Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8543 от 30.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4872/2025
Вид
Определение № 8543
Подписан
30.04.2025
В сила
21.05.2025
Състав
Петър Веселинов Боснешки

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8543 гр. София, 30.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20251100104872 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Б.

К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София. ж.к. Люлин. бл. ****, срещу С. Б. 0'К., с ЕГН:

**********, с която е предявен иск за възстановена запазената част от наследството на Б. И.

К., с ЕГН: **********, в размер на 1/ 2 част, като бъде намалено процесното дарение, извършено от Б. И. К., с ЕГН: ********** въз основа Договор за дарение от дата 02.11.1998г., обективиран в Нотариален акт № 58, том 1, per. № 704, дело № 63/02.11.1998г., на Р.Р. - нотариус с район на действие Районен съд – София.

Предявен е иск за възстановяване на запазена част, накърнена с дарение (чл. 30 ЗН).

Предявеният конститутивен иск е неоценяем, поради което нормата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК за определяне цена на иска въз основа на данъчната оценка на предмета на договора за дарение не намира приложение.

Настоящият състав на СГС намира, че искът за възстановяване на запазена част е неоценям, каквото е и становището на преобладаващата практика на ВКС. Настоящият състав споделя становището, изразено в Определение №60092/30.06.2021г. по ч.гр.д.

№1507/2021г. на ВКС, I г.о., че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство е неоценяем. Чрез този иск наследникът с право на запазена част упражнява потестативното си право да иска възстановяването , когато тя е накърнена чрез извършени от наследодателя завещателни разпореждания или дарения. Това право няма за обект конкретен имот или имоти, поради което чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗНсл не се защитава право на собственост върху конкретен имот или имоти. В хипотезата, когато запазената част е накърнена чрез универсално завещателно разпореждане, чрез иска по чл. 30, ал. 1 ЗНсл се защитава правото на наследяване. А когато накърняването е чрез завет или дарение и следва да се формира наследствена маса по чл. 31 ЗНсл, както и да се извърши преценка за размера на правата на наследника със запазена част, то определянето на стойността на наследствената маса и на стойността на запазената част е въпрос по съществото на спора по чл. 30, ал. 1 ЗНсл, а не част от предварителните въпроси, свързани с определяне на дължимата за производството държавна такса. Съставът на ВКС не споделя тезата, че за 1 вида на иска за възстановяване на запазена част от наследство следва да се изхожда от разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС то има друг предмет, а именно установителния иск за нищожност на завещателно разпореждане /вид сделка/, за чиято цена е приложима разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК.

В горепосочения смисъл са и Определение № 52/02.04.2021г. по гр.д. № 3496/2020г. на ВКС, І г.о., Определение № 204/26.11.2019г. по ч.гр.д.№ 4126/2019г. на ВКС, ІІ г.о., Определение № 67/19.03.2015г. по ч.гр.д. № 385/2015г. на ВКС, ІІ г.о., Определение №533/21.11.2011г. по ч.гр.д. № 327/2011г. на ВКС, ІІ г.о., Определение №1/03.01.2014г. по гр.д.№ 7703/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 74/26.04.2022г. по ч.гр.д.№600/2022г. на ВКС, І г.о., както и други актове на ВКС и СГС.

Съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК на окръжен съд са подсъдни всички искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Доколкото настоящият иск е неоценяем, то родовокомпетентен да разгледа същия е районен съд.

Предвид гореизложеното производството по настоящето дело следва да бъде прекратено, като делото бъде изпратено по компетентност на Софийски районен съд.

Предвид изложеното и на основание чл.118, ал.2 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №4872/2025г. по описа на Софийски градски съд, I-18 състав, като ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд по подсъдност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съдгр.София в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2