Решение № 76 от 16.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Бургас, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора К. Ил. С. като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Наказателно дело за възобновяване № 20242000600127 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.420, ал.2, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане на осъденото лице И. Д. Д., чрез защитника адв. М. Д., за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1700/2023г. по описа на Районен съд - Бургас. Претендира се отмяна на постановената по делото присъда № 207 от 18.12.2023г. и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно отмяна на наложеното наказание лишаване от свобода и определяне на глоба или пробация.

В искането се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК (нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на осъдения и явна несправедливост на наложеното наказание), които са основание за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

В искането се излагат доводи, че не е безспорно установено кой е управлявал автомобила в момента на настъпване на произшествието.

Неустановяването на друго лице на местопроизшествието, според защитника на означава, че такова не е имало. Твърди се, че това обстоятелство се доказва само от косвени доказателствени средства – показанията на свидетелите 1 полицаи, които не са присъствали в момента на катастрофата. На следващо място в искането се твърди, че не е спазена процедурата по вземане на кръвни проби. Никой от полицаите не е потвърдил, че е присъствал при вземане на кръвната проба на Д. и при подписване от последния на протокола за даване на кръв. Същевременно с графологическа експертиза е установено, че подписът на въпросния протокол не е на осъдения. На шишенцето с кръвната проба не е отбелязано името на лицето, поради което е спорно дали изследваната с химическата експертиза кръвна проба е взета от осъдения Д..

Предвид изложените съображения осъденият счита, че наказателното производство следва да бъде възобновено и делото да бъде върнато за доразследване, алтернативно наказанието да бъде променено на пробация или глоба.

Пред настоящия съд прокурорът от Апелативна прокуратура –Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване, заявено от осъденото лице и предлага същото да бъде оставено без уважение.

Осъденото лице не се явява в съдебно заседание. Защитникът поддържа направеното искане и изложените в него аргументи.

Апелативният съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл.

419 от НПК – атакувана е влязла в сила присъда на Бургаския районен съд, потвърдена изцяло с решение на Окръжен съд - Бургас. Посочени са основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната аргументация, искането на осъденото лице е НЕОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за това са следните:

С Присъда № 207 от 18.12.2023г., постановена по НОХД № 1700/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, подсъдимият И. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 31.01.2021 г., в гр. Бургас, на път II-99, в посока гр.Созопол, управлявал МПС - л.а. Ауди А4, с рег. № А ... НМ, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,77 на хиляда, установено с химическа експертиза № ОХ 21-15/19.03.2021 г. на БНТЛ при ОД МВР - Бургас, след като 2 е бил осъден по НОХД № 71/2018 г. на Районен съд - Бургас за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК - престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 15 месеца, при първоначален общ режим, както и наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв.

Със същата присъда на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 2 от НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на Д. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 30 месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от това право, считано от 31.01.2021 г.

На основание чл.68, ал.1 от НК Районен съд – Бургас е привел в изпълнение наказанието по НОХД № 71/2018 г. по описа на Районен съд Бургас „лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Присъдени са разноски в тежест на Д..

С Решение № 114 от 25.04.2024г. по ВНОХД № 96/2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас присъдата е потвърдена изцяло.

Настоящият съдебен състав не констатира твърдените от защитата пропуски в установяването на фактическата обстановка относно лицето, което е управлявало самокатастрофиралия автомобил. В тази насока са налице безспорните показания на свидетелите – полицески служители И.Б.,Д.У.,П.Н.,А.Н. и М.Й.в. Тези свидетели не са присъствали в момента на катастрофата, но са пристигнали малко след това, почти едновременно и всички те лично са възприели излизането на осъдения Д. от шофьорската врата на автомобила. В тази връзка недоказани са твърденията на защитата, че Д. е излязал от друга врата на превозното средство и че друго лице е управлявало автомобила в момента на произшествието. Такова лице не се установява от събраните доказателства по делото, но не се и посочва от осъдения. Ако действително друго лице е управлявало автомобила, то Д. е можел да предостави неговите данни в хода на разследването, което той не е направил. Непосочването на конкретното лице, което според Д. е шофирало и при установените по делото непротиворечиви доказателства, че не е имало друг в колата и около нея на местопроизшествието, водят до категоричен извод за авторството на деянието в лицето на осъдения И. Д..

3

Неоснователни са и възраженията, че Д. не е бил надлежно придружен от полицейски служител при вземането на кръвна проба. Действително при проведеното съдебно следствие никой от свидетелите не посочва изрично да е присъствал на вземането на кръвната проба, нито има спомен кой техен колега е взел участие в тази процедура. Но настоящият съдебен състав отчита, че съдебно заседание пред Районен съд – Бургас, на което са дадени показанията на свидетелите, е проведено на 09.10.2023г., а произшествието се е случило на 30.01.2021г. разпитът е близо три години след инцидента и предвид натоварената работа на полицейските служители и количеството хора и събития, с които са имали досег в този период е нормално да нямат ясен спомен за конкретното произшествие и кой е присъствал на взимането на кръвна проба на осъдения Д.. За това обстоятелство са налице обективни данни, посочени в Амбулаторен журнал за кръв за алкохол и наркотични вещества на „УМБАЛ – Бургас“ извадка, от който е приложена в т.1, л.119-120 от ДП. В същият изрично е отбелязано, че при вземането на кръв от лицето И.

Д. Д. е присъствало служебното лице Д.У.. Обстоятелството, че по време на извършване на медицинската процедура в кабинета е присъствал полицейски служител, макар и да не се посочва конкретен такъв, се потвърждава и от лекаря, взел кръвната проба – свид. С.И.. Действително самият свидетел Д.У. в съдебно заседание пред първостепенния съд заявява, че няма спомен дали е ходил в болницата или не. Но от приобщените му показания от ДП, дадени на 11.03.2021г., е видно, че той съвместно с екипа на Спешна помощ е участвал в транспотирането на осъдения до УМБАЛ – Бургас. Предвид голямата отдалеченост на разпита в съдебно заседание от събитието, правилно решаващите съдилища са кредитирали показанията на свид. У., дадени в досъдебното производство, когато споменът е бил по-ясен и детайлен. Към онзи момент обаче не е било налице възражение по процедурата за вземане на кръв, което съответно не е налагало по-детайлно възпроизвеждане на този факт. Липсата на спомен при разпита на У. в съдебно заседание близо три години след инцидента, не компрометира обективните данни, съдържащи се в Амбулаторен журнал за кръв за алкохол и наркотични вещества на „УМБАЛ – Бургас“, където именно той е посочен като служебното лице, съпроводило осъдения при вземането на кръвни проби.

Неоснователно е и възражението, че протоколът за медицинско изследване – за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, не е 4 подписан от осъдения Д.. По делото са допуснати и изготвени две почеркови експертизи. Първата – обективирана в протокол № 187 от 30.08.2022г. е изготвена от вещото лице Д.Н. – експерт в БНТЛ при ОД на МВР – Бургас.

Като база за сравнение той е използвал експерименталните образци от подпис, предоставени от Д. на 20.06.2022г., в резултат на което е направил заключение, че подписът след текста „Освидетелстван“ се различава по транскрипция с подписа на Д., поради което не може да се даде категоричен отговор дали той е или не е изпълнителят му. Другата почеркова експертиза /протокол № 050/2023г. е изготвена на 15.03.2023г. от вещите лица Щ.Н. – експерт криминалист и Д.З. – експерт криминалист. При изследване на подписа, поставен в протокола за медицинско изследване – за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, вещите лица са използвали за сравнителни образци подписите на Д., положени в двата акта за установяване на административно нарушение от 31.01.2021г., от талона за изследване № 0065869 от 31.01.2021г., от талона за медицински преглед за установяване на здравния статус на задържано лице № 1089/31.01.2021г. на УМБАЛ – Бургас, от сведение вх.№ 431000-981/01.02.2021г., от заповед за задържане в 1-во РУ на МВР – Бургас от 31.01.2021г., от декларация, че е постигнато споразумения по НОХД № 71/2018г., от постановление от 08.11.2017г. на РУ – Созопол по ДП към НОХД № 71/2018г., от пълномощно с адв. С.И. – БАК от 24.02.2017г., от талон за медицинско изследване № 0129290/19.07.2017г., издаден от РУ – Созопол.

Заключението на тези експерти е, че подписът в протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество е положен от лицето И. Д. в условието на автоподлог. След като се запозна с двете експертни заключение настоящият съдебен състав не констатира нарушения в дейността на решаващите съдилища по допускане и оценка на доказателствените източници. Мотивирано Районен съд – Бургас и Окръжен съд – Бургас са посочили защо кредитират именно втората почеркова експертиза, като са изложили ясни аргументи защо отхвърлят възраженията на защитата по нейното оспорване, както и доказателствените искания за допускане на трета – арбитражна почеркова експретиза. Безспорно заключението на вещите лица Щ.Н. и Д.З. е много по-добре обосновано, използвани са както по-стари образци от 2017г., така и актуални от 2021г., като всички са взети от достоверни източници. Направената съпоставка между обекта на изследването и сравнителните образци е многопластова – размер, 5 сложност, обработеност, свързаност, разтегливост, наклон и други, като подробно са описани всички общи и частни признаци, при които е налице съвпадение. Вещите лица Н.иЗ. са категорични, че изследваният подпис е положен от Д., но нарочно променен от него с цел да избегне евентуална търсена впоследствие наказателна отговорност. Възприемайки това заключение, решаващите съдилища основателно приемат, че не е нарушена процедурата по вземане на кръвни проби от И. Д..

Относно изискването върху шишенцето с кръвна проба да се изпише името на лицето, от което е взета, действително е налице нарушение на чл.17, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това нарушение обаче не е съществено, тъй като не е довело до невъзможност да се установи връзка между кръвната проба и лицето, от което е взета. Видно от протокол № ОХ 21-15 за химическа експертиза от 19.03.2021г. опаковките от пробите са получени в епруветки без описан етикет, но с поставени стикери № 0065869 2 А033092 и № 0065869 3 А033092.