Решение № 16562 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16562 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110143718 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№

24.08.2026 година град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На шестнадесети юни

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав две хиляди двадесет и шеста година

В публично заседание

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА

Секретар: Белослава Испиридонова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело 43718 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Е. Д.-Т., с ЕГН **********, от гр.

...., против ЗК „.....“ АД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ....... В исковата молба ищцата, чрез процесуалния си представител твърди, че на 06.04.2023 г., около 20,20 ч., 1 в гр. София, на ул. „Околовръстен път“ № 157, при управление на лек автомобил „....“, с рег.

№ ...., собственост на К.М., пострадала при ПТП с лек автомобил „.....“, с рег. № .... управляван от П. Г., водачът на който навлязъл частично в лентата на движение на ищцата, като не пропуснал управлявания от последната лек автомобил. Също така твърди, че след удара управляваният от ищцата лек автомобил се отклонил наляво, ударил се в стълб и се обърнал по таван на пътното платно. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1834046 от органите на реда, в който протокол било отбелязано, че виновен за ПТП-то бил водачът на лек автомобил „.....“. Твърди, че след удара е била откарана в спешния център на УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ ЕАД, където при преглед било установено, че е получила рана на китката и дланта, контузия на коляното и комоцио. Независимо от уврежданията ищцата е предпочела да се прибере у дома и била освободена за домашно лечение. Навежда доводи, че от полученото главоболие не е могла да спи, изпитвала болки в цялото тяло. Поради изпитваните болки, на 10.04.2023 г. посетила отново УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ ЕАД, където била приета за лечение в Клиниката по неврохирургия. След настъпилото ПТП ищцата изпитвала страх да управлява лек автомобил, получавала кризи, имала натрапчиви мисли, нарушение на съня, сънувала кошмари, имала страхово-тревожни състояния. В резултат на безсънието се чувствала изморена и отпаднала, не можела да ходи на работа, станала раздразнителна и неспокойна, а от преживените физически травми трудно стъпвала на левия крак и в продължение на два месеца накуцвала. За получените травми посетила лекар, за което било изготвеното съдебномедицинско удостоверение, в което били отразени причинените на ищцата травми. Твърди, че и към момента е нервна и раздразнителна, а в резултат на ПТП-то е ограничила контактите си с приятели. Излага съображения, че отговорността на водача на лек автомобил .....“ била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. На 07.03.2023 г. ищцата подала заявление пред ответника за изплащане на обезщетение, но такова не било изплатено до предявяване на исковата претенция. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗК „.....“ АД да плати на Е. Д.-Т. сумата от 5 000 лв., претендирана частично от сума в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП на 06.04.2023 г. в гр. София, вредите изразяващи се в претърпени болки и страдания, стрес и негативни психически преживявания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от уведомяване на застрахователя – 07.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора, с което се претендират направените по делото разноски, прави се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗК „.....“ АД, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна застраховка по отношение на лек автомобил „.....“. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, като твърди, че ищцата е управлявала лекия автомобил без правилно поставен предпазен колан. Навежда доводи във връзка с направеното възражение, като сочи, че при поставен предпазен колан за ищцата нямаше да настъпят вредите, които същата е претърпяла. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно, несъобразено с действително претърпените вреди. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за характера на претърпените вреди. Позовава се на задължителната съдебна практика. Не спори, че при дружеството е подадено искане за определяне на застрахователно обезщетение, като сочи, че между страните не е постигнато съгласие за размера на обезщетението. Оспорва изпадането в забава. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковата претенция, 2 претендира направените по делото разноски.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.

84, ал. 2 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и искания по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Протокол за ПТП № 1734046 от 07.04.2023 г., съставен от мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР, се установява, че на 06.04.2023 г., в гр. София, на ул. „Околовръстен път“ № 157, е настъпило ПТП, с участници: лек автомобил „.....“, с рег. № .... управляван от собственика П. Г., и лек автомобил „....“, с рег. № ...., собственост на К.М. и управляван от Е. Д.-Т., при което настъпили щети. От извършеното отбелязване в протокола за ПТП се установява, че лек автомобил „.....“ е застрахован при ЗК „.....“ АД, а лек автомобил „....“ – при ЗД „Бул инс“ АД.

Като доказателства по делото са приети два амбулаторни листа и епикриза от 13.04.2023 г., съставена от лекуващ лекар при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД – гр. София, от която се установява, че ищцата е била приета на лечение на 10.04.2023 г. и е била изписана на 13.04.2023 г., като й е била поставена диагноза: комоцио церебри. От представения заверен препис от съдебномедицинско удостоверение № 106 от 13.04.2023 г. се установява, че ищцата е била прегледана на 13.04.2023 г., като са установени следните травматични увреждания: множество кръвонасядания на левия долен крайник, минимално охлузване на лявата предмишница, клинично поставена диагноза „сътресение на мозъка“, които травматични уреждания са причинили временно разстройство на здравето.

От представените от ответника заверени преписи от писмени доказателства се установява, че при ответника е била образувана преписка по щета № .... от 07.07.2024 г., като по повод предявената от ищцата претенция пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят е уведомил ищцата лично на 23.07.2024 г. и чрез процесуалния й представител на 23.10.2024 г., че предлага изплащане на обезщетение в размер на 3 000 лв. за причинени неимуществени вреди и 17,40 лв. за причинени имуществени вреди.

От заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява мястото на настъпване на ПТП-то, както и механизма му. Вещото лице установява, че ударът е настъпил върху крайна лява пътна лента, по която се е движел лек автомобил „Ауди“, като скоростта на движение и на двата леки автомобила към момента на удара между тях и преди настъпване на ПТП-то е била около 80 км/ч. Лекият автомобил, управляван от ищцата, е бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички места за пътници, включително и на задната седалка. Тялото на пострадалата ищца вследствие на възникналата инерционна сила е политнало напред и впоследствие вдясно след първия удар и вляво вследствие на втория удар, тъй като ударите са били в напречна посока на движението на автомобила. Предпазният колан на предна лява седалка е ефективен при челен удар на автомобила и не е ефективен при странични удари.

От заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че при прегледа на ищцата е установено пъстровато мораво кафеникаво зеленикаво кръвонасядане с размери около 25/5-8 см, напречно разположено в средата на лявото бедро отпред и отстрани; напречно кръвонасядане на лявото коляно 12/6 см и друго такова странично 6/6 см; охлузване на лява предмишница по предната повърхност 0,1/1 см, покрито с коричка; охлузване на лява длан; сътресение на мозъка, които увреждания са от естество да преминат за срок от около 3 седмици до месец без да оставят последствия за живота и здравето н пострадалата. Вещото лице установява, че получените от ищцата 3 увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата. Кръвонасяданията на лявото бедро и лявото коляно се дължат на контакт с борд таблото на автомобила, а охлузването на лявата предмишница и длан се дължат на предпазване с ръка при обръщането на автомобила по таван. По отношение на диагнозата „сътресение на мозъка“ вещото лице установява, че в медицинската документация е отразено, че няма видими и палпаторни /при пипане/ увреждания в окосмената част на главата, а за да има сътресение на мозъка би следвало да има и удар по главата и увреждания, каквито не са описани. Описаното силно главоболие вещото лице свързва със стресовото състояние от инцидента. От съдебномедицинска гледна точка при данни за преобръщане на колата и липса на увреждания по главата, вещото лице прави заключение, че пострадалата би следвало да е била с правилно поставен предпазен колан по време на ПТПто, като уврежданията по крайниците могат да се получат и при правилно поставен предпазен колан. Разпитан в съдебно заседание вещото лице установява, че диагнозата мозъчно сътресение е функционално нарушение на мозъка след травма на главата. За да се постави такава диагноза задължително трябва да има и травма на главата. В медицинската документация изрично е отразено, че няма видими травматични увреждания по главата и болка при пипане на главата. Вещото лице заключава, че при посочените данни не следва да се приема диагноза мозъчно сътресение.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-психологична експертиза, която съдът възприема като обективна и безпристрастна, се установява, че психичното функциониране на ищцата към момента на изследването е високо емоционално натоварено достигащо характеристиките на клиничните изяви, като прогнозите за подобряване са специализирана психотерапевтична подкрепа и терапия с психофармака. Установените депресивни изживявания нямат водещ характер в психоемоционалното функциониране, а водещ характер има високата емоционална натовареност, намираща външен израз в засегнати психични ресурси за справяне в ежедневните задължения, психосоматичен отговор /негативните емоционални изживявания отключват телесни симптоми и разстройства/, актуални симптоми на посттравматични изживявания: данни за разстройство на мисленето, разпокъсани мисли, депресия, усещане на емоционален хаус, чувство на загуба на контрол на мисленето, чувство на неразбиране и лошо отношение от страна на другите. Изначалното личностно функциониране и личностната структура улесняват отключването на ескалацията на установените симптоми, които могат да бъдат причинно свързани с процесното ПТП. Вещото лице също така установява, че от психологична гледна точка възстановителният процес до момента все още не е приключил, като се установяват актуални симптоми на посттравматизъм и на клинично повишена емоционална динамика.