Решение № 4696 от 18.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4696 гр. С., 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110102819 по описа за 2024 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 13022/16.01.2024г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 67445/28.02.2024г. на СРС, подадена от Г. Н. Д. срещу Столичната община. В хода на производството на 19.03.2024г. ищецът Г. Н. Д. е починал, като на основание чл. 227 ГПК с Определение № 16386/16.04.2024г. на негово място като ищци в производството са конституирани наследниците му по закон М. Г. Н. /син/ и М. В. Г. /внук/.

С Определение № 30774/30.07.2024г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трети лица – помагачи на страната на ищците са конституирани С. Н. П., В. К. Ф., К. Д. Т., Д. Д. Ф., С.

Г. А., Ц. Б. Ш., Г. Б. П., Д. В. Г., Р. Х. Т., Л. К. А., Й. С. Д., К. И. Д., Л. С. Х., В. И. Л., Т. И. Д.,

И. Н. И. и М. Н. И..

Ищецът Г. Н. Д., починал в хода на производството и заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си по закон М. Г. Н. /син/ и М. В. Г. /внук/ чрез адв. С. Л. – АК-С., е предявил срещу ответната Столична община искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва: иск за признаване за установено между страните, че ищците са собственици въз основа на земеделска реституция, наследство и регулация на общо 1/8 идеална част /всеки по 1/16 част/ от недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на град С., одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град С., район „Студентски“, ж.к. „***********“, с площ от 669 кв.м., за който поземлен имот е отреден УПИ II-2238, кв. 82 по плана на град С., местност „ж.к. *********** части: 1ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“, одобрен с Решение № 696 по Протокол № 114/19.07.2007г. на Столичния общински съвет; иск за признаване за установено между страните, че ответната Столична община не е собственик на останалите 7/8 идеални части от недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на град С., 1 одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град С., район „Студентски“, ж.к. „***********“, с площ от 669 кв.м., за който поземлен имот е отреден УПИ II-2238, кв. 82 по плана на град С., местност „ж.к.

*********** части: 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та, одобрен с Решение № 696 по Протокол № 114/19.07.2007г. на Столичния общински съвет;

Твърди се, че ищецът е собственик по наследство на 1/8 част от описания недвижим имот по наследство от Ф.М.Д. /известен и като Ф.Д.В./, починал през 1966г. С Решение № 4012/31.03.1993г. на Поземлена комисия „Витоша“, влязло в сила, на наследниците на същия било възстановено в стари реални граници правото на собственост върху нива с площ от 6295 кв.м., находяща се в град С., кв. Симеоново, м. „Шумако“, представляваща имот пл. № 1636, кад.л. 703 по плана на град С. от 1950г., при граници: наследници на Л.Д. и В.Д., която представлявала част от нива с обща площ от 7200 кв.м., по скица 7725 кв.м., от която не се възстановявали 1430 кв.м. поради това, че попадали в околовръстния път и сервитутните му отстояния. През 1995г. за собствеността върху имота бил съставен констативен нотариален акт, в който той бил описан като празно дворно място с площ от 6295 кв.м., нанесено в кадастъра от 1993г. като имот с пл. № 1096, кад.л. 703, с площ от 5695 кв.м., и имот с пл. № 1097, кад.л. 703, с площ от 600 кв.м. През 1998г. по искане на наследниците на Ф.Д./В. в рамките на имот № 1096 били нанесени три други имота - № 1096 /нов/ с площ от 4055 кв.м., № 2238 с площ от 881 кв.м. и № 2239 с площ от 763 кв.м. Със Заповед № РД57696/16.11.1998г. на Кмета на Столичната община имоти с номера 1096 и 2239 били деактувани, но не и имот № 2238. През 1999г. двата деактувани имоти били продадени от наследниците на трети лица. С Решение № 696 по Протокол № 114/19.07.2007г. на Столичния общински съвет бил приет план за регулация и застрояване на местността, като за имот № 2238 бил отреден УПИ II-2238, кв. 82 /за обществено обслужване/. С влизане в сила на регулационния план на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ правото на собственост върху поземления имот се е трансформирало в право на собственост върху урегулирания поземлен имот. Кадастрална карта и регистри за местността били одобрени в последствие. В кадастралните регистри поземленият имот, който бил с идентификатор ***, бил вписан като общинска собственост на основание Акт за общинска собственост № 1483/04.07.2018г., без обаче общината да разполага с право на собственост върху него.

Такова тя имала само върху частите от имота, отредени и нанесени за улица, които попадали в отделен имот с идентификатор ***. Опитите за снабдяване със заповед по чл.

16, ал. 6 ЗУТ останали без резултат, тъй като от ищеца се искало да представи заповед за деактуване, каквато на ищеца не е известно да е издадена, нито да е предложено това да се направи. Сочи се, че в конкретния случай липсва и обективна необходимост от деактуване на имота. Столичната община не владеела имота, като се обосновава, че за ищеца като съсобственик е налице правен интерес, освен да бъдат признати неговите права върху имота, така и да се установи, че Столичната община няма такива върху останалата част от него. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищците се явяват лично, като се представляват от адв. Л.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмена защита, вх. № 82445/07.03.2025г. на СРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Столична община чрез ст. юрк. В.М. е подала Отговор на Исковата молба, вх. № 216450/01.07.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че теренът, в който попадал имотът, до 1996г. били земеделски земи, които по силата на чл. 6 ЗС /в тогавашната му редакция/ били държавна собственост. С влизане в сила на §7 ЗМСМА тези земи станали общинска собственост, като допълнително попадали в обхвата на земи по §4 ЗСПЗЗ. Във тази връзка за местността бил одобрен план на новообразуваните имоти. С влизане в сила на ЗСПЗЗ правото на ползване на ползвателите – физически лица по § 4 ЗСПЗЗ се прекратявало. За 2 новообразувания имот бил съставен Акт за частна общинска собственост № 1483/14.07.2018г., като районната администрация била с предоставени права за управление, а общината притежавала вещните права. Процесният имот не бил включен в заповедта от 1998г. за деактуване, тъй като в него попадал сервитут на водопровод. В насрочените по делото публични съдебни заседания Столичната община се представлява от ст.юрк. Юлия Маринова / ст.юрк. В.М., като предявените искове се оспорват, включително в хода на устните състезания. В рамките на предоставения за това срок ответната страна не се е възползвала от възможността да депозира писмени бележки.

Третите лица – помагачи Д. В. Г. и Р. Х. Т. са подали молба с вх. № 323126/11.10.2024г. на СРС, съответно с вх. №322459/11.10.2024г. на СРС, в които се изразява становище за основателност и доказаност на предявените искове, като се моли те да бъдат уважени. За насрочените по делото публични съдебни заседания се явяват лично или не се явяват и не изпращат представител.

Третото лице – помагач С. Н. П. не се явява в насрочените по делото публични заседания, като се представлява от В. Г.а /дъщеря/ или не изпраща представител.

Третите лица – помагачи В. К. Ф., К. Д. Т., Д. Д. Ф., С. Г. А., Г. Б. П., Л. К. А., К. И.

Д. и В. И. Л. не са изразили писмено становище по делото. За насрочените по делото заседания не се явяват и не изпращат представител.

Третите лица – помагачи Ц. Б. Ш., Й. С. Д., Л. С. Х., Т. И. Д., И. Н. И. и М. Н. И. в някои от заседанията се явяват лично, а в други не се явяват и не изпращат представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответниците в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. С оглед мотивите на ТР 3/2021-2022-ОСГК и цитираната в тях съдебна практика съдът намира, че предявеният от ищците отрицателен установителен иск за частта от процесния имот, надхвърляща техните дялове, е допустим и подаден при наличие на правен интерес, като следва да бъде разгледан по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения положителен установителен иск е за ищците. Същите следва да установят, че в патримониума им е възникнало на годно правно основание право на собственост върху процесния имот. В тежест на ответника е да докаже, че в неговия патримониум е налице право, изключващо правата на ищците, ако такива се установят. Що се касае до предявения отрицателен установителен иск, то по същия доказателствената тежест е за ответника, който следва да докаже възникнало на годно основание право на собственост върху процесните 7/8 идеални части от имота. Всяка от страните следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание възникване на право на собственост, а в тежест на ищците е да опровергаят това, съответно да докажат права, изключващи сочените от Общината такива. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

С Решение № 4012/31.03.1993г. на Поземлената комисия на община „Витоша“ е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Ф.Д.В., бивш жител на Симеоново, правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с площ от 7200 кв.м. /по скица 7725 кв.м./, находяща се в землището на град С., кв.

3

Симеоново, м. „Шумако“, имот № 1636, кад.л. 703 по плана на град С. от 1950г., при съседи: наследниците на Л.Д. и В.Д.. От имота се възстановяват реално само 6295 кв.м., а останалите 1430,00 кв.м. попадат в околовръстното шосе и сервитутните отстояния около него. Върху решението е отбелязано, че е влязло в сила на 22.04.1993г.

Видно от Удостоверение, изх. № РВТ22-УГ01-3067/14.03.2022г. на Столичната община – Район „Витоша“, Ф.М.Д. и Ф.Д.В. са имена на едно и също лице.

Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РВТ23-УГ01-5523/11.05.2023г. на Столичната община – Район „Витоша“, Ф.М.Д., роден на 22.06.1891г., е починал на 21.11.1966г., като е оставил за свои наследници по закон, както следва:

1. С.М.Д. /съпруга/, починала на 18.07.1969г.;

2. Н. Ф. Д. /син/, починал на 29.12.2002г., оставил от своя страна наследници:

2.1. С. Н. П. /дъщеря/;

2.2. Г. Н. Д. /син/, починал на 19.03.2024г. и оставил от своя страна наследници:

2.2.1. М. Г. Н. /син/;

2.2.2. Н. Г.а Г.а /дъщеря/, починала на 08.07.2023г., заместена като наследник от:

2.2.2.1 М. В. Г. /син/;

3. Й. Ф. Д. /син/, починал на 08.11.1999г., оставил от своя страна наследници:

3.1. Д. Й.ов Ф. /син/, починал на 13.01.2016г., оставил от своя страна наследници:

3.1.1. В. К. Ф. /съпруга/;

3.1.2. К. Д. Т. /дъщеря/;

3.1.3. Д. Д. Ф. /син/;

3.2. Цв. Й.ова Д. /дъщеря/, починала на 23.11.1976г., оставила от своя страна наследници:

3.2.1. Б.В.А. /син/, починал на 31.07.2012г., оставил от своя страна наследници:

3.2.1.1. С. Г. А. /съпруга/;

3.2.1.2. Ц. Б. Ш. /дъщеря/;

3.2.1.3. Г. Б. П. /дъщеря/;

3.2.2. Д. В. Г. /дъщеря/;

3.3. Й.ка Й.ова Д. /дъщеря/, починала на 09.10.1991г., оставила от своя страна наследници:

3.3.1. Хр.Л.Д. /съпруг/, починал на 28.02.2001г.;

3.3.2. Р. Х. Т. /дъщеря/;

4. К. Ф. Д. /син/, починал на 06.12.1992г., оставил от своя страна наследници: