Решение № 109 от 14.05.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Кюстендил, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Ем. Петров при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно наказателно дело № 20241520200261 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Емфи Логистик" ООД, ЕИК 204417897, със седалище и адрес на управление: град ***, улица „***" №***, ет.**, ап.** , представлявано от управителя В. Й. срещу наказателно постановление № 10-2300072/30.01.2014 г. , издадено от М. Г. - директор на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Кюстендил, с което е наложено административни наказание на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 414, ал. З от Кодекса на труда имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.

В подадената жалба и впоследствие в хода на процеса се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила по установяване и санкциониране на административното нарушение, по аргументи, подробно изложени в депозираната жалба и изложени в съдебно заседание. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и съобрази разпоредбите на закона, намери за установено следното:

На 13.11.2023г. и на 21.11.2023г. при извършени проверки по документи в сградата на Д „ИТ“ в гр. Кюстендил, бул. „***“ №**, ет.***, инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" установили, че дружеството жалбоподател в качеството си на работодател е издало Заповед № 011/01.01.2023г. за прекратяване на трудовите правоотношения с М. В. с ЕГН ********** на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 01.01.2023г. Велков е работил по трудов договор № 023/14.09.2023г. и с горепосочената заповед е прекратено трудовото правоотношение, но в законоустановения 7-дневен срок не е подадено в ТД на НАП за прекратяването на трудовото правоотношение.

С оглед установената непротиворечива фактическа обстановка на 30.11.2023 година на дружеството жалбоподател бил съставен акт за извършено административно нарушение № 10-2300072 за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ и връчен на упълномощения представител свид. Г.. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира дружеството жалбоподател с имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства - Наказателно постановление № 10-2300072/30.01.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Кюстендил; акт за установяване на административно нарушение № 10-2300072 от 30.11.2024 година на главен инспектор при Дирекция "ИТ" – Кюстендил; копие от трудов договор № 023 между дружеството жалбоподател и Ю. А. Ю., сключен на 14.09.2022г.; молба № 003 от М. В.

Заповед № 011 от 01.01.2023г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ; протокол за извършена проверка.

В подкрепа на изложената по горе фактическа обстановка са и събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Д. В., Л. М. и А. Г., чиито показания изцяло кореспондират приетите писмени доказателства описани по-горе.

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана. При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.

Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ - уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор. Несъмнено е, че към дата 10.01.2023г. е изтекъл горепосочения седемдневен срок за представяне от работодателя на уведомлението съгласно приложение № 1 и респ. е извършено вмененото нарушение.

Поради изложеното съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано. Констатираното деяние осъществява всички признаци от 2 състава на административно нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.

Наказателното постановление е издадено от компетентен по материя, място и степен орган, в съответствие с материалният и процесуалния закон. Наложено е административно наказание, което е определено в съответствие с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ като вид имуществена санкция и е в минималния размер от 1 500 лева. Съдът намира, че не е налице "маловажен" случай на административно нарушение, поради което не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай извършеното административно нарушение не се отличава по нищо с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид, като искането за отстраняване на допуснатото нарушение е било направено месеци след като то е извършено.

Ето защо съдът счете, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл.63, ал.3 във вр. ал.5 ЗАНН, вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на учреждението, чийто орган е издал процесното НП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева. Размерът бе определен от съда, съобразявайки правната и фактическа сложност на делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 10-2300072/30.01.2014 г. , издадено от М. Г. - директор на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Кюстендил, с което на „Емфи Логистик" ООД, ЕИК 204417897, със седалище и адрес на управление: град К . , улица „***" №***, ет.***, ап.*** , представлявано от управителя В. Й. е наложено административно наказание на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във връзка с чл.

414, ал. 3 от Кодекса на труда ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.

ОСЪЖДА „Емфи Логистик" ООД, ЕИК 204417897, със седалище и адрес на управление: град К., улица „***" №***, ет.***, ап.*** , представлявано от управителя В. Й., да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията до страните за неговото изготвяне с касационна жалба пред Административен съд – гр. Кюстендил, по реда на АПК.

3

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4