Решение № 3851 от 30.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3851 гр. Варна, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110113295 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, с цена на иска от 15 000 лв. от страна на ищцата Д. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния представител адв. П. Н., от АК - Варна, против ответната страна О.В., представлявана от Б.К. – Кмет на общината, с процесуален представител юрисконсулт Л. Г..

В исковата молба ищцата твърди, че на 06.09.2022 г. около 21.30 ч. вървяла по бул.

„Осми Приморски полк“ в гр. Варна, близо до подлеза пред сградата на НАП, в посока спирката на автобусна линия номер 7 – спирка „Паметника“, отиваща към ж. к. „Трошево“.

Тогава ищцата се препънала на счупена плочка по тротоара и паднала. Тя не видяла счупената плочка, защото било тъмно и не можела да види, че плочката е счупена, а и привидно настилката изглеждала здрава. Ищцата била обута с подходящи за сезона обувки маратонки. При падането се опитала да се предпази с лявата си ръка, въпреки това не успяла го да предотврати. След това почувствала силна болка в лявата ръка, в областта на китката.

Придружаващата я нейна приятелка Л.Д. й помогнала и я придружила до Спешния център на Окръжна болница „МБАЛ Св. Анна“ Варна, където ищцата получила медицинска помощ и била прегледана от ортопед. След преглед на рентгеновите снимки се установило, че има счупване на китката – счупване на долния край на лъчевата кост. Последвала имобилизация, чрез гипсиране за период от тридесет дни и общо шест месечен период на временна неработоспособност, който започнал на 06.09.2022 г., След това ищцата била освидетелствана от АКК, преминала медицински прегледи при ортопед и започнала раздвижване, рехабилитация. Ищцата се оплаквала от изтръпване, оток и постоянна, пулсираща пареща болка в лява предмишница, по-силна в ръка и пръсти. Пръстите били оточни, имала затруднен захват и финни движения с пръстите на лявата ръка, палпаторна болезненост, ограничена екстензия и флексия в гривнена става в ляво. Поради 1 продължаващите оплаквания за изтръпване, оток и постоянна пулсираща и пареща болка в лява предмишница, по-силна в ръката и пръстите, на 11.11.2022 г. ищцата преминала преглед при съдов хирург, който установил директен оток в областта на лява длан, китка и предмишница, направил изследване с Ехо – доплер и предписал терапия с ластичен ръкав и приемане на медикаменти за период от два месеца. На 16.11.2022 г. ищцата била прегледана при физиотерапевт, която предписала терапия чрез физио-терапевтични процедури двадесет броя. Ищцата била освидетелствана от АКК и на 10.10.2022 г., 07.11.2022 г., 05.12.2022 г., 04.01.2023 г. и била в отпуск за временна неработоспособност до 03.02.2023 г. Ищцата сочи, че при падането, освен силната болка в лявата ръка, изпитала и стрес и уплаха. Посещението й в болнични заведения също било стресиращо и травмиращо за нея. Опасявала се, че ще се наложи да постъпи за лечение, евентуално за операция. Вследствие на силната болка и преживяното физическо и психическо страдание ищцата се чувствала непълноценна като индивид, принудена била да търпи ограниченията на болничното и домашно лечение, да носи помощно средство на ръката си близо месец, да изпитва болки и затруднения при движение на лявата ръка, налагало се да пие обезболяващи и други лекарства, които й били предписани, не е можела да работи. Била много разстроена, чувствала се подтисната, че трябва близките и да се грижат за нея, вместо тя сама да се обслужва. Чувствала се много неудобно при срещите си с хора и неприятно, тъй като се налагало често да разказва преживяното. В следствие на претърпяната контузия изживяла физически и емоционални терзания, както и неудобства - болки, страдания, неудобства в хигиенно и битово отношение.

Ищцата твърди, че О.В. е собственик на вещта, от която за нея настъпили вреди, предвид разпоредбите на пар.7 от ЗМСМА и чл.80, ал.3 от ЗУТ, като ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, съгл. чл.31 от ЗП.

Наред с това ЗДвП задължавал лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно за препятствията и да ги отстраняват в кратък срок. Ищцата твърди, че служители на ответната община не са положили дължимата грижа да обезопасят тротоара, като по този начин са предпоставили настъпването на вредоносните последици. Сочи, че увреждането на телесната й цялост е в резултат от виновното, противоправно бездействие от страна на длъжностни лица на ответника - О.В., изразяващо се в неизпълнение на вмененото им задължение да подържат в изправност мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на общината.

Служителите на Община - Варна не са отстранили повредите на общинския път и не възстановили типичното състояния на вещта, с оглед обстоятелството, че О.В. е длъжна да поддържа в изправно състояние процесния участък, като го поддържа годен за обикновеното му предназначение - за безопасно движение на пешеходците..

Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищцата моли ответната страна да бъде осъдена да й заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на травматични увреждания: счупване на китката - счупване на 2 долния край на лъчевата кост, изтръпване, оток и постоянна, пулсираща пареща болка в лява предмишница, по-силна в ръка и пръсти, причинени от инцидент на 06.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 06.09.2022 г. до датата на окончателното изплащане на главницата. Претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В представения от ответната страна отговор на исковата молба се сочи, че исковата претенция се оспорва по основание и по размер. Ответната страна оспорва, че на посочената от ищцата дата и място е съществувала неравност, която да е в причинно следствена връзка с падането на ищцата, както и че въобще е съществувала неравност на тротоара. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на увреждането.

Оспорва твърденията на ищцата за търпяни неимуществени вреди, които да обосновават претендирания размер на обезщетение. Оспорва, че е била налице необходимост от физиотерапия за лечение на травмата. Сочи липса на правилно проведено лечение в домашни условия. Оспорва твърденията за влошено психологично състояние, вследствие инцидента. В условията на евентуалност ответната страна сочи, че размерът на претенцията е прекомерен.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От изслушаните по делото свидетелски показания на свидетелката Л.Д. М. и заключението на назначената съдебномедицинска експертиза се установява, че на 06.09.2022 г. в периода 21,00 часа - 21, 30 часа, ищцата Д. Г. Б., заедно със своя приятелка - свидетелката М., след разходка в Морската градина в гр. Варна, се прибирали и вървели пеша към бул. „Осми приморски полк“, като минали покрай Двореца на културата и спорта, след това покрай сградата на Висшето военноморско училище. Те следвало да отидат до автобусна спирка „Паметника“, откъдето да хванат автобус за кв. “Трошево“. Когато излезнали на булеварда, близо до подлез пред сградата на НАП, двете се движили по тротоара на улицата. На участъка от тротоара, където се движила ищцата имало счупени плочки, вследствие което се образували неравности. Тъй като това се случило в тъмната част на денонощието, ищцата не могла да забележи неравностите по тротоара. Независимо, че била обута с удобни обувки – маратонки, поради неравността на тротоара, ищцата се спънала и паднала на земята. При падането се подпряла на лявата ръка с отворена длан и усетила силна болка в ръката.

Свидетелката помогнала на ищцата да се изправи, но предвид болките в ръката, тя придружила ищцата до МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД. В болничното заведение ищцата била приета в Спешно отделение, където било установено, че тя има счупване на лявата лъчева кост в долна трета. Била й поставена гипсова имобилация и издаден болничен лист.

Последвали контролни прегледи, като на 06.10.2022 г. гипсовата имобилация била отстранена и се установило, че ръката на ищцата е с умерен оток и болка. При преглед на 03.11.2022 г. отново бил констатиран умерен оток и болка, с данни за начално костно срастване и ограничени движения. Назначено било физиолечение след консулт със съдов хирург. Ищцата продължавала да има оплаквания за изтръпване, оток и постоянна пулсираща и пареща болка в лява предмишница, по-силна в ръката и пръстите, поради което 3 на 11.11. 2022 г. при преглед при съдовия хирург е било отразено: “пулс на всички анатомично достъпни места. Дискретен оток в областта на лява длан, китка и предмишница“. Бил поставен ластичен ръкав и на ищцата били изписани болкоуспокояващи медикаменти. При последващ преглед на 16.11.2022 г. се установило, че ищцата е с оточни пръсти, затруднен захват и фини движения с пръстите на лява ръка, палпаторна болезненост.

Била извършена ъглометрия на ляв гривнена става – ограничена екстензия и флексия в областта. Били назначени физиотерапевтични процедури. В периода от 07.09.2022 г. до 03.02.2023 г. ищцата била в домашен режим на лечение, за което били издавани болнични листи.

От показанията на посочената от ищцата свидетелка Д.Ц.К.-Д. се установява, че след инцидента ищцата се преместила в дома на своя син и снаха – свидетелката К.-Д., защото ищцата не можела сама да се обслужва, тъй като не можела да движи ръката си. Близките й се грижели за нея при извършване на обикновени ежедневни дейности и тя била зависима от помощта им, включително и финансово. През целия период на възстановяване ищцата приемала обезболяващи медикаменти, тъй като изпитвала силни болки в ръката. Чувствала се психически зле, тъй като поначало била деен човек и инцидентът й подействал шокиращо.

Ищцата била зъботехник и изпитвала притеснения, че няма да може да работи и ще изгуби клиентите си. След премахването на гипсовата имобилация ищцата започнала физиотерапевтични процедури, но продължавала да приема обезболяващи, поради силните болки. Тя започнала да се страхува, когато се придвижва, постоянно гледала в краката си да не падне, винаги търсила да е с някого; избягвала да шофира. Въпреки, че ищцата била активен и комуникативен човек, в този период не искала да контактува с никого, била в депресивно състояние, освен физическите болки, които изпитвала.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че полученото от ищцата увреждане може да се получи по съобщения от нея начин. В заключението е отразено, че счупването на лявата лъчева кост е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет реализиран върху отворената лява длан. Също така в заключението е отразено, че непосредствено след инцидента ищцата е изпитвала интензивни болки, които с напредване на оздравителния процес са отшумели до известен дискомфорт, изразяващ се с оток в областта на пръстите, затруднен захват и фини движения с пръстите на лява ръка, палпаторна болезненост, ограничено сгъване и разгъване на лявата киткова става. Травмата е обусловила трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 34 месеца. Към момента пострадалата е напълно възстановена от настъпилия на 06.09.2022 год. инцидент, без останали белези от него.

От представеното от ответната страна по делото писмо от Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при О.В. с рег. №ПНО24000352ВН_ 005ВН/13.12.2024 г. се установява, че на 06.12.2024 г. от страна на представител на дирекцията бил извършен оглед на мястото на инцидента, при който не било констатирано наличие на счупена плочка, а и към датата на инцидента в дирекцията нямало постъпил сигнал за компрометирана тротоарна плочка.