Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 43 от 04.03.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 602/2019
Вид
Решение № 43
Подписан
04.03.2020
В сила
30.06.2020
Състав
ТАТЯНА ХРИСТОВА КОСТАДИНОВА, РОСИЦА БОГДАНОВА САВОВА, СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 23, ал. 1 · Семеен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е № 47 гр. Кюстендил, 04.03.2020 г.

Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА

КОСТАДИНОВА

СИМОНА НАВУЩАНОВА при участието на съдебен секретар Р. С., след като разгледа докладваното от съдия Т.

Костадинова в.гр.д.№ 602 по описа на КнОС за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

О.А. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, офис ***, адв. Г.П. обжалва решение

№499/30.07.2019 г., постановено по гр.д. №1321/2018 г. по описа на ДнРС, с което е признато за установено по отношение на въззивницата, че Е.Р.К., ЕГН: **********, пост. жив. в ****, с пост. адрес в Р България: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. *** е едноличен собственик на следния придобит по време на брака на страните недвижим имот: поземлен имот с планоснимачен № ***, находят се в с. ***, община ****, област ***, в местността „***“, с площ от 465 кв.м., при граници и съседи: ПИ с пл. № ***, № ***, № ***, № *** и № ***, попадащ в зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда на два стажа, всеки по 50 кв.м., поради наличие на пълна трансформация на лични средства.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд е неправилно, постановено е при нарушение на процесуалните правила, противоречи на материалния закон и е явно несправедливо. Искането е за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният иск.

Въззиваемият Е.К. в постъпилия в съда в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК отговор оспорва твърденията във въззивната жалба. Искането е за потвърждаване на решението на районен съд.

Жалбата като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и отговаряща на изискванията на закона, се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КРС за законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Съображенията за това са следните:

Окръжен съд изцяло споделя мотивите на районен съд, установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.

Пред районен съд e бил предявен иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 23, ал. 1 от СК, за признаване за установено по отношение на О.А. К., че Е.Р.К. е едноличен собственик на придобития по време на брака на страните поземлен имот с планоснимачен № ***, находящ се в с. ***, община ***, област ***, в местността „***“, с площ от 465 кв.м., при граници и съседи: ПИ с пл. № ***, № ***, № ***, № *** и № **, попадащ в зона по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заедно с построената в имота масивна жищна сграда на два стажа, всеки по 50 кв.м.

Районен съд е уважил иска, приемайки че ищецът е доказал, че процесният недвижим имот, макар и придобит по време на брака му с ответницата е бил придобит изцяло с негово лично имущество -дарени средства от баща му Р. К.. Настоящият състав на окръжен съд споделя и правните съображения на районен съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението и по отношение на тях.

Отделно от това съдът излага и следните правни съображения :

Искът е с правно основание чл. 23, ал.1 от СК за установяване на пълна трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот. Страните са бивши съпрузи - бракът им е сключен през 1999 г. и прекратен през 2015 г. Процесният имот е придобит чрез договор за покупко-продажба на 23.06.2008 г., на името на ищеца Е.К. за сумата от 1000 лв. като посочена в нотариалния акт цена не е действителната придобивната цена на имота, тя е тази, която е посочената в предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот от 12.06.2008 г., а именно: 15 000 лв. В тежест на ищеца е да докаже произхода на средствата, с които е закупен недвижимия имот. В тази връзка твърдението е, че паричните средства за закупуването на имота са му дарени от неговия баща Р. К.. От приложеното по делото извлечение от банкова сметка *** „Сосиете

Женерал Експресбанк“ АД, на която титуляр е бащата на ищеца се установява, че на

10.06.2008 г. е изтеглена сумата 2000 лв., а на 20.06.2008 г.- сумата 13 000 лв. Тези суми са изтеглени преди заплащането на задатъка- 12.06.2008 г. по предварителния договор и на цената на имота- 23.06.2008 г.. От посоченото, както и от безпротиворечивите показания на свидетелите К. Й. и Л. Б. може да се направи извода, че Р. К. е дарил на сина си средствата, с които е закупен процесния имот, поради което макар и имотът да е придобит по време на брака на страните, то е настъпила трансформация на лично имущество, доколкото е оборена презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал.3 от СК, поради което имотът е изключителна собственост на ищеца. С оглед на изложеното съдът счита, че са неоснователни възраженията във въззивната жалба, че е неправилен е изводът на районен съд, че е налице преобразуване на лично имущество, доколкото имотът е закупен с лични средства на ищеца, получени от неговия баща като дарение, както и че съдът е нарушил процесуалния закон, тъй като не е обсъдил всички доказателства по делото и едностранно е кредитирал само доказателствата, дадени от свидетелите на ищеца. Във връзка с това твърдение следва да се посочи, че съдът е обсъдил доказателствата- писмени и гласни в тяхната съвкупност и е стигнал до извода , че с тях се доказва дарствения произход на средствата, с които е закупен имотът. Вярно е, че ответницата е представила договор за кредит от

16.01.2008 г. за сумата от 13 000.00 лева, сключен между нея и „Първа инвестиционна банка“ АД. Първостепенният съд в обжалваното решение изложил съображения защо не го кредитира, имайки предвид неговото предназначение - за текущи битови нужди и погасяване на съществуващи задължения.

Неоснователно е твърдението на въззивницата, че не е доказано по делото, че е налице договор за дарение между ищеца и неговия баща. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че бащата е дарил на сина си средствата, с които е закупен процесния имот. Недоказано е твърдението, че по делото се установявало, че ответницата е работила през по- голяма част от времето през което страните са били в брак, както и че е получавала помощ от родителите си. Вярно е, че от представената трудова книжка се установява, че ответницата е била в трудови правоотношения, но възнагражденията и са ниски, за да се приеме, че с нейни средства е закупен имота, а по делото не се съдържат никакви доказателства, че е получавала помощ от родителите си, както и че тя е полагала грижи за децата си.

От изложеното следва, че е налице пълна трансформация на лични средства вложени във възмездното придобиване на недвижим имот по време на брака, което изключва приноса, т. е. оборена е презумпцията за съвместен принос.

С оглед гореизложените съображения и поради съвпадание на изводите на двете инстанции, обжалваното решение ще бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното Кюстендилският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 499 от 07.08.2019 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр. д. № 1321/2018 г. по описа на същия съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.