Решение № 542 от 19.11.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 843/2024
- Вид
- Решение № 542
- Подписан
- 19.11.2024
- В сила
- 19.11.2024
- Състав
- Петър Узунов, Вера Коева, Милена Каменова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 62 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 1, т. 1 · Закон за ограничаване на плащанията в брой
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 542 гр. Благоевград, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20241200500843 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 15095/27.06.2024 г., подадена от Ц. Х. С., ЕГН **********, чрез адв. Е. Д., със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „*** **“ № 1, ет. 1, оф. 3, против Решение № 341/12.05.2024 г., постановено по гр.д. № 1199/2023 г. по описа на РС Благоевград, с пр. осн. чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение са уважени частично предявените искове с правно основание чл. 41 ЗС във вр. с чл. 49, ал. 4 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС.
Недоволна от уважителната част първоинстанционното решение е останала жалбоподателката, която го счита за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и отхвърляне изцяло на исковите претенции, ведно с разноските.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционния акт, за което подробно се обосновава. Претендират се разноски.
Съдът след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.
Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно преповтаряне на същата и 1 по арг. на чл. 272 ГПК препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че ищците Е. И. Т., Е. В. К., Е. В. Р., С. Б. Б., М. Д.
Т., И. А. М., И. С. Д. и Г. А. Б., са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда с идентификатор № ***, с административен адрес гр. Благоевград, ***, а ответникът Ц. С. е собственик на самостоятелен обект в същата сграда с площ 136 кв.м., ведно с прилежащите 10.9480% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата; че са провеждани общи събрания, на които са взето решение за извършване на неотложен ремонт на покрива и Кмета на Община Благоевград е издал заповед, с която всички собственици на сградата са задължени да извършат ремонтновъзстановителни дейности на покривната конструкция на жилищната сграда; че ремонтът на покрива е бил необходим и неотложен и е извършен от строителна бригада, на която ищците са заплатили стойността на целия ремонт, включително и частта за ответника.
От анализа на приетите по делото писмени доказателства (удостоверение за заварен строеж № 8/01.07.2020 г., Заповед № 7/15.01. 2021 г., Констативен протокол от 19.02.2021 г., Заповед № 76/10.03.2021 г. и Конструктивно становище), приобщеното към доказателствения материал адм. д. № 307/2021 г. по описа на Административен съд – Благоевград следва извод, процесната сграда е построена 1991-1995 г., на 10.01.2021 г. ищците са присъствали на събрание, на което са взели единодушно решение за незабавно започване неотложни строително-ремонтни дейности по покрива на сградата и са подали заявление до главния архитект на Община-Благоевград за разрешение за ремонт на покрива. В резултат е изготвено конструктивно становище със заключение, че се налага ремонт на покрива с цел да се продължат колоните в подпокривното пространство, да се обрамчи надзида със стоманобетонови пояси и стремена, да се подменят и преподредят керемидите, да се анкерира дървената покривна конструкция към стоманобетоновата конструкция на сградата и е издадена заповед, с която е наредено собствениците да извършат ремонтно-възстановителни дейности на покривната конструкция на жилищната сграда. Установява се също, че в хода на административното производство единствено жалбоподателя Ц. С. е възраззила срещу извършването на ремонтни дейности по покрива на сградата и същата е обжалвала Заповед № 76/10.03.2021 г. за извършване на ремонтновъзстановителни дейности на покривната конструкция.
От показанията на св.С. и св.С. се установи, че в сградата е имало теч от покрива, на който е извършен ремонт през 2022 г. от строителна бригада, за извършването на който въззиваемите са заплатили освен частта за собствените им обекти, но и са поделили помежду си частта за жалбоподателя С..
Според св.П. и св.К. жалбоподателя С. е имала желание да участва в ремонта, но поради обстоятелството, че не й е предоставен договор за ремонт на покрива и документи за извършено плащане е отказала да заплати припадащата й се част от ремонта.
В показанията си св.М. дава подробни сведения във връзка с ремонта, 2 който е извършен от строителна бригада, без да е сключен договор за СМР, като той е посредничил при плащането за извършените ремонтни дейности.
От заключението на вещото лице К. се установи, че в процесната сграда е извършено строителство в таванския етаж, с площ на подпокривното пространство 221,50 кв.м. и площ на трите ската на покрива 275 кв.м., изразяващо се в направа на стоманобетонови колони, греди и пояси, монтаж на дървен гредоред на и настилка от иглолистни дъски на площ от 150 кв.м., както и цялостен ремонт на покрива на сградата – направа на нова дървена конструкция, обшивка на покрива с дъски, полагане на хидроизолационен материал, полагане на керемиди и капаци „Тондах“, наковаване на челни дъски, монтаж на улуци и казанчета, обшивка с ламарина, монтаж на 2 бр. капандури на трискатния покрив на сградата. Извършени СМР на обща стойност 75 871,73 лв. без ДДС и 91 000 с вкл. ДДС, изчислена съобразно средните пазарни цени през месеците юли–септември 2022 г. Ремонта на покрива е извършен с добро качество, като преди това състоянието на покрива е създавало предпоставка за нещастни случаи при преминаване в близост до сградата и е било възпрепятствано нормалното функциониране на сградата, особено на жилищата на четвърти етаж, с оглед на възможността от проникване на дъждовна вода в апартаментите.
Анализа на доказателствата води сочи, че извършения ремонт в жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.
Благоевград е неотложен. Цялата стойност на ремонта е заплатена на строителната бригада (вж.св.М.).
Жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.
Благоевград представлява етажна собственост, понеже съгласно § 5 от ПЗР на ЗУЕС във връзка с чл. 37 от ЗС етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици. Жалбоподателят е собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.
Благоевград с площ 136 кв.м., ведно с прилежащите 10.9480% идеални части от общите части на сградата, а въззиваемите са собственици на останалите осем самостоятелни обекти в сградата и съответните идеални части от общите части на сградата.
Според чл. 41 от ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.
При липса на органи за управление и правила не е необходимо спазването на каквато и да е процедура за провеждане на общо събрание, съответно на оспорване и оповестяване на взетите решения. Правата и задълженията на всеки съсобственик в общите части на етажната собственост са съответни на притежавания дял в тях.
Участието в разноските за запазване на общите части (различните видове СМР) и текущото поддържане (консумативна разноски, почистване, дребни поправки и др.) е безспорно задължение на собственика на самостоятелен обект и той дължи възстановяването на съответната квота в тях 3 на извършилите ги.
Съгласно константната съдебна практика при липса на решение на общото събрание на етажните собственици за начина на поддържането на общите части и ремонтът им (било защото не може да се образува мнозинство, било по други причини) по аналогия се прилагат правилата за съсобствеността. Несъгласните съсобственици дължат всички съответни на тяхната идеална част необходими разноски, а за подобренията се прилагат правилата за неоснователното обогатяване. Поради това дори да липсва решение за ремонта на общите частни, когато това е необходимо, етажните собственици дължат всички необходими разноски. Извършването на необходим ремонт спада към управителните действия и липсата на предварително или последващо съгласие, или решение на общото събрание, или дори противопоставянето на останалите етажни собственици е от значение само за реда, по който следва да бъдат възстановени – чл. 41 ЗС, чл.
62 ЗЗД или чл. 61, ал. 2 от ЗЗД - полезните разноски, а не за това дали подлежат на възстановяване необходимите разноски, защото последното е несъмнено.
Поради това неоснователни са доводите на жалбоподателя С., че при липса на писмен договор между въззиваемите и строителната бригада и документи за заплащането на сумата от 111 843 лв. за извършването на процесния ремонт не дължи плащане на всеки от съсобствениците, които са заплатили и нейната част от общата стойност на ремонта.
Договорът за извършване на СМР е разновидност на договора за изработка и за него се прилагат правилата по чл. 266 и сл. от ЗЗД. За разлика от договора за строителство, договорът за изработка е неформален, страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие. Създава задължения и за двете страни: за едната – да изработи нещо, а за другата – да приеме изработеното и да плати. Приемането на извършената работа е както фактическо така и правно действие от страна на възложителя и може да се изразява както изрично, така и с конклудентни действия. След приемането на СМР е приложима необоримата презумпция за приемане на изработеното по чл. 264, ал. 3 ЗЗД.
В Решение № 181 от 10.02.2016 г. по т.д. № 2079/2014 г. на ВКС, I т.о. е прието, че авансовото плащане на възнаграждение по отправена от изпълнителя оферта за изпълнение на строителни работи може да се разглежда като конклудентно действие на възложителя, потвърждаващо съгласието му за сключване на договор за изработка при условията на офертата, ако същата съдържа достатъчна конкретизация на предложените за изпълнение видове и количества СМР и на дължимото за извършването възнаграждение. Извършената работа по договор за изработка може и да не е приета изрично (със съставяне на писмен акт, подписан от възложителя ), а са достатъчни конклудентни действия за това. След като по възлагане на въззиваемите е извършен ремонт на покрива, те имат вземане към жалбоподателя С., която не е участвала при възлагането на ремонта, за частта от направените разходи, съответстваща на нейната част в общите части.
4
Предвид данните от заключението на вещото лице, относно стойността на извършения ремонт на покрива на сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Благоевград в размер на 75 871,73 лв. без ДДС, жалбоподателят С. дължи на въззиваемите сумата от общо 8 306,44 лв., съобразно размера на притежаваните от нея идеални части от общите части на сградата, а именно 10,948%.
Що се отнася до оплакванията за нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, се налага уточнението, че дори да е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (какъвто не е настоящия случай), то не води до недействителност на плащането, а само би довело до неблагоприятни последици за платИ. в брой – налагане на глоба от съответния орган.
С оглед на изложеното доводите жалбоподателя С., изложени във въззивната жалба са неоснователни, а първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
В изложеното се съдържа отговор на всички доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят дължи разноски пред настоящата инстанция за осъщественото процесуално представителство на въззиваемите – Е. И. Т., Е. В. К., Е. В. Р., С. Б. Б., М. Д. Т., И. А. М., И. С. Д. и Г. А. Б., в общ размер на 1 600 лв.