Определение № 1029 от 18.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1029 гр. Стара Загора, 18.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20235500500551 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,К.Б.“ АД, ЕИК: № ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от законния си представител Ю.Б.Ц., действащ чрез адв. П.Р., против разпореждане № 1936/29.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 346/2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за процесното вземане.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,К.Б.“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК АД за сумата от 359 749 лв., представляваща левовата равностойност на 183 545,11 швейцарски франка.

Заявителят е посочил, че вземането му произтича от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, обезпечаваща договор за потребителски кредит от 12.06.2008 г., обявен за предсрочно изискуем на 08.02.2018 г.

След оставяне на заявлението без движение заявителят е уточнил, че претендираното вземане от 183 545,11 швейцарски франка се формира от дължима след сключени пет допълнителни споразумения, последното от които на 22.12.2011 г., главница от 99 759,88 швейцарски франка, сформирана чрез капитализиране на дължимата съобразно договора за кредит главница, 1 към която са включени падежирали и неплатени задължения за главница и договорни лихви, дължима възнаградителна лихва за периода от 02.05.2012 г. до 06.04.2020 г. в размер на 79 997,32 швейцарски франка и дължима мораторна лихва за периода от обявяване на предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 7 787,91 швейцарски франка.

Към заявлението е представен нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека, от чието съдържание се установява, че сумата, която е била отпусната като кредит на длъжниците, е била равностойността на швейцарски франкове на 102 800 лв., която те е следвало да върнат за срок от 240 месеца, ведно с договорно възнаграждение, формирано от сбора от действащия през срока на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс редовна договорна надбавка от 5,65, като при сключване на договора БЛП е бил в размер на 4,50 %. В случай на просрочие на свое задължение за длъжниците е възниквало задължението да заплащането на наказателна надбавка в размер на договорния лихвен процент плюс десет пункта.

От приложената към нотариалният акт молба за подновяване вписването на ипотека, вписана в Службата по вписванията на 30.05.2018 г., подновяването на ипотеката е било извършено за сумата от 51 222 швейцарски франка, представляваща неиздължения остатък от кредита, включващ главница, заедно с всички лихви, лихви за забава, такси, комисионни и разноски.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като е приел, че не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 т.3 от ГПК, т.к. с уточняващите заявлението молби не са били отстранени нередовностите, а са внесени промени в първоначално заявената претенция, както и, че претендираните суми не съответстват на посочените в представения документ по чл.417 от ГПК.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК въвежда изискване заявлението да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 от ГПК.

В случая правилно заповедният съд е приел, че то не отговаря на тези изисквания, т.к. е налице неяснота как е формирано претендираното вземане от 359 749 лв., представляваща левовата равностойност на 183 545,11 швейцарски франка предвид посочената в т.14 допълнителна информация относно вземането.

Въпреки предоставената му възможност заявителят не е отстранил 2 надлежно тази нередовност, т.к. при уточняване на претенцията си я е изменил, като е заявил, че вземането е формирано от главница от 99 759,88 швейцарски франка, възнаградителна лихва в размер на 79 997,32 швейцарски франка за периода от 02.05.2012 г. до 06.04.2020 г. и дължима мораторна лихва в размер на 7 787,91 швейцарски франка за периода от обявяване на предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението в съда.

Не е основателно оплакването в частната жалба, че е налице техническа грешка при посочване на размера на мораторната лихва, както и че заявлението е следвало отново да бъде оставено без движение за отстраняване на нередовности.

Съдът не е длъжен да предполага за наличието на допуснати технически грешки, освен при наличието на достатъчни основания за това.

В случая грешката, която се твърди, се обуславя от погрешно изписване на размера на претендираното вземане - 3 787,91 швейцарски франка, но не може да се приеме, че съдът следва да предположи наличието й, т.к. това би означавало сам да вземе отношение какъв размер на вземането за мораторна лихва следва да бъде посочен от заявителя, т.е. по собствено усмотрение да подмени волеизявление на последния.

В тази връзка не е налице основание и за повторно оставяне на заявлението без движение, т.к. заявителят е упражнил предоставената му на два пъти възможност за уточняване на претендираното вземане, и при полагане на дължимата грижа е можел своевременно да отстрани допуснатата техническа грешка.

Налице е и посочената от заповедния съд пречка за издаване на заповед за изпълнение за незабавно изпълнение поради несъответствие на претендираното от заявителя вземане и материализираното такова в представеният документ по чл.417 от ГПК.

Съгласно чл.418 от ГПК заповедният съд може да издаде заповед за изпълнение само за подлежащото на изпълнение вземане, удостоверено с представеният документ по чл.417 от ГПК.

В случая представеният документ в неговата цялост, състоящ се от нотариалният акт за учредяване на договорната ипотека и вписаната към него молба за подновяване на ипотека удостоверява единствено вземане в размер на 51 222 швейцарски франка, представляващо сбор от дължимите към 30.05.2018 г., т.е. след обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, суми за главница, договорни лихви, лихви за забава, такси, комисионни и разноски.

Абсолютно без каквото и да е основание остава искането на заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане в близо четирикратно по-голям размер и т.к. представеният към заявлението документ по чл.417 т.3 от ГПК не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в претендирания от заявителя размер и на посочените от него основания на отделните вземания, които го формират, то и не следва да бъде издавана заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на 3 документ по чл.417 от ГПК.

По изложените съображения Окръжен съд – намира Стара Загора обжалваното разпореждане за правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 278, ал. 4 от ГПК и чл. 271, ал.1 пр.ІІІ - то от ГПК, Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1936/29.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 346/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4