Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 266816 от 03.12.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3601/2021
Вид
Решение № 266816
Подписан
03.12.2021
В сила
03.12.2021
Състав
МАРИАНА ВАСИЛЕВА ГЕОРГИЕВА, ВИОЛЕТА ИВАНОВА ЙОВЧЕВА, ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ КОВАЧЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ДИМИТЪР КОВАЧЕВ при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 3601 по описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 15.01.2021г., постановено по гр.д. № 9661/2019г. на СРС, ГО, 171 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА С. НА В.“ ЕАД срещу Т.С.А. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 893, 81 лева – неплатена главница по договор за паричен заем от 24.03.2017г., сключен между ответника и “И.А.М.” АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1/01.01.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.; сумата от 93, 20 лева – договорна лихва за периода от 08.05.2017г. до 20.11.2017г.; такса в размер на 27 лева; неустойка в размер на 488, 18 лева за периода от 22.05.2017г. до 20.11.2017г. и обезщетение за забава в размер на 82 лева за периода от 09.05.2017г. до 24.07.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 48653/2018г. по описа на СРС, ГО, 171 състав.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Т.С.А., чрез назначения от съда особен представител по чл. 47 от ГПК. В същата са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че ищецът не е носител на процесното вземане по договора за кредит, придобито чрез договор за цесия, тъй като липсвали доказателства за надлежно съобщаване на цесията от цедента “И.А.М.” АД на длъжника преди подаване на исковата молба. Изложени са подробни аргументи относно правните последици, свързани със задължението за уведомяване на длъжника за извършената цесия. В жалбата се поддържа становище, че цесията не е валидно съобщена и в хода на исковото производство, тъй като всички призовки и книжа по делото са били връчени на ответницата чрез назначения от съда особен представител по реда на чл. 47 от ГПК. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Насрещната страна “А.З.С.Н.В.” ЕАД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано и прави искане същото да бъде потвърдено. Поддържа становище, че цесията е била валидно съобщена на длъжника в хода на висящото производство чрез връчването на уведомлението на назначения от съда особен представител. В тази връзка се позовава на формираната практика на ВКС, обективирана в решение от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г., в което е прието, че особеният представител на ответника може редовно да получи копие от исковата молба и да направи всички възражения срещу нея, в това число и да получи всякакви уведомления. Ето защо е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 893, 81 лева – неплатена главница по договор за паричен заем от 24.03.2017г., сключен между ответника и “И.А.М.” АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1/01.01.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.; сумата от 93, 20 лева – договорна лихва за периода от 08.05.2017г. до 20.11.2017г.; такса в размер на 27 лева; неустойка в размер на 488, 18 лева за периода от 22.05.2017г. до 20.11.2017г. и обезщетение за забава в размер на 82 лева за периода от 09.05.2017г. до 24.07.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 48653/2018г. по описа на СРС, ГО, 171 състав.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Следователно основателността на предявените искове e обусловена от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. да е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на което е предоставена на ответника уговорената сума; 2/. задълженията на ответника да са станали изискуеми; 3/. вземането на кредитора да е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, за което ответникът да е бил уведомен.

На етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че между ответника и “И.А.М.” АД е сключен на 24.03.2017г. договор за паричен заем, по силата на който кредитодателят е предоставил на Т.С.А. заем в размер на 1 000 лева.

Кредитополучателят се задължил да върне получената сума в срок от 34 седмици при следните условия - размер на двуседмичните погасителни вноски – 66, 20 лева; срок на погасяване на кредита – 34 седмици; брой вноски - 17; определени били датите на плащане на всяка една от погасителните вноски, уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 %, както и годишен процент на разходите – 40, 50 %. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължил в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които следва да отговарят на конкретно посочени в клаузата условия или банкова гаранция за сумата от общо 1 125, 40 лева /сбор от главницата и дължимата договорна лихва/, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. Страните са уговорили в чл. 4, ал. 2, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 592, 79 лева, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на месечните вноски се добавя сума в размер на 34, 87 лева. Ищцовото дружество е предявило в настоящото производство иск за установяване на вземането за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора, като претенцията е предявена до размер на сумата от 488, 18 лева. Предмет на установителния иск е и вземане за сума в размер на 27 лева, представляаща според твърденията в исковата молба, такса за разходи, направени от заемодателя за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др., които действия били предприети от кредитора с цел събиране на просрочените вземания. Твърди се, че размерът на тази такса е 9 лева, като същата се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който има забавена погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събиране на просрочените погасителни вноски, не може да надхвърлят 45 лева.

Процесният договор, който има характеристиките на договор за потребителски кредит по чл. 9 от ЗПК, е действителен като сключен в изискуемата от закона форма, като страните по него са постигнали съгласие по съществените му елементи - размер на кредита, падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му.

Не е спорно и обстоятелството, че заемополучателят е изправна страна и е предоставил заетата сума, но ответникът не е изпълнил задължението си да върне същата на падежа, ведно с уговорената договорна лихва, като непогасеният остатък е в размер на 893, 81 лева – главница и 93, 20 лева – договорна лихва за периода от 08.05.2017г. до 20.11.2017г.

По делото е приет рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/ от 16.11.2010г. сключен между "И.А.М." ООД в качеството му на продавач и "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА В." ООД в качеството му на купувач. В договора страните са уговорили условията, при които продавачът ще прехвърля на купувача вземанията произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, като тези вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще е неразделна част от договора. Страните изразили воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на този договор на месечна база. Постигнато е съгласие следващите вземания да се индивидуализират от страните в ново Приложение № 1 със съответна нова дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване то ще става неразделна част от договора.

За целите на рамковия договор всяко поредно Приложение № 1 ще има значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. Продавачът се задължил от негово име да изпрати писмени уведомления до длъжниците за цесията в рамките на един месец, считано от потвърждаване на съответното Приложение № 1 - чл. 4.9.

От Приложение № 1/01.01.2018г. към договора за цесия се установява, че първоначалният кредитор е прехвърлил на купувача, т.е. на ищеца, определени вземания, като в ред № 323 е посочено процесното вземане, което е индивидуализирано с номер на кредит, имена на длъжника – Т.С.А., ЕГН на кредитополучателя, дата на договора, отпусната главница, общо дължимо по кредита, остатък на дължимата сума към дата на засичане /01.01.2018г./ и лихва за просрочие. Приложението е подписано от представител на продавача и от представител на купувача.

С приетото по делото като писмено доказателство от първоинстанционния съд потвърждение, цедентът е потвърдил на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД и на основание чл. 4.8. от договора за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., извършената цесия на всички вземания, цедирани от “И.А.М." АД н. "А.з.с.н.в."

ЕАД, индивидуализирани в Приложение № 1/01.01.2018г., представляващо неразделна част от Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.

По делото са представени два броя уводомителни писма, за извършено прехвърляне на вземания /цесия/, с които първоначалният кредитор уведомява ответника за сключения договор. Тези писма не са били връчени на кредитополучателя предвид извършените удостоверявания в известията за доставяне.

По делото е представено пълномощно от

09.09.2015г., с което органният представител на "И.А.М." АД е упълномощил "А.З.С.Н.В." ЕАД, т.е. настоящия ищец, да уведоми от името на цедента всички длъжници, по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за потребителски кредит, които дружеството е цедирало, съгласно договор за прехвърляне на вземания сключен на 16.11.2010г. между двете страни.

Основният спорен по делото въпрос е свързан с това дали ищцовото дружество е материално легитимиран кредитор на вземанията по договора за предоставяне на паричен заем.

Ищецът основава претенциите си, респ. качеството си на кредитор, на договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и Приложение № 1 към същия от 01.01.2018г., като е представил препис-извлечение от това приложение, което е двустранно подписано и съдържа съществените индивидуализиращи белези на конкретното вземане - правоотношението, от което е възникнало и неговия размер.