Решение № 260583 от 22.02.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260583/22.02.2021 г. гр. В.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ при участието на секретаря Ани Динкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5401 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Н.Р.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу С.А.Н., ЕГН **********,***, м-ст „М.р.“ № ***обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.3, вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3000,00 лв. дължима на отпаднало основание – развален договор за правна защита и съдействие от 17.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба – 04.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 429,16 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.10.2017 г. до 29.03.2019 г.

Ищцата Н.Р.М. излага, чрез адв. П.Н., че на 17.09.2015 г. между нея и адвокат С. Ат. Н. е сключен писмен Договор за правна защита и съдействие. Договорът бил сключен за срок от 18 месеца, а възнаграждението на адвоката било уговорено в размер от 1000,00 лв. месечно. В първия етап на защитата ответникът следвало да извърши подробен анализ на документацията и започване на преговори за предоговаряне на условията с банките кредитора на ищцата и двете и дъщери, а във втория етап се предвиждало да извърши защита по образуваните изпълнителни дела и пред съответните кредитори. На 17.09.2015 г. ищцата подписала и адвокатско пълномощно, по силата на което ответникът да я представлява пред банки, съдебни органи и съдебни изпълнители. На 02.08.2016 г. страните подписали анекс към договора, с който го изменили по следния начин: чл. 1, т.1 добил следния смисъл „Осъществяване на представителство, преговори пред банка „Пиреос България“ АД за задължение на Н.Р.М. с цел защита правата на кредитополучателя и с цел постигане на предоговаряне на размера на задълженията и начина на изплащането им“, чл. 1, т. 5 добил следния смисъл: „защита на владеенето на изпотекирания недвижим имот в Сл. Б. 9“, чл. V добил следния смисъл „Договорен хонорар: възложителя е изплатил изцяло дължимия хонорар за защита и представителство пред Б.П.Б.АД и допълнителни суми не се дължат“. Ищцата излага, че по силата на договорът и анекса ответникът следвало да се ангажира с активно осъществяване на материално и процесуално представителство пред кредитори по договори за банков заем, като води преговори с цел намаляване на задлъжнялостта на посочените в договора лица и защита по заведените срещу тях искови и изпълнителни дела.

Въпреки това ответникът единствено представил пълномощно и депозирал две уведомления пред ЧСИ С. Н., с район на действие ОС – Б., peг. № *, но не били водени преговори с кредитора, нито били предприети съдебни действия или такива пред ЧСИ.

Последвала публична продан на ипотекиран собствен на ищцата апартамент с идентификатор * по КККР на к.к. „Сл. б.“. Узнавайки за бездействието на ответника ищцата направила справка по воденото срещу нея изпълнително дело и установила, че ответникът уведомил частният съдебен изпълнител за възлагането на работата едва на 18.05.2016 г. На 29.06.2016 г. ответникът уведомил ЧСИ с писмо, че обявената за 30.06.2016 г. продажба на движими вещи в имота следва да се отмени като незаконосъобразна, без да посочва основание за това или защо счита, че е така. На 15.07.2016 с ново ЧСИ уведомил ЧСИ, че имотът на ищцата се продава на безценица, поради което се иска отмяна на публичната продан и извършване на нова оценка. Към писмото била представена и оценка изготвена от независим оценител. Ищцата твърди, че е налице пълно неизпълнение на договора, тъй като ответникът не е осъществил защита по реда на Глава 39 от ГПК и не е водел преговори с кредитора, а уведомленията са изпратени несвоевременно и не представляват правна защита, поради което сочи, че с писмо изпратено по Телепоща на 31.10.2017 г. уведомила ответника, че разваля договора без да дава срок за изпълнение поради отпаднал правен интерес. С писмото ответникът бил поканен да върне платения по договора адвокатски хонорар от общо 3000,00 лв., заплатено с плащания по куриер Еконт от по 500,00 лв. на следните дати: 09.11.2015 г.

,03.12.2015 г., 04.01.2016 г., 08.02.2016 г., 01.03.2016 г. и с еднократно плащане от 500,00 лв. на 21.06.2016 г. чрез разплащателна система Изипей.

След като ищцата сезирала Адвокатска колегия – В., че ответникът е нарушил Закона за адвокатурата и Етичния кодекс, с Решение от * г. Дисциплинарният съд при Адвокатска колегия - В., I състав, признал ответника за виновен в това, че във връзка с процесния договор за правна защита и съдействие от 17.09.2015 г. е уронил престижа и достойнството на адвокатската професия и е нарушил професионалната етика и морал, за което е лишен от право да упражнява адвокатска професия за срок от 12 месеца, наложени са му наказания „порицание“ и „глоба“ в размер от 2300,00 лв.

Решението е изменено от Висш дисциплинарен съд с Решение от 15.09.2015 г., като наказанието „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ е намалено до 9 месеца. Претендира и мораторна лихва от датата на разваляне на договора 31.10.2017 г. до 29.03.2019 г. По изложените съображения моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С. Н., чрез адв. Пл. В. е депозирал писмен отговор на исковата молба подадена от Н.Р.М., с която исковете се оспорват като неоснователни. Сочи, че единствената възможност на лишаване на адвоката от уговореното възнаграждение е уредена чл.35, ал.4 от ЗА, когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката без възможност същото да продължи. Сочи, че адвокатската дейност е подпомагаща и не изключва правото на доверителя да извърши самостоятелно защитата си, както и че пълномощието може да се оттегли по всяко време. Доколкото преценката за изпълнението е силно субективна законът не предвиждал имуществени последици като намаляване или връщане на възнаграждението при други форми на пълно или частично некачествено изпълнение на задълженията на адвоката. Оспорва възнаграждението да се е дължало под условие за извършени преговори, тъй като размерът и начинът на заплащането му били ясно уговорени, а именно 16000,00 лв., разсрочени на месечни вноски от 1000,00 лв. Сочи се, че договорните задължения на ответника свързани с преговори с банки не били конкретизирани, но в срока а на договора той изцяло съдействал на ищцата и дъщерите ѝ като кредитополучатели при преговори с банките. Излага се, че договорът и даденото пълномощно не допускали адвоката да извършва самостоятелни преговори с банките от името на ищцата, да получава и предоставя информация за кредитополучателите за нуждите на преговорите, както и да подписва анекси и споразумения за заплащане на задълженията по договорите за кредити - „представлява, преговаря и защитава правата ми пред - всички банки...”. Сочи, че няма пълномощни за реализиране на представителство и преговори пред банките по отношение на дъщерите на ответницата. Излага, че с писмо вх. №* г. е изпълнил задължението си да стартира преговори за постигане на взаимноизгоден начин за погасяване на задължението по Договор за жилищен кредит № * г. Поддържа, че в договора не бил уговорен срок за стартиране на преговори, поради което адвокатът сам преценявал кога да ги започне. С писмо вх. № * г. уведомил банката, че ищцата изпитва големи трудности и има финансови затруднения. След самостоятелно водени от ответника преговори банката шест месеца не пристъпила към принудително изпълнение по изп.дело № * г. по описа на ЧСИ Ст. Н., въпреки липсата на пречки за това, доколкото ПДИ била връчена, били изготвени опис и оценка на имота. Сочи, че поради липса на финансова възможност за плащане на задълженията към ** не се стигнало до реални преговори и евентуално сключване на споразумение за доброволно плащане на задължението в 6-месечен по чл. 2.1 от Договора. Ответникът бил в невъзможност да преговоря с банката без личното активно участие на ищцата, тъй като последната не му представила нотариално заверено полъномощно до 02.08.2016 г. Ответникът сочи, че липсват доказателства за личното, активно участие на ищцата в преговори с Б.

П.за сключване на споразумение, както и за извършени плащания към банката за срока на действие на договора. Кредитът, който той касаел, бил предсрочно изискуем от 2013 г., а предвид липсата на оспорване от ищцата издадената за него заповед за изпълнение била стабилизирана. Ответникът сочи, че с писмо вх.

№* г. инициирал преговори за сключване на споразумение за доброволна продажба на ипотекирания имот.

Поради липсата на направени плащания от ищцата и недаването на информация след изтичане на 6-месечния срок банката отказала да преговаря и заявила, че ще пристъпи към принудително изпълнение по продажба на имота в к.к. „Сл. Бр.“. След проведена среща на 23.05.2016 г. в бензиностанция Шел, Я. страните се договорили, че поради липса на финансови възможности не може да се сключи споразумение и следва да се договоря с банката да се подпише споразумение за доброволна продажба на недвижимия имот, а ответникът дал указания на ищцата да предостави достъп на независим оценител до имота за изготвянето на актуална оценка с цел извършване на защита по изп.дело. Сочи, че на 10 и 12.05.2016 г. Б. П.направила първите изпълнителни действия по делото с насочването на изпълнението върху недвижимия имот в к.к.Сл. б. и движимите вещи в него. С писмо вх. № 6234/18.05.2016 г. ответникът изпълнил задължението си да представи пълномощно по изп. дело. Излага, че с писмо от 18.07.2016 г. оспорил оценката на изнесения на публична продан недвижимия имот, която към този момент не подлежала на самостоятелно обжалване по ГПК. Излага, че писмото с оценката от независим оценител е депозирано пред ЧСИ на 18.07.2016 г., защото тогава било получено от ищцата. Твърди, че с писмо от * г. е извършил правна защита срещу изнесените на публична продан движими вещи, а при обсъждане на възможностите за защита е разяснил на ищцата, че представените от нея доказателства не са достатъчни за удостоверяване на собственост преди извършване на опис. Ответникът сочи, че на 02.08.2016 г. отчел изпълнението на задълженията си по договора, а страните подписали анекс към него. На същата дата ищцата писмено изразила благодарността си за извършената работа по Договора, с което се признавало изправността на ответника. Пред издателя на Вестник Шоу ищцата изпратила у писмо, с което сочела, че няма никакви претенции, оплаквания и възражения към ответника. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С. Ат. Н., е депозирал и насрещен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. чл. 286 от ЗЗД, във вр. чл. 36 от ЗА за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца сумата от 10000,00 лв. представляващ дължим остатък по договор за правна защита и съдействие от 17.09.2015 г.

Ищецът по насрещния иск С. Ат.Н., чрез адв. П. В., сочи, че по договора за правна защита и съдействие от 17.09.2015 г. Н.М. се задължила да заплати 10 месечни вноски от по 1000,00 лв. – платими в периода 17.09.2015 г. до 17.07.2016 г., което не е сторила. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът по насрещния иск Н.Р.М., чрез адв. П.Н. е депозиралa писмен отговор на насрещната искова молба, с която искът се оспорва като неоснователен. Сочи, че договорът е нищожен поради противоречие на морала и добрите нрави, Сочи, че е налице нееквивалентност между работата на адв. Н. и поетите от него задължения по договор и анкеса към него. Сочи, че договорът е нищожен и доколкото уговореното възнаграждението е прекомерен предвид Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Сочи, че с писмо по Телепоща от 31.10.2017 г. Н.М. е развалила договора. Излага, че е налице пълно неизпълнение по договора и анекса. Излага съображения и че на основание чл. 111 от ЗЗД доколкото се касае за възнаграждение за труд и периодично плащане, погасителната давността за първата вноска по договора е настъпила на 17.09.2018 г., доколкото е била изискуема на 17.09.2015 г., а за последната вноска на 17.07.2019 г., доколкото е била изискуема на 17.07.2016 г.