Определение № 526 от 30.04.2026, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 621/2026
- Вид
- Определение № 526
- Подписан
- 30.04.2026
- В сила
- 04.06.2026
- Състав
- Елица Юлиянова Орманова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 526 гр. гр. Лом, 30.04.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елица Юл. Орманова като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20261620100621 по описа за 2026 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК от „Макроадванс“ АД, ЕИК: 201127485, срещу С. Г. К., ЕГН: **********, **********, за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на вземанията по Заповед за изпълнение № 871/23.07.2025 г., издадена по ч.гр.д № 2438/2025 г. по описа на РС-В. Търново.
Съдът, извършвайки служебно проверка за допустимостта на иска по чл. 130 ГПК, намира че същият не е допустим по следните съображения:
Образувано е ч.гр.дело № 2438/2025 г. по описа на РС- Велико Търново по подадено заявление по чл. 410 от ГПК от „Макроадванс“ АД, ЕИК: 201127485, срещу С. Г. К., ЕГН:
**********, **********, за сумите: 1 848,93 BGN (хиляда осемстотин четиридесет и осем лева и 93 стотинки), представляваща главница - Непогасена главница по Договор за стоков кредит № 408751 от 19.12.2018 г., ведно със законна лихва за период от 23.07.2025 г. до изплащане на вземането, 713,86 BGN (седемстотин и тринадесет лева и 86 стотинки), представляваща законна лихва - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода 23.07.2022 г. – 23.07.2025 г. за периода от 23.07.2022 г. до 23.07.2025 г.
Съгласно чл. 415, ал. 1 от ГПК (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: т. 2. (доп. - ДВ, бр.
100 от 2019 г.) когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
Заповедният съд неправилно е приел, че са налице предпоставки по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и е издал разпореждане с указания на заявителя по чл. 415, ал. 3 и 4 ГПК. Според исковия съд връчителят не е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса по смисъла на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК. В случая не може напълно ясно да се обоснове, че длъжникът не живее на адреса, тъй като не е налице нито една от алтернативно изброените хипотези, а именно - не е налице справка от управителя на етажната собственост, нито от кмета на съответното населено място, нито това обстоятелство е удостоверено чрез посочване на източника на тези данни в съобщението, не е посочена информация за съсед/ди, което да позволи същите да бъдат индивидуализирани поне с имена и апартамент/къща, която обитават.
Видно от съобщенията, приложени по електронната папка по ч.гр.д № 2438/2025 г. по описа на РС- Велико Търново, не са спазени актуалните изисквания на ГПК. Съдът, пред който е предявен иск на основание чл. 422 ГПК и съобразно новата редакция на чл. 415 ГПК (в сила от 24.12.2019 г.) следи служебно за едновременното наличие на три предпоставки за 1 допустимостта на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението или да е налице отказ за издаване на заповед за изпълнение; 3/спазване на срока за предявяване на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК. Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като в настоящия случай заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В конкретния случай не са налице данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, като това да е удостоверено от призоваващия орган с посочване на източника на тези данни в съобщението посредством посочване на три имена на лицето, дали необходимите сведения. Следва да се изчерпят всички възможности за длъжника да узнае за претендираното вземане и да възрази, че не дължи, съответно да не подаде възражение и заповедта да влезе в сила или да подаде възражение по чл. 414а ГПК. Ето защо съдът намира, че не са налице всички абсолютни процесуални предпоставки съобразно новата редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск на основание чл. 422 ГПК. След като за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск се следи служебно, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.
Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявеният установителен иск е преждевременно заведен и като такъв е недопустим.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е недопустим на основание чл. 130 ГПК, поради което производството по иска следва да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 621/2026 год. по описа на РС – Лом, образувано по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК от „Макроадванс“ АД, ЕИК: 201127485, срещу С. Г. К., ЕГН: **********, **********, за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на вземанията по Заповед за изпълнение № 871/23.07.2025 г., издадена по ч.гр.д № 2438/2025 г. по описа на РС-В. Търново, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Монтански окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на ищеца.
След влизане в сила на настоящото определение да се изпрати на заповедния съд препис от постановеното определение за преценка за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
2