Решение № 12614 от 25.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6798/2026
- Вид
- Решение № 12614
- Подписан
- 25.06.2026
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.400, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.400, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 12614 гр. София, 25.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110106798 по описа за 2026 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Производството е образувано по предявен от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ЗД ЕВРОИНС АД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от размер на 500,00 евро – главница, представляваща частичен иск от сума в общ размер на 698,73 евро, остатък от регресно вземане по щета № 44011112505946, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 04.02.2025 г. с. Якимово, в района на паркинга на стопански двор на фирма „Пепе Груп" ООД, водачът на ППС трактор марка „Хатат“ с рег. № ************* при извършване на маневра за паркиране, поради недостатъчно внимание и отстояние от друго МПС и незадействане на спирачната система, реализира пътнотранспортно произшествие, при което уврежда намиращия се в спряло състояние комбайн марка „Клаас“ модел „Лексион 7700“ с рег.
№ *************. За произшествието бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който водачът на трактор марка „Хатат“ признал вината си. Ищецът твърди, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие за МПС комбайн марка „Клаас“ модел „Лексион 7700“ с рег. № ************* имало сключена застраховка „Каско +“ в „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, като след подадено уведомление в дружеството била образувана щета № 44011112505946, по която били изготвени опис на щетите и ликвидационен акт, а въз основа на представени доказателства за извършен ремонт на комбайна, на застрахования е определено и 1 изплатено застрахователно обезщетение размер на 10 260,02 лева. Ищецът поддържа, че към датата на ПТП-то ППС трактор марка „Хатат“ имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена в ответното дружество, поради което до ЗД „ЕВРОИНС“ АД била изпратена регресна покана за заплащане на сумата в общ размер на 10 275,02 лева, представляваща платеното застрахователно обезщетение с включени 15,00 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата. Тъй като ответното дружество признало и заплатило само част от претендираната сума, а именно - в размер на 8 908,42 лева, ищецът обуславя правния си интерес от предявения в настоящото производство частичен иск. Претендира законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава предявения иск по основание и размер. Представя доказателства за плащане на главница и законна лихва в общ размер на 505,92 евро.
С определение, обективирано в протокола от проведеното на 23.06.2026 г. открито съдебно заседание, по молба на ищцовото дружество, съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение в размер на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата от 698,73 евро.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването на ПТП, вината на застрахования при ответника водач за ПТП, размера на вредите и причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди, и извършеното от ищеца плащане към увреденото лице, както и предявяването на регресна претенция от ищеца до ответника, по която последния е заплатил сумата от 8 908,42 лева.
Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от ответника писмени доказателства – полица за застраховка „Каско +“, ведно с ОУ към н е я , двустранен констативен протокол за ПТП, документите, съдържащи се в образуваната в ищцовото дружество преписка по щета, регресна покана.
Видно от приложеното към делото платежно нареждане е, че на 23.04.2026 г. ответното дружество е заплатила на ищеца сумата от 505,92 лева, покриваща частично претендираната главница и законна лихва до датата на извършеното плащане.
2
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.411 КЗ:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже плащане.
Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай страните по делото не спорят за следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването на ПТП, вината на застрахования при ответника водач за ПТП, размера на вредите и причинноследствената връзка между ПТП и настъпилите вреди, и извършеното от ищеца плащане към увреденото лице, както и предявяването на регресна претенция от ищеца до ответника, по която последния е заплатил сумата от 8 908,42 лева.
От подадения писмен отговор от ответника се установява, че не се оспорва и размера на дължимото обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди, като се представят доказателства за плащане на претендираната сума.
Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Вземането на застрахователя е за това, което дължи виновният водач на пострадалия при встъпване в правата му, т.е. обезщетението се дължи с лихви и разноски. Настъпването на застрахователното събитие е основание за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в размер на действително причинените щети, които съгласно изискването на чл.400, ал.2 КЗ се изразяват във възстановителната 3 застрахователна стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ и предвид трайната практика на ВКС, обективирана в решение №52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. І т.о. на ВКС; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г., I т.о. на ВКС; решение №79/2009 г. по т.д.
№156/2009 г., I т.о. на ВКС и решение №165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, т.о., при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл.400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – арг. от чл. 400, ал.2 КЗ.
С оглед предходното, предявения иск следва да бъде уважен като основателен и доказан за сумата от 198,73 евро, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2026 г.
/датата на направеното и допуснато изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК/ до окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 698,73 евро искът следва да бъде отхвърлен. Това е така, тъй като плащането на частично претендираната с исковата молба сума представлява факт, настъпил в хода на процеса, който следва да се вземе предвид при постановяване на съдебния акт на основание чл.235, ал.3 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производство разноски. Това е така, тъй като плащането е извършено в хода на процеса, поради което с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът е направил разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 267,24 евро, което следва да бъде възложено в тежест на ответника. Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е с ДДС и в минимален размер, поради което заявеното в условията на евентуалност от ответника възражение за прекомерност не следва да бъде разглеждано.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО
4
ЕВРОИНС“
АД, ЕИК
121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43 да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ EАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 89Б сумата от 198,73 евро, представляваща остатък от главница за регресно вземане по щета № 44011112505946, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2026 г. до окончателното изплащан, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 198,73 евро до пълния предявен размер от 698,73 евро, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2026 г., поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43 да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ EАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 89Б сумата от общо 267,24 евро, представляваща направени разноски в производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5