Определение № 4811 от 23.10.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 1276/2025
- Вид
- Определение № 4811
- Подписан
- 23.10.2025
- В сила
- 23.10.2025
- Състав
- Албена Бонева, Боян Цонев, Мария Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за съдебната власт
- чл. 9, ал. 1 · Закон за съдебната власт
- чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4811 гр. София, 23.10.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Бонева
Членове:
Боян Цонев
Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20258002101276 по описа за 2025 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото З. И. Л., приподписана от упълномощената за това адв. Д. Г. и подадена срещу решение № 375/27.11.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 537/2024 г. на Пернишкия окръжен съд (ПОС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 636/01.07.2024 г. по гр. дело № 715/2023 г. на Пернишкия районен съд (ПРС), е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Е. Г. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 441, ал. 1 от ГПК и с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 9 299.57 лв., представляваща разлика между нетното месечно трудово възнаграждение на длъжника и несеквестируемия минимум за периода 21.10.2015 г. – 30.04.2020 г., претендирана като обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, вследствие процесуално незаконосъобразно бездействие на ответницата-ЧСИ да извърши изпълнителни действия, свързани със събиране на вземането, предмет на изп. дело № 38/2011 г., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл. 281 от ГПК, като се поддържат оплаквания и доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение.
Насрещната страна – ответницата Е. Д. не е подала отговор на касационната жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, също приподписано от адв.
Г., като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли въззивният съд да отговори на всички посочени във въззивната жалба оплаквания, като изложи собствени мотиви по относимите към спора доказателства, възражения и доводи на страните; 2) длъжен ли е ЧСИ, като не приложи посочения от взискателя изпълнителен способ, да го уведоми, за да може последният да иска повтарянето на способа или прилагане на друг; 3) следва ли ЧСИ 1 да уведоми взискателя, че не е приложил успешно посочения способ или е достатъчно да направи опит да приложи посочения способ, за да се освободи от отговорността по чл. 45 от ЗЗД; 4) бездействието на ЧСИ да връчи на взискателя постановление за прекратяване в продължение на повече от две години след постановяването му представлява ли основание да бъде ангажирана имуществената му отговорност за вредите, които е причинил; 5) следва ли в случай на висящо изпълнително дело, по което е посочен изпълнителен способ от страна на взискателя и ЧСИ не го е уведомил да не е приложил изпълнителния способ, ЧСИ да уведоми взискателя за прекратяването на делото по силата на перемпция, за да може взискателят да поиска изпълнителен лист, вземането по който не е удовлетворено изцяло; 6) редовно ли е връчване по чл. 50, ал. 2 от ГПК, ако връчителят не е удостоверил в разписката имената и адресите на лицата, от които бил узнал, че търсената фирма е напуснала адреса, не се намира на адреса; 7) надлежно ли е връчване по чл. 50, ал. 2 от ГПК на трето задължено лице – работодател на длъжника (търговско дружество) по изпълнително дело, ако в производството по връчване липсват констатации с конкретно посочване на имена и адреси на физически и юридически лица, от каквито се твърди, че били събрани сведения дали на адреса има или няма (имало е или не е имало) търсеното търговско дружество; 8) редовно ли е връчване по чл. 50, ал. 2 от ГПК, ако не е съпроводено от последваща констатация, че дружеството не е с променен, нов адрес в търговския регистър; 9) завършен ли е фактическият състав на чл. 50, ал. 2 от ГПК, ако се извършва залепване на уведомление, което е елемент от фактическия състав на чл. 50, ал. 4 от ГПК; 10) редовно ли е връчването на търговец чрез прилагане на съобщението по делото, ако в разписката на връчителя не е установено и не е отразен опит за установяване дали на адреса има табела с наименование или фирма и работно време, и дали въобще е положил усилия да узнае дали е познат такъв търговец на това място, както и докога са пребивавали негови служители там, както и кога и как са събирани такива сведения; 11) могат ли магистрати да участват по дело, когато трябва да разглеждат и обсъждат действията на административния си ръководител (могат ли такива магистрати да постановят валидно, допустимо и правилно решение); и 12) дали са налице основания по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, ако съдебният състав следва да изследва, проверява и обсъжда действия и бездействия на председателя на същия съд (административния ръководител с дисциплинарна власт спрямо магистратите от състава), които да са от значение за участието му в процедура по случаен подбор на магистрат. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.
1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тeзи правни въпроси, с изключение на въпрос № 2, са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и ВКС, и конкретно: въпрос № 1 – в противоречие с тълкувателно решение (ТР) № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 80/02.06.2020 г. по гр. д. № 4031/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 63/17.07.2015 г. по търг. д. № 674/2014 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 210/08.10.2018 г. по гр. д. № 4971/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; въпрос № 3 – в противоречие с решение № 88/03.06.2021 г. по гр. д. № 2747/2020 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; въпроси №№ 4 и 5 – в противоречие с решение № 133/04.05.2016 г. по гр. д. № 1060/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 2669/31.12.1966 г. по гр. д. № 1906/1966 г. на І-во гр. отд. на ВС; въпроси №№ 6 и 7 – в противоречие с решение № 126/25.07.2024 г. по търг. д. № 14/2024 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 15/09.03.2018 г. по гр. д. № 3719/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 3/24.02.2021 г. по гр. д. № 2635/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 69/14.06.2024 г. по търг. д. № 533/2024 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и определение № 1113/22.11.2023 г. по ч. търг. д. № 1620/2023 г. на І-во търг. отд. на ВКС; въпрос № 8 – в противоречие с определение № 1149/09.05.2024 г. по търг. д. № 1847/2023 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 546/13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 279/24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 161/28.06.2012 г. по гр. д. № 985/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 60233/03.05.2022 г. по гр. д. № 2423/2021 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; въпрос № 9 – в 2 противоречие с решение № 126/25.07.2024 г. по търг. д. № 14/2024 г. на І-во търг. отд. на ВКС и решение № 167/18.10.2024 г. по търг. д. № 765/2024 г. на І-во търг. отд. на ВКС; въпрос № 10 – в противоречие с решение № 279/24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г. на ІІІто гр. отд. на ВКС; и въпроси №№ 11 и 12 – в противоречие с ТР № 1/2023 от 21.11.2023 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 50/29.04.2022 г. по гр. д. № 3559/2021 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 668/15.11.2010 г. по гр. д. № 1790/2009 г. на І-во гр. отд. на ВКС и решение № 73/18.05.2015 г. по гр. д. № 5113/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. По отношение на въпрос № 7 касаторът сочи и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По отношение на въпрос № 2 не навежда никое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК, а сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като в жалбата и изложението се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение.
По наведените основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното:
На първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, трайно установената обилна практика на ВКС дава положителен отговор, обективиран и посочените от жалбоподателя във връзка с този въпрос решения. Съгласно тази константна практика, въззивният съд, като инстанция по съществото на правния спор по делото – в рамките, очертани с въззивната жалба, следва да следва да отговори на всички оплаквания нея, като изложи собствени мотиви относно относимите към спора доказателства и обстоятелства, възраженията и доводите на страните.
Въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства, обсъди въведените от страните доводи и възражения, като разрешаването на спора предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършването на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира собствени фактически и правни доводи по основателността на предявения иск. За да се произнесе, въззивният съд трябва да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението му, които следва да са ясни и точни.
Обжалваното въззивно решение е мотивирано в противоречие с така цитираната практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.
1, т. 1 от ГПК по първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, а именно: следва ли въззивният съд да отговори на всички посочени във въззивната жалба оплаквания, като изложи собствени мотиви по относимите към спора доказателства, възражения и доводи на страните.
Поради това, че не е дал отговор на всички надлежно наведени от жалбоподателя-ищец оплаквания, възражения и доводи, въззивният съд не е обсъждал и не е дал разрешение на поставените в изложението към касационната жалба въпроси №№ 2-5 – относно уведомяването на взискателя от съдебния изпълнител за неуспешно приложен изпълнителен способ и за прекратяването на изпълнителното дело, както и на въпроси №№ 6-10 – относно редовността на връчването по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК при посочените във въпросите обстоятелства, които не са обсъждани от окръжния съд. Следователно тези въпроси №№ 210 не са обуславящи правните изводи на съда в обжалваното въззивно решение и не осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на същото (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от TP № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Последните два правни въпроса №№ 11 и 12 – такива по тълкуването и приложението на чл.
22, ал. 1, т. 6 от ГПК се свързват с оплакванията на касатора за нищожност, евентуално – за недопустимост на въззивното решение, като постановено от незаконен съдебен състав. Тези негови оплаквания се основават на първо място на твърденията и доводите му, визирани и в 3 текста на тези два въпроса, – че предвид съдържанието на въззивната му жалба, съдебният състав, постановил обжалваното въззивно решение, трябвало да изследва, проверява и обсъжда действия и бездействия на административния си ръководител – председателя на ПОС, поради което следвало да се отведе от разглеждането на делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, но отказал да стори това в съдебното заседание от 29.10.2024 г. Наред с това касаторът поддържа, че и подборът на въззивния съдебен състав е незаконен – в нарушение на чл. 9 от ЗСВ, вътрешните правила на ПОС, заповед № 277/17.07.2020 г. на председателя на ПОС и принципа за публичност на избора. В тази връзка твърди, че приложените по делото протоколи за избор на член на състава от 26.09.2024 г. и 28.10.2024 г. не съществуват по партидата на делото на страницата на ВСС, където се обявява публично случайният избор на съдии; изтъква, че заповед № 277/17.07.2020 г. и заповед № 455/14.10.2024 г. на председателя на ПОС (макар и посочени в тези два протокола) не са приложени по делото, като поддържа, че втората от тези заповеди не съществува; изтъква също, че съдия М. М., която е взела участие при разглеждането на делото в откритите съдебни заседания и при постановяването на обжалваното въззивно решение, фигурира в приложените по делото протоколи за избор от 11.09.2024 г., от 26.09.2024 г. и от 28.10.2024 г., като извършила разпределението и подписала се за това, но не и като избран (разпределен) член на съдебния състав по делото.
Разпечатката съдържа 23 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/afc850db-16bb-4849-bc7f-fc21b8a07a3d