Решение № 38 от 12.02.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 97/2023
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 12.02.2024
- В сила
- 11.06.2025
- Състав
- ИВАН ГЕОРГИЕВ ДЕЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.2, т.12 · Закон за кредитните институции
- чл.46, ал.2, предл. първо · Закон за нормативните актове
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. Бургас, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Търговско дело №
20232100900097 по описа за 2023 година
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, район „Лозенец“ - Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, представлявано от изпълнителния директор Ани Василева Ангелова и прокуриста Михаил Танев Петков, против „ЕИВ“ ЕООД, ЕИК 200970046, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.161, партер, представлявано от управителя Емил Тодоров Георгиев. При извършена служебна справка относно правосубектността на ищеца „Кей Би Си Банк България“ ЕАД е установено, че до 14.07.2022г. ищцовото дружество е с наименование „Райфайзенбанк (България) ЕАД. На 10.04.2023г. в Търговския регистър е вписано заличаване на ищцовото дружество поради преобразуването му чрез вливането му в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от всеки двама изпълнителни директори, действащи заедно или от изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист. На основание чл.227 от ГПК производството по делото продължава с участието на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД в качеството на ищец, като първоначалният ищец „Кей Би Си Банк България“ ЕАД с ЕИК 831558413 е заличен като стрА. поради преобразуването му чрез вливане.
Предявен е осъдителен иск за следните изискуеми парични вземания за цените по доставки, извършени от доставчика „Нафта-Трейдинг“ АД, ЕИК 102137901 към купувача „ЕИВ“ ЕООД, прехвърлени на ищеца по силата на договор за факторинг от 21.06.2012г., изменен и допълнен с 51 анекса към него и приложимите общи условия за извършване на 1 факторинг сделки на ищцовото дружество: 1. 86 047.34 лева – цената по фактура № 26754/28.04.2022г.; 2. 4182.86 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума за периода 23.09.2022г. – 15.03.2023г.; 3. 70 000 лева – част от цената от 87 338.65 лева по фактура № 26799/04.05.2022г.; 4. 3266.67 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума за периода 23.09.2022г. – 15.03.2023г.; ведно със законната лихва върху главниците от предявяването на иска на 16.03.2023г. до окончателното им изплащане. Книжата по делото са редовно разменени между страните. В преклузивния срок по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на иска. В срока по чл.372 ал.1 от ГПК ищецът представя допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск. Оспорва ответниковите възражения и част от доказателствените му искания. В преклузивния срок по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът представя допълнителен отговор. Поддържа доказателствените си искания и писмения си отговор, който допълва.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и закона, намира исковете за основателни.
Вземанията по иска се търсят на основание договор за факторинг. Според решение № 94/10.07.2014г. на ВКС по т.д. № 3643/2013г., разпоредбата на чл.2, ал.2, т.12 от Закона за кредитните интитуции /ЗКИ/ при изреждане на банковите сделки урежда най-общо факторинга като договор за покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемане на риска от събиране на тези вземания. Следователно между цесията и факторинга съществува прилика, доколкото се касае за договори с предмет вземания на една от страните по тях към трети лица-длъжници на прехвърлителя.
Предметът на втория договор, обаче е ограничен до вземания на доставчика за цената на предоставяните от него на трети лица стоки или услуги, т.е. предмет при факторинга са само парични вземания, основани на тези сделки. С оглед целта на самия факторинг, а именно ограничаване на неблагоприятните последици за доставчика от осъществяване на доставки на стоки и предоставяне на услуги на трето лице-негов длъжник при условията на търговски кредит, чрез прехвърлянето на риска от кредита върху фактора, в правната доктрина се застъпва становището, че за разлика от цесията вземането-предмет на прехвърляне с договора за факторинг е винаги бъдещо, т.е. невъзникнало в патримониума на доставчика към датата на сключване на договора за факторинг или най-малкото: с бъдещ, т.е. ненастъпил падеж. Само в тези случаи се проявяват функциите: финансиране от страна на фактора на търговската дейност на доставчика и поемане на риска, които отличават факторинга като форма на финансово-кредитна дейност за разлика от цесията по гражданското право. Извън спецификите на договора за факторинг, очертани по-горе, последният съдържа като правопораждащ факт съществени общи признаци с договора за цесия, уреден в ЗЗД и следователно при празнина в закона, относно правните последици на договора за факторинг, съгласно чл.46, ал.2, предл. първо ЗНА следва да се приложат по аналогия на закона правните норми, уреждащи цесията по общото гражданско право.
В случая е бил сключен договор за факторинг от 21.06.2012г. между 2
“Райфайзенбанк /България/“ ЕАД като фактор и “Нафта-Трейдинг“ АД като доставчик, като с този договор доставчикът прехвърля на фактора всички свои настоящи и бъдещи парични вземания по търговски фактури с отложено плащане, издадени на основанията по т.1 срещу лицата по т.3 от приложенията към договора, срещу определена в договора цена. Договорът е с краен срок до 21.06.2013г., но с многобройните му анекси срокът е бил продължаван, като последно е продължен до 01.11.2023г.
С приложение № 47-1 към анекс № 47 от 05.04.2021г. за платец по фактурите е посочено “ЕИВ“ ЕООД. Следователно, според уговореното в договора за факторинг, ищецът като фактор е придобил бъдещите парични вземания на доставчика по съответните фактури по отношение на задълженото по фактурите лице, сегашен ответник. Вземанията за доставените стоки са прехвърлени на фактора, който следва да заплати на доставчика до 90% от стойността на фактурите, но не повече от 1000000 лева.
Райфайзенбанк /България/ ЕАД е заличено юридическо лице с правоприемник Обединена българска банка АД. С други думи, банката-ищец е придобила бъдещите, респ. непадежиралите вземания по фактурите.
Доколкото договорът за факторинг е вид цесия, тя трябва да се съобщи на длъжника по силата на чл.99, ал.4 ЗЗД, за да може да го обвърже. В случая това е сторено. По делото е приложено писмо от доставчика Нафта Трейдинг АД до фактора “Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с което факторът е уведомен, че са му прехвърлени всичките вземания, които са възникнали или ще възникнат от вече подписани договори или от договори, които ще бъдат подписани с ЕИВ ЕООД, за редовно извършени и при спазване на договорните условия доставки на стоки и/или услуги. Заявено е, че прехвърлянето на вземания в полза на банката-фактор ще започне след 10.10.2017г. Налице е писмо от платеца ЕИВ ЕООД до Райфайзенбанк /България/ ЕАД /от 13.10.2017г./, в което е признато, че платецът е получил от Нафта-Трейдинг АД писмо за уведомяването му, че доставчикът ползва факторинг услугите на банката и всички възникнали вземания или вземания, които ще възникнат от вече подписани договори или от договорите, които ще бъдат подписани за доставките на стоки или услуги ще бъдат прехвърлени на Райфайзенбанк /България/ ЕАД. Това ще важи за фактурите след 10.10.2017г., като за тези вземания прехвърлянето е неотменяемо и плащанията, за да са действителни и да имат погасителен ефект, трябва да се извършат единствено в полза на банката. Следователно ответникът е потвърдил писмено, че старият кредитор го е уведомил за прехвърлянето на бъдещите вземания. Така за кредитор на ответника се счита факторът.
Налице е искане за усвояване на суми, подадено от Нафта Трейдинг АД, като бъде заверена тяхна сметка със сумата от 108030.32 лева, представляваща 90% от стойността на фактура № 0000026754/28.04.2022г., издадена общо за 86047.34 лева, с падеж на 23.09.2022г.
/една от процесните фактури/ и от фактура, която е издадена с платец трето лице и не е предмет на делото.
Налице е и искане за усвояване на суми, подадено от “Нафта Трейдинг“ АД, като бъде заверена тяхна сметка със сумата от 161258.46 лева, представляваща 90% от стойността 3 на фактура № 0000026799/04.05.2022г., издадена общо за 87338.65 лева, с падеж на 30.09.2022г. /другата от процесните фактури/ и от фактура, която е издадена с платец трето лице и не е предмет на делото.
С нарочни писма Нафта Трейдинг АД е уведомило банката, че й прехвърля търговските вземания по тези фактури.
Изготвената икономическа експертиза е дала заключение, че в счетоводството на “ЕИВ“ ЕООД е отразено плащане по фактурите, по следния начин: на 02.11.2022г. въз основа на споразумение от 02.11.2022г. за взаимно прихващане на задължения и на вземания до сумата от 432776.80 лева ответникът е покрил задължението си към Нафта Трейдинг АД по посочените фактури, в това число двете процесни фактури, като фактура № 0000026754/28.04.2022г. е платена до 50260.36 лева и така е частично закрита, а фактура № 0000026799/04.05.2022г. е платена до 87338.65 лева и е изцяло закрита; на 30.11.2022г. въз основа на уведомително писмо за сключен договор за цесия между Нафта Трейдинг АД и Аква Нова-Пак ЕООД, ответникът е закрил частично задължението си към Нафта Трейдинг ЕООД по фактура № 0000026754/28.04.2022г. със сумата от 35786.57 лева; на 30.11.2022г., въз основа на уведомително писмо за сключен договор за цесия между Нафта Трейдинг АД и “Нике-Бургас“ ЕООД, ответникът е закрил задължението си по редица фактури, в това число и по фактура № 0000026754/28.04.2022г. Според вещото лице, към 31.12.2022г. и към сегашния момент всички фактури, представени с исковата молба, са изцяло заплатени, освен една от тях, която не е предмет на делото. Експертизата също така сочи, че в счетоводните регистри на “Нафта Трейдинг“ АД е отразено закриване на вземането от ЕИВ ЕООД, по представените с исковата молба фактури, както следва: на 02.11.2022г. въз основа на споразумение за прихващане на насрещни задължения и вземания, е закрито вземането към ЕИВ ЕООД по редица фактури, в това число двете процесни; на 02.11.2022г. на основание сключен договор за цесия между Нафта Трейдинг АД и Нике Бургас ЕООД е закрито вземането от ЕИВ ЕООД по редица фактури. Към 31.12.2022г. и към настоящия момент всички фактури, представени с исковата молба са изцяло платени, освен една от фактурите, която не е предмет на делото. Според експертизата, в счетоводството на банката е отразено авансиране /заплащане/ към “Нафта Трейдинг“ АД на 90% от стойността на всяка една фактура, представена с исковата молба. Факторингът е отразен като вземане по доставчик Нафта Трейдинг АД и по платец ЕИВ ЕООД в счетоводна сметка за вземания, т.е. по партидата на ЕИВ ЕООД се отразява задължение да заплати стойността на всяка фактура, представена с исковата молба. По фактурите няма извършени плащания нито от ЕИВ ЕООД, нито от Нафта Трейдинг АД.
Следователно, в полза на банката е възникнало вземането по фактурите спрямо платеца - ответник по делото. Банката е фактор по договор за факторинг и е закупила вземанията на доставчика по фактури, които вземания още не са били падежирали при закупуването им. Конкретно тя е закупила и вземанията против ответника, включително и тези по процесните две фактури: фактура № 0000026754/28.04.2022г., издадена общо за 86047.34 лева и фактура 0000026799/04.05.2022г., издадена общо за 87338.65 лева. Платила е 4 на 28.04.2022г. 90% от фактура № 0000026754/28.04.2022г., а именно 77442.61 лева. Платила е на 05.05.2022г. 90% от фактура № 0000026799/04.05.2022г., а именно 78604.78 лева /на два пъти/. Прехвърлянето на вземанията е съобщено на платеца видно от негово писмо, с което той извънсъдебно е признал за този факт. Ето защо сега банката може да претендира сумата по фактурата да й бъде заплатена от ответното дружество.
Разпечатката съдържа 22 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/afc78684-ae00-40db-98d8-154948bfd41f