Решение № 229 от 12.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Варна, 12.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20213100900324 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД като граждански спор по изпълнение на договор, предявен от търговец срещу физическо лице потребител (на осн. чл. 113 ГПК).

Приети са за разглеждане обективно съединени искове, предявени от „БАНКА ДСК " ЕАД, ЕИК 121830616, гр. София, ул. Московска № 19, представлявано от изпълнителни директори С. и Н., съд. адрес *****, срещу П. С. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес ******, съд. адрес ****** за установяване по отношение на оспорващ кредитополучател на дължимост на вземания по издадена по ЧГД 1733/2021 на ВРС заповед №261035/08.02.2021г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на извлечение от сметка на потребителя по договор за обединяване на кредити от 03.06.2020г, както следва:

1. за връщане на просрочена главница в размер на 45 905.74лв. (от която сума от 3273.37лв., формирана от вноски с пропуснати падежи по погасителен план и 42632.37лв. предсрочно изискуем остатък) 2. за плащане на сборно вземане от 1484.80 лв за договорни лихви, претендирани като начислени по същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване редовна главница по кредита, начислена от 28.08.2020 до 31.01.2021г

3. за плащане на сборно вземане от 62.35 лв за лихвена надбавка, претендирани по уговорка в чл. 18.1. и 18.2 от ОУ към договора като начислени обезщетения поради просрочие на вноските за главница до предсрочна изискуемост за периода от 28.09.2020г. до 31.01.2021г.

4. за плащане на сборно вземане от 38.26 лв за обезщетение за забава в размер на законна лихва върху цяла главница след предсрочна изискуемост 1 за периода от 1.02.2021г. до 4.02.2021г.

5. за плащане на 120лв, претендирани като начислена на 19.03.2018г на осн. чл. 16 от договора за кредит и т.8 от ОУ такса за покриване на разходи на кредитора при изискуем кредит по т. 5 от Тарифа по кредити за текущо потребление.

Ищецът претендира и за признаване на последиците от упражнени права в заповедното производство (законна лихва от сезиране на съда и определяне на разноски).

Ищецът, чрез ю.к. С., основава претенцията си на твърдения за договорено на 03.06.2020г. обединяване на ползвани от клиента на банката два валутни потребителски кредита от 10.06.2014г., като страните се уговорили за превалутиране на остатъци от задължения по ползваните до този момент главници от 25 000 евро и 15 000 евро и едновременното им погасяване като един дълг в размер на 45 295лв., с променлива лихва по периодично оповестяван от банката референтен лихвен процент и нов погасителен план с краен срок до 28.05.2025г, включващ и 3 месечен гратисен период на облекчено изплащане на лихва, частично отложена и капитализирана със съгласието на кредитополучателя в края на гратисния период. Клиентът бил информиран за начина на определяне на размерите на годишната лихва като 8.3 % над променлив компонент, отчитан по обявена от кредитора методика чрез обявен от БНБ пазарен индикатор, както и с прилаганите при забава лихвени надбавки от 10 % и начисляването на такси, като се съгласил с общи условия и тарифа, прилагани от банката към момента на съответното плащане. В общите условия, връчени на клиента били включени и условия за прилагане на предсрочна изискуемост след забава от повече от 90 дни и отговорност в размер на законната лихва върху целия предсрочно изискуеми остатък след обявяване на предсрочна изискуемост.

Ищецът посочва, че длъжникът преустановил да обслужва оформения по нова кредитна сметка общ дълг, като осигурил наличности за погасяване само на първите три вноски(с падеж до 24.09.2020г), което послужило като основание за упражняване на право на предсрочна изискуемост, чрез връчено на 11.01.2021г.уведомление. Тъй като не последвало доброволно изпълнение на 28.01.2021г. кредиторът осчетоводил целия остатък от ползвания кредит като изискуем и поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение за така осчетоводените просрочени задължения на своя клиент, включително натрупаните просрочени лихви и обезщетения за забава и допълнително начислени 120 лв разходи по тарифа.

Ответникът, чрез адв. Т.(ВАК) е оспорил задължението по заповедта и установителната претенция на кредитора. Сочи, че не е надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост, тъй като в отправеното до него писмо е описан друг договор. Възразява за недействителност на договора за обединяване, като сочи че съдържанието му не е съобразено с императивни изисквания на ЗПК за кредитна сделка с потребител и с нормативна забрана за олихвяване на лихви по чл. 10 ал. 3 ЗЗД. Позовава се на неравноправно договаряне на клаузи относно определяне на лихвения процент и оспорва размера на задълженията, приети като нова главница, като твърди че съдържането на договора, вкл. оповестените размери на дълга, е било 2 изготвено от банката кредитор без потребителя да е можел да въздейства върху него, като той не търсил нов кредит, а бил поискал само облекчения на условията за изплащане на ползваните кредити поради рязко спадане на допълнителните му доходи, получавани от търговски обекти, управлявани от него като самонаето лице.

Възраженията по валидността на уговорките са репликирани от кредитора, с позоваване на индивидуално договаряне предприето по искане на клиент на банката с цел погасяване на съществуващи към този момент две обременителни задължения и обединяването им в нов договор, с различни параметри по отношение на лихва, срокове и начин на погасяване.

Кредиторът твърди, че това ново договаряне било постигнато след индивидуално предлагане на възможности за облекчения, поискани от клиента поради възникнали извънредни затруднения, след като вече са били изчерпани ползваните от този кредитополучател възможности за преструктуриране с анекси към съществуващите два договора.

По същество, пълномощникът на банката кредитор излага доводи за доказано договаряне на новия кредит с цел погасяване на стари задължения при по-изгодни условия по лихва, срок, гратисен период и обединена вноска, в полза на кредитополучател, чиито затруднения са били вече настъпили преди извънредно положение на пандемия. Акцентира и върху субективната подготовка на този потребител да възприема съдържание на кредитна сделка поради личното му участие в управление на стопански обекти и опита му в договарянето на предходните обединени с новия договор кредити. Като се позовава на потвърдените от експертизата просрочия, пледира за уважаване на претенцията за цялата изискуема главница и съответно начислените лихви, такси и обезщетения за забава.

Представителят на ответника поддържа възраженията си за недействителност на новия договор и в пледоарията по същество. Акцентира върху установените от вещото лице неблагоприятни за потребителя условия на олихвяване на нова главница, завишена с прибавени лихви. Счита, че при отпадане на действието на новия договор, основанието на дълга, заявен за незабавно изпълнение ще е различно, а ако бъде допуснато обосноваване на задължение с предходните договори, това би го лишило защита с правопогасяващи възражения, вкл. и за вече изтекла тригодишна давност по тези сделки. Поддържа евентуално и възражения за ненадлежно уведомяване за предсрочната изискуемост и размера на главницата по новия договор, като се позовава на посочени в него размери.

Страните са поискали насрещно присъждане на разноски и за настоящото исково производство, като само ищецът е посочил размер в списък по чл. 80 ГПК(л. 212) и е заявил искане за евентуална компенсация.

Пълномощникът на ответника оспорил като прекомерно юрисконсултското възнаграждение и е поискал определяне на възнаграждение за безплатно предоставено адвокатско обслужване на клиент със затруднено финансово състояние.

Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение №1676/13.12.2021г. (л.44).

Окончателен устен доклад е обявен в съдебно заседание на 20.01.2022г. (л.

3

91), с допълване към обявения от съда начален проект (л.47) на пояснени твърдения на насрещните страни в допълнителни писмени становища след първоначалната размяна на книжа. Освен мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на претенциите, приложимото право и по-подробно изложение на заявените твърдения и възражения в обхвата на предмета на спора, съдът е докладвал и общата императивна закрила в полза на потребителите срещу неравноправно договаряне на финансови услуга при кредитиране, съответно на задължението по чл. 7 ал.3 ГПК. С доклада съдът е изключил от предмета на делото недопустими възражения за неавтентичност на писмени изявления, съставени от насрещна, а не от оспорваща ги страна(съответно на т. 2 от ТР ОСГТК 5/2014), които се поддържат от пълномощника на ответника и в пледоария по същество без нова обосновка, поради което и съдът препраща към вече изложени мотиви(л.49). Във второто по ред открито съдебно заседание от името на ответника е заявено и ново възражение за изсрочване по давност на първоначално поетите по валутните кредити задължения, обединени като главница по новия кредит, но съдът е отказал да го приеме, като е отчел настъпила процесуална преклузия след изготвен по делото доклад в първото заседание (арг. от чл. 147 ГПК). Преюдициалните отношения по възникване и изпълнение на двата обединени договора са били въведени при оспорването на дълга от самия ответник в отговора по иска, а твърденията на ищеца за тези две сделки и посочените доказателства за сключването им са били оповестени след проекта за доклад в становище вх.№ 216/06.01.22г., изпратено на пълномощника за предварително запознаване преди първо заседание(л.83). Дори да се приеме, че електронните документи не са били изтеглени от електронната система, ползвана от адвоката, най-късно той е бил запознат както с твърденията, така и с книжата при доклада им в заседание на 20.01.22г. когато е обявен и допълнения с преюдициалните обстоятелства устен доклад и са приети като доказателства писмените документи(л.91).

Пълномощникът нито е поискал допълнителен срок за запознаване, нито е заявил възражения за изсрочване на породени от тези договори задължения в следващото заседание (л.100). Затова и не се налага преразглеждане на становището на съда за късно предприета защита в последното заседание (л.216), съответно възражение за давност съдът не следва да разглежда.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не са възразили по докладваните от съда като безспорни факти относно постигнато съгласие по договаряне на сделката за обединяване на кредити. Според писмения договор с неоспорена автентичност (л.8), на 03.06.2020г банката договорила с клиента си нови условия за погасяване на два текущи потребителски валутни кредита(№11/21808961 и №11/21808940 и двата от 10.06.2014г.), като задължения в сборен размер от 23 228.24евро били превалутирани и след частичен отказ и частично погасяване били сведени до 45 296лева. В преамбюла на документа, озаглавен „договор за обединяване на кредити“, са описани двата кредита и остатъци до две суми, съответно конкретизирани като сбор от остатъчни главници, дължима редовна лихва и лихва за забава, като аритметичните сборове по първия 4 договор са точни, но по втория договор е посочена главница от 846.26евро, вместо съответната на сбора цифра от 8486.26евро. При прилагане на аритметични операции с по-високия размер на сборовете, намалени с обозначените като отказ лихви за забава(23 228.24евро), превалутиране по указания в договора курс (45296 лв), както и приспадане на посочена в лева вноска се достига точно до сумата в лева, изрично подчертана като предмет на договарянето.

Този левов размер бил уговорен като ползвана главница с нов срок, променлива лихва и нови условия за погасяване. Кредитополучателят се съгласил да върне кредита за 60 месеца, на месечни вноски, покриващи части от главница и лихва, формирана от променлив референтен лихвен процент (статистически индикатор “СЛП по салда по срочни депозити в лева на домакинствата“, оповестяван от БНБ) и фиксирана надбавка, като към момента на договарянето сборния размер възлизал на 8.45% годишно, а в общите условия, приложени към договора кредиторът оповестявал и начин на актуализация на променливия размер. Договорен бил и гратисен период на намалени вноски покриващи само 50 % от текущата лихва, и добавянето на остатъците от тази лихва към главницата в края на този период, като капитализацията на 1475.42лв, изрично е посочена като договорена с клиента.