Решение № 7071 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7071 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110103653 по описа за 2026 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу „С.А.Г. Груп“ ЕООД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните сумите, за които има издадена Заповед за изпълнение № 2249/20.11.2025 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2671/2025 г. по описа на РС-Ботевград, а именно: 42.12 евро /82.37 лева/, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2023 г. до 30.03.2024 г. в топлоснабден имот находящ се в гр. София, ***, с консумирането и незаплащането на която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва за период от 10.11.2025 г. до изплащане на вземането ; 9.51 евро /18.60 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2023 г. д о 06.11.2025 г.; 8.04 евро /15.73 лева/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., с чиято стойност ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва за период от 10.11.2025 г. до изплащане на вземането; 2.10 евро /4.10 лева/, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.07.2023 г. до 06.11.2025 г.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника в процесния нежилищен имот топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът-собственик на имота, в качеството си на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, не е изпълнил законовото си задължение за сключване на писмен договор с топлофикационното предприятие. Сочи, че с ползването на доставената топлинна енергия, без заплащане на дължимата цена, ответникът

1 неоснователно се е обогатил за сметка на дружеството-ищец.

Ищецът сочи, че за стойността на потребената топлинна енергия в стопанския обект и за сумите за мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия и дялово разпределение, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК.

Моли съдът да установи вземанията му към ответника така, както са обективирани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „С.А.Г. Груп“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва, че е собственик на процесния недвижим имот, както и че не е налице сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество. Сочи, че имотът не е топлоснабден, като през него не преминават вертикални и хоризонтални щрангове, което обстоятелство е установено в предходно водени между страните съдебни производства. Сочи, че в рамките на исковия период имотът е бил отдаден под наем на друго дружество, поради което ответникът не го е ползвал и не би могъл да се обогати за сметка на ищеца. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2671/2025 г. по описа на Районен съд - Ботевград, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от получаване на указанията на съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на имуществени блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством увеличаване на актива или намаляване на пасива или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат направени; 2/ обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3/ липса на правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването д а има връзка, но тя да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването или обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г.

За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за защита на 2 обеднелия.

В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

В настоящия спор претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, тъй като между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия.

В конкретния случай, с оглед твърденията в отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот в рамките на исковия период, както и че страните не са били обвързани от действащ писмен договор за доставка на топлинна енергия.

Не е спорно, а и се установява на следващо място от представения по делото договор за наем от 01.11.2019 г. /л. 118 и сл./ - прилаган като доказателство и в предходно водените между страните искови производства, цитирани от ответника в отговора на исковата молба, че в периода от 01.11.2019 – 01.11.2024 г . процесният недвижим имот е отдаден от ответника под наем на трето лице – „Евро Асистънс“ ЕООД.

3

Това обстоятелство само по себе си изключва пълното и главно доказване на наличието на обогатяване в правната сфера на ответника, което е релевантно при претенция за неоснователно обогатяване, доколкото длъжникът (акципиенса) дължи на кредитора (солвенса) само онова, с което той реално се е обогатил за негова сметка.

Този извод се основава на обстоятелството, че длъжникът реално се обогатява за сметка на кредитора, единствено с количеството доставена до неговия имот топлинна енергия, което реално е потребил лично в рамките на исковия период 01.05.2023 г. – 31.03.2024 г.

Доколкото по делото се установява, че в рамките на исковия период имотът не е ползван от ответника –негов собственик, а от трето за спора лице – наемател, съдът приема, че ответникът не е потребил твърдяното количество топлинна енергия, поради което и не е налице хипотеза на спестяване на разходи за нейното овъзмездяване.

При така установеното се налага извод, че не е налице елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – липсва обогатяване от страна на ответника, поради което предявените главни искове са неоснователни.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Предвид изхода на делото по исковете с предмет главните парични вземания, неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има само ответникът в производството, като съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноски в заповедното производство.

В исковото производство ответникът е извършил разноски в размер на 250 евро за заплатено в брой адвокатско възнаграждение – съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.

В заповедното производство длъжникът не е претендирал и доказал извършването на разноски, поради което такива не му се следват.

Ищецът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, което съдът, предвид действителната правна и фактическа сложност на спора, реално извършената от процесуалния представител на длъжника, респективно – ответника, дейност и продължителността на производството, намира за основателно. С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 205 евро – за представителството в исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу „С.А.Г. Груп“ ЕООД, ЕИК 130159276, установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните сумите, за които има издадена Заповед за изпълнение № 2249/20.11.2025 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2671/2025 г. по описа на РС-Ботевград, а именно: 42.12 евро /82.37 лева/, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2023 г. до 30.03.2024 г. в топлоснабден имот находящ се в гр. София, ***, с консумирането и незаплащането на която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва за период от 10.11.2025 г. до изплащане на вземането ; 9.51 евро /18.60 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2023 г. д о 06.11.2025 г.; 8.04 евро /15.73 лева/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., с чиято стойност ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва за период от 10.11.2025 г. до изплащане на вземането; 2.10 евро /4.10 лева/, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.07.2023 г. до 06.11.2025 г.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 5 ГПК на „С.А.Г. Груп“ ЕООД, ЕИК 130159276, сумата от 205 евро – сторени разноски за запалтено адвокатско възнаграждение в исковото производство пред СРС.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.