Решение № 80 от 09.12.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. С., 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Росица Атанасова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Административно наказателно дело № 20245440200375 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН .

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № ***/12.07.2024г. на Н. с. П. при О. – С., с което за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на А. М. К., с ЕГН: ********** с пост.адрес: с. П., общ.С., е наложено наказание на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Жалбоподателката А. М. К., чрез адв.К. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен. Твърди, че процесното НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка.

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателката А. М. К., не се явява, представлява се от адвокат В. Т., преупълномощен от адв.А. К.. В съдебната фаза не се ангажират допълнителни доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на НП (въззиваемата страна) - Н. с. П. при О. – С., редовно призован, не се явява, представлява се от Главен юрисконсулт Н. Ш., който оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

При изпълнение на служебните си задължения на дата 11.05.2024г., свидетелите В. Ф. и Д. Б. били изпратени в с.П. по сигнал за настъпило ПТП.

1

По данни на лицето подало сигнал на ЕЕН 112, ПТП-то възникнало около 19:35 часа в с.П., като лек автомобил „***“ с регистрационен номер *** се ударил в електрически стълб.

Свидетелят А. П. - подател на сигнала, по-късно обяснил, че покрай неговата къща минал бързодвижещ се автомобил и след минута чул удар, отишъл да види какво е станало и видял ударения автомобил „***“, без да има в него водач. Подал сигнал и след 10 мин. се появила собственичката на автомобила А. К. с рана по лицето и чанта с коприва, която взела лични вещи от автомобила си и продължила пеша към дома си. Свидетелят също си тръгнал, като след половин час бил извикан отново на мястото на инцидента, за да даде обяснения пред пристигналите вече полицаи.

Полицейските служители пристигнали на място около 20:00ч., установили, че в ударения автомобил няма водач, а собственичката на автомобила се намирала в друга кола, от която слезнала.

В 20:36ч. А. К. била изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер ***, като уредът отчита 1.18 промила алкохол в кръвта, чрез издишвания от водача въздух. Пореден номер на пробата е 5008. К. е заявила, че е изпила една чаша ракия и две бири около два часа преди проверката. Същата лъхала на алкохол. К. не дала кръвна проба за определяне концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско или химическо изследване, въпреки връченият й талон за това. На място пристигнали и представители на EVN във връзка с ударения стълб. Взети били писмени обяснения на всички.

В резултат на настъпилото ПТП и установената употреба на алкохол, на А. К. бил съставен АУАН Серия G A № ***/11.05.2024г. за това, че управлява автомобила с концентрация на алкохол 1,18, установено по надлежния ред, което представлява нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

АУАН бил предявен и връчен на К.. Срещу съставения АУАН в законоустановения срок не е постъпило възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на сектор Пътна полиция при ОД МВР – С., издава процесното НП № ***/12.07.2024г. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП – налага административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и лишава А. К. от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

НП е връчено на жалбоподателката лично.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на сектор Пътна полиция при ОД МВР – С. да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година на Министъра н а МВР, вземайки предвид факта, че В.

Р. Ф. заема длъжността "“***“ в сектор Пътна полиция при ОД МВР – С. , а Н.

2

А. Т. е назначен на длъжността " *** на сектор Пътна полиция при ОД МВР – С. ", т. е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателката, от която е видно, че същата има съставени АУАН, издадени НП и ЗППАМ единствено във връзка с настъпилото на 11.05.2024г. ПТП в с.П.. От същата е видно и че А. К. е правоспособен водач.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Районен съд С., достигна до следните правни изводи:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд С.. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79б от ЗАНН , Съдът констатира, че по делото не се съдържа информация и не се навеждат твърдения глобите да са платени, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП, в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

По делото са разпитани шестима свидетели, като петимата от тях са дали и писмени обяснения , съдържащи се в приобщената по делото административнонаказателна преписка.

От констатациите в АУАН и свидетелските показания, както и от твърденията на страните, се установява по безспорен начин, че на 11.05.2024г., в с.П., на улица без име, А. К. като водач на лек автомобил „ ***“, с рег.№ ***, отивайки да вземе разсад от своя комшийка, за да избегне дупка на пътя се удря в електрически стълб. След настъпване на ПТП-то жалбоподателката напуска същото и отива до къщата към която е тръгнала, като след 10-15 минути отново се връща на място, взима си мобилния телефон от колата и отново напуска мястото, където е настъпил инцидента. Действията на К. след настъпването на ПТП – то съдът установява от показанията на свидетеля А.

П., който е посетил мястото на инцидента 1-2 минути след настъпването му и който няма връзка с жалбоподателката, поради което съдът дава вяра на 3 неговите показания като ясни, последователни и обективни. Тези действия се подкрепят и от показанията на свидетеля М.. Полицейските служители пристигнали в с .П. около половин час след настъпване на ПТП-то и едва след още половин час – 20:36ч. тестват А. К. за употреба на алкохол с техническо средство, което отчита съдържание в издишания въздух 1,18 промила.

Жалбоподателката в обясненията си споменава, че е употребила алкохол, като първоначално споделя, че по-рано през деня е пила, впоследствие се навеждат твърдения, че същата е употребила алкохол и след настъпване на ПТП – то , което се потвърждава от показанията на свидетеля М., които съдът също кредитира като достоверни .

От така установената фактическа обстановка, спорно и неясно остава това в кой момент К. е употребила алкохол преди или след настъпване на ПТП-то или и в двата меродавни момента, което от своя страна е определящо за съставомерността на нарушението, а именно дали е управлявала автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите 0,5 на хиляда, а именно установените 1,18 .

Съдът кредитира и показанията на свидетелите Ф., Б., К. и Б., но те са придобили впечатления за състоянието и поведението на жалбоподателката към момента на тестването й с техническо средство, не са били свидетели на самото ПТП или на състоянието й преди да напусне мястото на инцидента, а от настъпване на ПТП-то до изпробването на К. с техническо средство е минал период от един час, през което време тя е напуснала ПТП-то.

Съдът намира, че след като посредством събраните по делото доказателства не е установено по безспорен и несъмнен начин, че А. К. е управлявала автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите 0,5 на хиляда, а именно 1,18 , същата не следва да носи отговорност за вмененото й деяние. Правилото на закона е категорично, че всички елементи на деянието, които очертават състав на нарушение, следва освен да са посочени конкретно, следва и да бъдат доказани по начин, който не буди съмнение. Последните не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика. Обратното ще има за последица неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. Правоприлагането особено в частта му на налагане на административни наказания, не може да почива на предположения, нито на субективна преценка при липса на категорични доказателства.Тъй като настоящото производство е от административнонаказателен характер и по своята същност е санкционно такова, следва да бъде доказано с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства по категоричен и несъмнен начин, че вмененото на конкретен деец съставомерно деяние е извършено по описания в акта начин и от лицето, посочено като нарушител,който акт именно поставя началото на производството и има обвинителна функция. Предвид изложеното съобразявайки горните обсъдени доказателства настоящата съдебна 4 инстанция достига до извода, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин, че А. К. е управлявала автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 1,18 на хиляда . АУАН е съставен при неизяснена фактическа обстановка и поконкретно не е установено при настъпване на ПТП-то дали К. е управлявала с концентрация на алкохол в кръвта 1,18 промила, както е установено по-късно след като жалбоподателката вече е била напуснала мястото на инцидента.

Недоказването му в рамките на производството,както е в настоящия случай, води до изначална незаконосъобразност на оспореното НП. Това води до извода, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

По отношение на разноските по делото с оглед изхода му:

Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата на възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приложено е и адвокатско пълномощно, от което е видно, че на К. се предоставя правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

Правото на адвоката да окаже правна помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е установено със закон и в случаите, когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2. За да упражни правото си, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че помощта се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. Обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката не се нуждае от доказване. В конкретния случай посочените предпоставки са налице, поради което на адв. А. К. следва да се присъди възнаграждание в размер на 400 лева, което представлява минималният такъв по чл.8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.