди, че заболяването е установено и съответно е влошено. В случай, че се установи да е работила се твърди, че това не е бил единственият работодател, при който е полагала труд. Поддържа, че за периода, в който ищцата твърди да е била с определени 50 % нетрудоспособност, е работила при вредни условия на труд без да спазва посочените в експертните решения противопоказания и така е допринесла за увреждането на здравето си.

Ответната страна не оспорва, че на ищцата е признато професионално заболяване „***** *****, *****, средно до тежка форма, *****“.

Оспорва твърденията, че ищцата има влошаване на състоянието, както и че състоянието й се е влошило три години преди подаване на исковата молба. Намира, че описаните в приложените епикризи симптоми са присъщи на диагнозата на ищцата и са били налични още при първоначалното й диагностициране. Счита, че посочените в исковата молба симптоми, свързани с влошаване на професионалното заболяване, са съществували още през 1994 г. при издаване на ЕР от ***** г., където било описано в обективното състояние, че ищцата е със засегнато общо състояние, установено наличие на шумно дишане, видима диспнея, сухи свиркащи хрипове двустранно. Същото било установено и в ЕР от 1995 г., като в последващите експертни решения описаните симптоми и състояния не се променяли по отношение на професионалното заболяване. Поддържа, че в представените ЕР, включително и актуалното от 2022 г., не било описано влошаване на състоянието нито в обективния статус, нито при определяне степента на нетрудоспособност. Твърди, че в описаните симптоми и състояние в епикризите от 2019 г. до 2022 г. са посочени обективни състояния, неразличаващи се от тези в ЕР. В настоящия случай не било представено експертно решение, в което да са установени допълнителни здравни състояния, възникнали след признаване на професионалното заболяване, нито било посочено, че са настъпили някакви допълнителни здравни състояния в резултат на професионалното заболяване като усложнения или късни последици. Счита, че липсата на издадено ЕР в тази насока не може да бъде заместена от експертиза на вещи лица или епикризи, издадени от лечебни заведения.

Изтъква, че степента на неработоспособност не се е променила за целия период от признаване на професионалното заболяване до последно издаденото експертно решение.

В случай, че се приеме наличие на някакво влошаване на състоянието се твърди, че същото не е настъпило три години преди завеждане на исковата молба, а много по-рано и правото на иск е погасено по давност на основание чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ. Заявява, че изискуемостта на вземане на обезщетение за вреди, настъпили в резултат на усложнения и влошаване на професионално заболяване, настъпва с издаването на ЕР, в което са документирани някакви усложнения. Твърди, че такива не са документирани в актуалното ЕР от 2022 г., а повтарят описаното в ЕР от 2017 г. обективно състояние.

На следващо място ответната страна счита, че предявеният иск за неимуществени 3 вреди е прекомерен, тъй като всички описани в исковата молба вреди представляват симптоми и състояния, съществуващи от момента на диагностициране на ищцата и не са свързани с твърдяното влошаване. Счита, че голяма част от описаните вреди са в причинна връзка с общото заболяване на ищцата, което няма връзка с професионалното такова.

Предвид изложените съображения, моли за отхвърляне на предявените искове.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, Пловдивският районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ, чл. 86 и чл. 45 ЗЗД. Съдът намира, че същите са допустими, респ. дължи произнасяне по тях.

От фактическа страна:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е придобила трудовия си стаж при ответника като в периода 04.11.1986 г. – 01.04.1994 г. е работила като ***** в *****, чийто правоприемник е ответникът УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.

Безспорно по делото е, че с експертно решение на ТЕЛК от ***** г. е диагностицирана с „*****.“, с което била определена като ***** ***** за срок от една година – до 31.03.1995 г. Експертното решение е допълнено с ЕР на ТЕЛК от ***** г., с което заболяването на ищцата е признато за професионално заболяване въз основа на Акт за трудова злополука № ***** г., в който акт е посочено, че професионалното заболяване е станало в *****, като е причинено следното увреждане: „*****“ и „*****“. От доказателствата по делото се установява, че в периода 1995 г. – 2017 г. ищцата се явява на преосвидетелстване, за което са издадени и съответните експертни решения от ТЕЛК. С издаденото ЕР на ТЕЛК от ***** г. ищцата е преосвидетелствана като ***** с 50 % неработоспособност за срок от три години – до 01.06.2020 г., с 50 % неработоспособност по професионалното заболяване (*****) и с ЕР на ТЕЛК от ***** г. ищцата е преосвидетелствана като ***** с 50 % неработоспособност за срок от три години – до *****., с 50 % неработоспособност по професионалното заболяване „***** ***** – смесена, средно тежко пресистиращо протичане с преход към ***** степен“.

От изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установява, че състоянието на ищцата не се е влошило последните години, а по-скоро се е стационирало.

Съдът приема заключениято за компетентно и обективно, поради което го кредитира изцяло.