Определение № 1129 от 20.03.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1129 гр. Варна, 20.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100500554 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 8204/01.02.2023г. по регистратурата на ВРС подадена от П. Г. А., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител срещу Решение № 4059/19.12.2022г. постановено по гр.д. № 15596/2021г. по описа на ВРС, 18-ти състав, с което съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Г. А., че Н. Б. Н., ЕГН ********** е собственик на 5/38 ид. части от поземлен имот с ид.

*** по Кадастралната карта на с. Близнаци, община Аврен, област Варна, одобрена със Заповед № РД-18-18/06.03.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: с.Близнаци, ***, с площ от 459 кв. м., при съседи: ПИ с ид.***, ид.***, ид.*** и ид.***, придобит на основание договор за дарение, сключен с Б. Х. К., съгласно нот. акт № 171, том XVIII, дело № 3883 от 25.03.2019г. на СВ-Варна и е ОСЪДИЛ П. Г. А. да предаде на Н.

Б. Н. владението върху притежаваните от него 5/38 ид. части от описания недвижим имот, на основание чл. 108 от ЗС.

Въззивницата – П. А. обосновава жалбата си с твърдения за неправилност и необоснованост на обжалваното първоинстанционно решение. Посочва, че съдът необосновано не е приел за основателно възражението й за придобиване на процесния имот по давност във връзка с ангажираните за установяването му гласни доказателства. Счита, че правилният им анализ би довел до извод, че е владяла собствената на праводателката на ищеца - Б. К. ½ ид.част от имота и е противопоставяла владението си на нея и на самия ищец, ограничавайки достъпът им до имота считано от 2005г. до предявяване на иска.

Излага, че доколкото е придобила по давност притежаваната от праводателя на ищеца ½ ид.част от имота към 2015г. и е станала собственик, то прехвърлителката сделка от Б.

К. към ищеца, с която му е дарила процесните 5/38 ид.части от имота не е породила вещно-транслативно действие и не го е направила собственик. Moли обжалваното решение 1 да бъде отменено и предявеният осъдителен иск за собственост да бъде отхвърлен като неоснователен. Прави доказателствени искания за провеждане на СТЕ, за ангажиране на гласни доказателства и за приобщаване на преписки № 442Р-847/2019г. от 31.03.2019г. и № 442000-20096/25.12.2021г. – и двете на 4 РУ на МВР.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Н. Б. Н., чрез процесуалния му представител, с който заявява становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на решението на ВРС.

Поддържа, че предявеният осъдителен иск за собственост на 5/38 ид.части от процесния имот – ПИ с ид. *** по Кадастралната карта на с. Близнаци е процесуално допустим и основателен съобразно събраните и преценени от съда доказателства. Излага, че правилно първоинстанционния съд е приел за неоснователно възражение на ответницата за придобиване на процесния имот по давност поради това, че същата е упражнявала фактическа власт по отношение на имота като фактически съжителстващо лице с единия от собствениците, а едва след 2018г. в качеството си на собственик на ид.част от имота. Ограниченията на достъпа до имота спрямо ищеца са от 2019г., когато същият е придобил правото на собственост от Б. К. Искането е въззивната жалба да бъде оставена без уважение и за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Заявява становище за неоснователност на направените във въззивната жалба доказателствени искания.

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Не са налице основания за прекратяване и спиране на производството по делото, поради това, че спорът за собственост има за предмет идеални, а не реални части от него.

Направените с въззивната жалба доказателствени искания следва да бъдат оставени без уважение. СТЕ е проведена в първоинстанционното производство и заключението по нея не е оспорено от страните, нито е направено искане за допълване на задачите му.

Отделно от това въззивникът не е формулирал конкретни задачи към СТЕ, по които съдът да се произнесе, а и въпросите за индивидуализация на имота и граници, търсене на „допуснати грешки и отклонения“ са неотносими към предмета на спора, който касае установяване право на собственост на идеални, а не на реални части от имота.

По отношение искането за ангажиране на гласни доказателства чрез разпит на двама 2 свидетели, съдът констатира че в първоинстанционното производство по искане на въззивника са разпитани двама свидетели /равнопоставено на броя на свидетелите на ищеца/ и не се налага допускането на допълнителни свидетели на ответника /въззивник/.

Искането за изискване на посочените преписки от 4 РУ на МВР Варна е направено от ответника във второто съдебно заседание в първата инстанция и поради настъпилата преклузия на доказателственото искане, същото е оставено без уважение. Не е налице основание за допускането му в настоящата инстанция, тъй като неприемането му не съставлява процесуално нарушение на първоинстанционния съд по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 8204/01.02.2023г. по регистратурата на ВРС подадена от П. Г. А., ЕГН ********** срещу Решение № 4059/19.12.2022г. постановено по гр.д. № 15596/2021г. по описа на ВРС, 18-ти състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника за провеждане на СТЕ, за ангажиране на гласни доказателства и за изискване на преписки от 4 РУ на МВРВарна.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 554/2023г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.04.2023г. от 1 3:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3