Решение № 1051 от 29.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1051 гр. Пловдив, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20215330107385 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, против Р. Ц. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.

П., ул. „***“ № **, ап.**, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 555,14 лв., представляваща главница по неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 01.04.2010 г. – 23.12.2020 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № **, ап.**, както и мораторна лихва в размер на 229,21 лв. за периода 30.06.2010 г. – 31.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – *** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***г. на Районен съд Пловдив, VI гр.с.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № **********, което се извеждало от това, че Р. Ц. Н. била собственик по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **, том ** от *** г. на водоснабден обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № **, ап.**, придобит в режим на СИО, като партидата е заведена на името на ответницата. Същата била собственик на имота до *** г., но смяна на партидата била извършена едва на *** г., в нарушение на задълженията на собствениците да уведомят в 30-дневен срок да настъпилата промяна.

Твърди се, че за процесния периода отчета в имота се осъществявал по данни на монтираните в имота измервателни устройства, като на ***г. на представител на потребителя били връчени известия за извършване на метрологична проверка на 1 водомера. За ползването на имота и потребяването на водата се представени карнетни листи и покани за доброволно плащане, връчвани при отказ или на трето лице, което обитава имота. За процесните вземания били издадени фактури за главница, а доколкото отношенията между страните се уреждали с публично известни Общи условия, предвиждащи, че при неспазване на срока за плащане – 30 дни след фактурирането, се дължала мораторна лихва, за която също били издадени фактури.

Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №*** г. на Районен съд Пловдив, а издадената заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р. Ц. Н., чрез назначения особен представител адв. И.И., с който се оспорва иска като недоказан и неоснователен. Оспорва се ответницата да има качеството потребител на ВиК услуги, доколкото не било доказано същата да е била собственик или ползвател на имота, нито това качество зависело от това на чие име се води партидата. Релевирано е възражение за погасяване по давност на част от процесните вземания за главница и лихви, поради изтичането на краткия тригодишен давностен срок от падежа всяко задължение.

Оспорва се и редовността на отчитането на количествата потребена вода. Твърди се, че поради липсата на качеството собственик на имота ответницата не дължала заплащане на сумите по фактури за периода 24.11.2020 г. – 23.12.2020 г. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, VI гр.с. в, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.

Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ***г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет, предвид направеното уточнение от ищеца, между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. В тази насока предявените искове се намират за допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр.

П., ул. „***” № **, ап.**, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответницата притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. За да възникне това качество, ответната страна следва да е 2 собственик или ползвател на имот, за който се предоставят съответните услуги. В тази връзка по делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба № ***, том *, рег.

№***, нот.дело № *** от*** г. на*** К., рег. № *** /л.99/ и справка от Агенция по вписванията /л.39-43/ относно извършени вписвания по партида на лицето Р. И. Н..

Видно от същите ответницата е придобила заедно с Р. Н. по силата на покупкопродажба на дата *** г. правото на собственост върху процесния апартамент, с адрес гр. П., ул. „***” № **, ап.**. Идентичността на придобитото имущество се проследява в представената справка от АВ. Следователно ответникът, като собственик на процесния водоснабден обект, има качеството на потребител на В и К услуги за същия.

Поради това и за неоснователни се намират възраженията на ответницата в обратния смисъл. Съобразно твърденията в исковата молба и видно от посочената справка за извършени вписвания, считано от ***г. Р.Н. е изгубила правото си на собственост върху апартамента след проведен публичен търг, като имотът е възложен на трето лице. В тази насока следва да се разгледа възражението на ответната страна, че за последния претендиран месечен период – от 24.11.2020 г. до 23.12.2020 г., ответникът не дължи заплащане на предоставените ВиК услуги поради липса на качеството собственик, респ. потребител. Следва да се отбележи, че Р.Н. е изгубила правото си на собственост въз основа на влязло в сила постановление за възлагане, вписано в имотния регистър на дата *** г. Посочената дата е обхваната от въпросния период, поради което ответница е имала качеството на собственик, респ. потребител, през една част от него. Липсват данни дали, респ. кога е извършен въвод във владение на новия собственик, предвид принудителния способ за прехвърляне на собствеността – с постановление за възлагане, и дали към края на процесния период ответницата все още не е ползвала имота. По делото липсват и данни ответницата своевременно да е изпълнила задължението си по чл. 61 от Общите условия на дружество в едномесечен срок от промяната в собствеността да уведоми ВиК оператора. Напротив, твърди се от ищцовото дружество, че такова заявление е подадени едва на *** г. Това представлява недобросъвестно поведение от страна на Р.Н., от което тя не може да черпи права. Въз основа на тези съображения за неоснователно се намира възражението на особения представител на ответницата, че последната не е имала качеството потребител за периода от 24.11.2020 г. до 23.12.2020 г.

С оглед изложеното и доколкото ответникът има качеството на потребител за целия процесен период, то съдът приема и че той има задължение да заплаща на оператора на В и К услуги, какъвто се явява ищеца по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, стойността на потребените услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, по цени, одобрени от ДКЕВР. За пълнота следва да се отбележи, че без значение за изхода на спора е дали имотът е съсобствен, доколкото в отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС.

По делото се установява, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период, като отчитането се извършвало регулярно по показания на водомерите в имота. Това се установява от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно от разпита на свидетеля И. А.и от приложените към исковата молба карнети и покани за доброволно изпълнение. От показанията на И. А. се установява, че тя е извършвала отчета за имота през последните 15 години, като отчитането се извършвало регулярно всеки месец.

Свидетелката сочи, че първоначално имотът бил необитаем, но впоследствие се била настанила наемателката М. Т., която не възпрепятствала достъпа до имота и редовния отчет на водомерите – общо четири, от които два в кухнята и два в банята. За апартамента имало задължения и преди наемателката да се настани, за което били 3 издаване покани за доброволно плащане. Според показанията на св., М. Т. впоследствие напуснала жилището, като от *** г. имало нов собственик и понастоящем живее младо семейство в имота. Последното, според съда, е допълнителен аргумент за неоснователност на възраженията на ответната страна, че Р.Н. не дължи заплащане на сумите за доставена питейна и отведена канална вода за периода от 24.11.2020 г. до 23.12.2020 г. До посочения момент обаче – ***г., съгласно показанията на свидетелката, не били постъпвали заявление за смяна на партидата. В подкрепа на изложеното от свидетеля са представените покани за доброволно плащане /л.11-19/, от които е видно, че действително лицето М. Т., като наемател в жилището, е осъществявало комуникация с инкасатора. От представените карнетни листи /л.25-26/ също се установява, че отчетът в имота е воден регулярно по показания на водомерите и за периода, за който се издадени процесните фактури. Налице са и периодични подписи на потребителя и/или негов представител, който е имал възможност да се запознае с данните, записани в карнетите.

За доказване исковата претенция по размер е прието по делото заключение по ССчЕ, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като компетентно изготвено от експерт в съответната област на науката, който е отговорил пълно и обосновано на поставените задачи. Съгласно експертното заключение за периода 01.04.2010 г. – 31.12.2020 г. не са извършвани плащания от страна на ответницата в полза на ищцовото дружество за погасяване на задължение за процесния период. За същия период са начислени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода в размер на 555,14 лева и лихви за забава за изпълнението на посочените задължения в размер на 229,21 лева. За процесния период счетоводството на ищеца е водено редовно, при спазване на изискванията на Закона за счетоводството, като издадените фактури съответстват на въведените цени на питейна вода. Отчетените данни от карнетите пък са намери точно отражение в процесните фактури за количеството изразходена вода. Размерът на задълженията на ответника за период от 3 години назад, считано от депозиране на заявлението в съда, е 132,38 лв. за главница, а за мораторна лихва - 17,95 лв., което е начислено начиная от 30.11.2018 г., съобразно представени на вещото лице справки от ищцовото дружество.