Решение № 3590 от 14.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3379/2024
- Вид
- Решение № 3590
- Подписан
- 14.06.2024
- Състав
- Рени Коджабашева, ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА, Мария Георгиева Шейтанова
Цитирани разпоредби
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
- чл.463 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 493 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 3, пр. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 12, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 26, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 9 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.136, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 83, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3590 гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241100503379 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 463, ал.1 вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е въз основа на жалба с вх. № 40033/21.08.2023г., депозирана от „П.“ АД, ЕИК ****- присъединен взискател по изп. дело № 20088380400352 на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ, и жалба с вх. № 40072/21.08.2023г., депозирана от „8-МИ М.“ АД, ЕИК ****- длъжник по посоченото изпълнително дело, срещу разпределение от 11.08.2023 г. на постъпления от извършена продажба на недвижим имот, представляващ Сграда с кадастрален идентификатор *** в размер на 1 405 808 лева.
В жалбите се поддържат сходни оплаквания срещу извършеното от ЧСИ М.Б. разпределение по чл. 460 от ГПК, обективирано в издадено от него Постановление от 11.08.2023г., като се твърди, че съдебният изпълнител неправилно е начислил сума за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 37 601,37 лева с ДДС вместо 31 336,16 лева с ДДС, което от своя страна е довело до погрешно разпределение на остатъка към хирографарните кредитори.
Отправя се молба за отмяна на разпределението и присъждане на разноски в настоящото производство.
1
Взискателят по горепосоченото изпълнително дело „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, е депозирал становища по подадените жалби, с които поддържа правилност на начислените от съдебния изпълнител такси.
Отправя молба до съда за оставяне без уважение на депозираните жалби По делото е постъпило и писмено възражение от Е.Б. срещу подадените жалби, в което се твърди, че същите са частично недопустими и изцяло неоснователни, а извършеното разпределение- правилно и законосъобразно.
Поддържа се, че жалбоподателите са активно легитимирани да обжалват действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в издаване на постановление за възлагане по реда на чл. 435, ал.3 от ГПК единствено на лимитативно изброените в разпоредбата основания, като в процесния случай оплакванията им не попадат в нито една от тези хипотези. Сочи се също, че макар да оспорват сумата, която съдебният изпълнител е начисли за такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, същите не сочат в какво точно се състои твърдяната от тях грешка, което прави оспорването бланкетно, съответно и неоснователно. В заключение се отправя молба до съда да остави без уважение подадените срещу разпределението от 11.08.2023г. жалби, както и за присъждане на сторените разноски.
В мотивите, с които изпраща жалбите в съда, ЧСИ М.Б. също излага съображения за тяхната неоснователност, като разяснява начина, по който е определил сумата за такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С оглед на изложеното отправя молба жалбите да бъдат оставени без уважение.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното за установено от фактическа страна:
Изпълнителното производство по изпълнително дело № 2008838 0400352 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано въз основа на подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД /взискател/ молба с вх.№ С-935/ 19.02.2008 г.- за събирането на парични вземания по изпълнителен лист, издаден на 14.11.2001 г. по гр.д. № 5884/ 2001 г. по описа на СРС, 71 състав, срещу длъжника „8- МИ М.“ АД.
Въз основа на писмо изх. № 89234/ 19.12.2019 г. на ЧСИ до Служба по вписванията- гр. София на 19.12.2019 г. под рег.№ 67234/ 19.12.2019 г., том XXI, Акт № 281, е вписана възбрана върху няколко недвижими имота2 собственост на длъжника „8- МИ М.“ АД, между които и процесния, а именно: сграда с кадастрален идентификатор ***, находяща се в гр. София, район „Надежда”, ул. ****, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***, *** и принадлежаща към поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ на сградата от 3 311 кв.м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
Промишлена сграда /л. 690-694 от изп.д./
С молба с вх. № 54948/28.11.2022г. от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е поискано насрочване на опис, оценка и изнасяне на публична продан на възбранени имоти в.т ч. и на гореописания. /стр.1534-1536 от изп.д./ На 31.03.2023г. е извършен опис на процесния имот, за което е съставен протокол. /стр.1660-1665 от изп.д./
С доклад за пазарна оценка с вх. № 20498/20.04.2023г. е определена цена на имота. /стр.1666-1693 от изп.д./
Видно от приложените уведомления публична продан на имота е насрочена от 20.06.2023г. до 20.07.2023г. /стр.1841-1884 от изп.д./ С протокол от 21.07.2023г. за купувач на имота е обявен присъединеният взискател, а именно- „П.“ АД за сумата от 1 405 808 лв.
/стр.2037-2062 от изп.д./
С протокол от 11.08.2023 г., предявен на длъжника и на взискателите на 16.08.2023г., ЧСИ М.Б. е извършил разпределение на постъпленията от публичната продан /обжалваното действие по изпълнението/, както следва:
І. В първи ред- с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, са поставени вземането на съдебния изпълнител за пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, възлизаща на 37 601.37 лв., както и вземанията за дължими, но незаплатени авансови такси, възлизащи на общо 84 лв., от които: 48 лв.- такса по т.5 от ТТРЗЧСИ, и 36 лв.- такса по т.13 от ТТРЗЧСИ.
ІІ. Във втори ред са поставени вземанията на хирографарните кредитори, възлизащи на 5 580 805.98 лв. общо, включващи:
- вземания на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- първоначален взискател, за сумата 4 839 124.03 лв. /главница- 1 543 871.90 лв., остатък от законна лихва до 30.06.2023 г.- 3 271 540.56 лв., и законна лихва от 01.07.2023 3 г. до 11.08.2023 г.- 23 711.57 лв./;
- вземания на „П.“ АД- присъединен взискател, за сумата 522 405.61 лв., получена след като от вземането в общ размер на 532 926.41 лв. на основание чл. 493 ГПК е приспадната сумата 10 520.80 лв., равняваща се на един задатък /главница285 617.50 лв., изтекла законна лихва- 46 094.31 лв., авансови такси в размер на 169.60 лв., съгласно удостоверение от 11.08.2023 г. на ЧСИ Н.М., издадено по изп. дело № 1874/ 2023 г., такса по т.11 от ТТРЗЧСИ- 60 лв./;
- вземания на М.П.М., Е.Б., А.А.Б., М.М.Б.- присъединени взискатели, възлизащи на 74 131.28 лв. /главница- 15 341.24 лв., остатък от законна лихва до 30.06.2023 г.- 58 554.42 лв., и законна лихва от 01.07.2023 г. до 11.08.2023 г.- 235.62 лв./;
- вземания на „Ф. Р.Е.“ ООД- присъединен взискател, за сумата 145 145.06 лв. /главница- 30 037.71 лв., законна лихва до 30.06.2023 г.- 114 646.01 лв., законна лихва от 01.07.2023 г. до 11.08.2023 г.- 461.34 лв./ Посочено е, че след отделянето на суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение /първи ред/ за хирографарните кредитори остава сума в размер на 1 368 122.63 лева, която следва да се разпредели в процентно съотношение, съобразно общото задължение, на всички взискатели, както следва: „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- 86,71% или 1 186 299.13 лева, „П.“ АД- 9,36%, или 128 056.28 лева, М.П.М., Е.Б., А.А.Б., М.М.Б.- 1,33% или 18 196.03 лева и „Ф. Р.Е.“ ООД- 2,60% или 35 571,19 лева.
Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна:
Подадени са жалби от надлежно легитимирани страни- длъжник и взискател в рамките на образувано изпълнително производство, същите са депозирани в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител- Постановление за разпределение от 11.08.2023г., поради което се явяват процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Предмет на обжалване в настоящото производство е извършеното с Постановление от 11.08.2023г. разпределение на суми по извършена 4 публична продан на сграда с кадастрален идентификатор ***.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който при постъпления в изпълнителното дело, които са недостатъчни за пълно удовлетворяване на всички предявени вземания, той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за тяхното удовлетворяване и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко от тях.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. дело № 2/ 2021 г. на ВКС- ОСГТК, по правило проверката на съда за законосъобразността на обжалваното разпределение в производството по чл.463 от ГПК е ограничена от оплакванията в жалбата, като съдът може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Служебно съдът следи единствено за участието на присъединените по право взискатели. При отмяна на обжалваното пред него разпределение съдът решава въпроса по същество, като сам извършва разпределение или връща делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение в хипотезата на липса на достатъчна конкретизация на вземанията.
В случая, атакуваното разпределение е валиден и допустим акт, като с оглед съдържащите се в жалбите оплаквания срещу законосъобразността на атакуваното разпределение, предмет на проверка в настоящото производство е правилността на начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В производството по принудително изпълнение се събират различни такси, които имат различно значение в зависимост от органа по изпълнениедържавен съдебен изпълнител /ДСИ/ или частен съдебен изпълнител /ЧСИ/. В първия случай дължимите държавни такси са публични държавни вземания /чл. 162, ал. 2, т. 3, пр. 1 ДОПК/, като ДСИ ги определя и събира в качеството си на орган по принудителното изпълнение, докато дължимите на ЧСИ такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд, за които същият се явява и кредитор /наред с качеството си на орган по принудителното изпълнение/. От изложеното следва, че същите попадат под обхвата на понятието "разноски по принудителното изпълнение", употребено в разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Така съгласно мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. дело № 2/ 2021 г. на ВКС- ОСГТК дали начислените такси се ползват с първа по ред привилегия не 5 е поставен в зависимост от обстоятелството дали същите са вече внесени или не, нито от вида и характера на вземането - частно или публично, а се основава на това дали са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят.
При това положение и след като съгласно задължителната практика на ВКС /т. 6 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ в случаите когато таксите са внесени от взискателя и са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума, частното вземане на този взискател се ползва от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, то няма никакво основание в същите тези случаи, но само защото таксите не са предварително внесени, от тази привилегия да не се ползва публичното държавно вземане, респ. - частното вземане на ЧСИ за същите необходими такси (разноски) по изпълнението. От изложеното следва, че със специалната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД се ползват вземанията (независимо от титуляра им) както за авансово внесените от взискателя такси, така и за невнесените предварително от него такси по изпълнението.
В случая ЧСИ в съответствие с приетото в посочения тълкувателен акт е поставил в първи ред на привилегиите вземанията за дължими, но незаплатени авансови такси, възлизащи на общо 84 лв, както и за т.нар. окончателна пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Размерът на пропорционалната такса е поставен в зависимост от материалния интерес, като нейното изчисляване е уредено в т. 26 от ТТРЗЧСИ. Доколкото съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане се начислява само върху сумите - предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния лист, респ. и върху вземанията на държавата като присъединен по право взискател, то именно това е материалният интерес по изпълнителното дело.
В забележка № 1 към т. 26 е посочено, че при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума, а в забележка № 4 към т. 26 - че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Предвид посоченото при определяне на дължимата такса следва да се съобрази размерът на постъпилата от публичната продан сума -1 405 808 лева, като от нея бъдат 6 извадени авансово дължимите такси в размер на 84 лева или основата върху която следва да бъде изчислена таксата е 1 405 724 лева. Доколкото последната надвишава 100 000 лева, то приложение намира б. „е“ на т.26, съгласно която пропорционалната такса се събира по следната формула- 5 220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв., в случая 5 220 лв. + 2 на сто от 1 305 724, равняващо се на 31 334, 48 лева.