Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 231 от 03.02.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6197/2024
Вид
Решение № 231
Подписан
03.02.2025
В сила
06.08.2025
Състав
АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.345 · Кодекс за застраховането
  • чл.345, ал.5, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Бургас, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20242120106197 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на Н. К. Н. с ЕГН ********** и И. И. О. с ЕГН **********, двете от гр.Бургас, против „ЗД ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ***. Предявени са искове за заплащане на застрахователни обезщетения в размер от по 5000 лева, дължими по договор за застраховка „Отмяна на пътуване“ № 22100100026802/ 04.12.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от предявяването на иска на 09.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищците твърдят, че поради настъпило на 24.02.2024г. трагично събитие в семейството на ищцата Н. Н. /починал е баща й/ са отменили планирано туристическо пътуване до Република Виетнам, което е следвало да се състои в периода 29.03. – 07.04.2024г. по договор за организирано туристическо пътуване № 507 от 28.11.2023 г. с туроператора „Р.Г.“ ЕООД. Въпреки уведомлението ответникът не е изплатил дължимите обезщетения по сключения договор за допълнителна застраховка „Отмяна на пътуването“ по застрахователна полица № 22100100026802/ 04.12.2023г. по реда на чл.143, 1 ал.1 от ГПК ищцата И. О. уточнява основанието на претенцията си, като твърди, че двете ищци заедно са планирали отмененото пътуване, поради което в застрахователното правоотношение с ответника тя има качеството на близко лице на ищцата Н. Н. по смисъла на чл.4, т.3, б. „б“ от Общите условия по договора за застраховка.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва исковете. Счита, че не е настъпило застрахователно събитие по смисъла на договора за застраховка и общите условия към него, тъй като причината за смъртта на роднината на ищците е съществуващо онкологично заболяване, което е изключено от застрахователното покритие. Основава се на чл.9 и чл.12 вр. чл.4, т.8 от Общите условия към договора за застраховка. Сочи още, че заболяването, от което е настъпила смъртта на роднината е събитие извън периода на застрахователното покритие на доброволната застраховка. Оспорва и легитимацията на ищцата И. О., тъй като тя не е близък на починалото лице по смисъла на чл.4, т.3 от ОУ и спрямо нея не е налице покрит застрахователен риск.

Страните представят доказателства в подкрепа на становищата си.

Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 от Кодекс за застраховането /КЗ/.

Страните не спорят по следните обстоятелства, които се установяват и от приетите по делото писмени доказателства :

Ищците Н. К. Н. и И. И. О. сключили с туроператора „Р.Г.“ ЕООД договор за организирано организирано туристическо пътуване № 507 от 28.11.2023г. с предмет пътуване до Виетнам и Камбоджа в периода 28.03. – 08.04.2024г., с договорена пакетна цена от общо 10 000 лв. и посочена цена за допълнителна услуга „отмяна на пътуването“ – 260 лв. С посредничеството на туроператора бил сключен договор за застраховка „Отмяна на пътуване“ с ответника ЗД „Евроинс“ АД – застрахователна полица № 22100100026802/ 04.12.2023г., с приложими Общи условия в сила от 26.04.2021г. Съгласно 2 застрахователната полица договореният общ лимит на отговорността на застрахователя е 10 000 лв. Не се спори, че ищците са изпълнили паричните си задължения по двата договора – на 30.11.2023г. И. О. заплатила на туроператора сумата от 5520 лв., включваща капаро по договора за пътуване в размер на 5000 лв. и 520 лв. – застрахователните премии по застрахователния договор, а на 14.02.2023г. Н. Н. заплатила остатъка от цената на пътуването в размер на 5000 лв.

На 24.02.2024г. починал бащата на ищцата Н. Н.. Не е спорно между страните, че в съобщението за настъпилата смърт, като непосредствена причина за смъртта е посочена остра дихателна недостатъчност, а като предшестваща причина за това състояние – рак на простатата. Поради това трагично събитие на 26.02.2024г. ищците отказали планираното пътуване. На основание чл.11.1 от договора за организираното пътуване туроператорът задържал всичко платено по договора като договорна неустойка за отказа от договора, направен по-малко от 45 дни преди пътуването.

Ищците своевременно подали до ответното застрахователно дружество уведомления за настъпила щета по договора, с която заявили застрахователните си претенции за обезщетения в размери по 5000 лв. за всяка от тях. След разменена кореспонденция и представени документи застрахователят окончателно отказал да изплати застрахователни обезщетения по заведената щета № 2400000774, като се позовал на вписаната в съобщението за смърт на бащата на ищцата причина за кончината /онкологично заболяване, минало и хронично/, което счита за изключение от застрахователното покритие, предвидено в чл.12, ал.2, т.4 и т.1 от ОУ.

Спорният въпрос по делото е дали настъпилата смърт на бащата на ищцата Н. Н. представлява покрит риск по процесния договор за застраховка „Отмяна на пътуване“ или съставлява изключение от застрахователното покритие на основание клаузите на чл.12, ал.2, т.4 и т.1 от ОУ.

При така установени по делото факти съдът прави следните правни изводи:

Страните са валидно обвързани от процесния застрахователен договор „Отмяна на пътуване“, чието съдържание се съдържа в приложимите представени по делото Общи условия. Предметът на процесната застраховка съгласно клаузите на чл.1 и чл.9 от приложимите ОУ е следният : при 3 настъпване в периода на застрахователното покритие на покрит от застрахователния договор риск застрахователят да плати застрахователно обезщетение до съответните лимити, като покрие частта от застрахованите основни разходи по пътуването, която е удържана като такса или неустойка заради анулирането на съответната резервация. Двете ищци, планирали заедно пътуването си и встъпили като страни в договора за организирано туристическо пътуване, имат качеството на застраховано лице по смисъла на чл.4, ал.2 от ОУ – физическо лице, включено в списъка на застрахованите лица по застрахователния договор, което фигурира с името си в договора за туристическо пътуване. Спрямо една друга ищците имат и качеството на „близък на застрахованото лице“ по смисъла на чл.4, т.3, б.“б“ от ОУ – лицето, с което застрахованото лице е възнамерявало да пътува и което фигурира с името си в списъка на застрахованите лица и в договора с туроператора.

Съдържанието на застрахователния договор е уредено от законодателя в нормата на чл.345 от КЗ. Разпоредбата на чл.345, ал.5, т.1 от КЗ поставя императивно изискване покритите рискове и изключенията от тях да са определени в договора ясно, недвусмислено и изчерпателно. На основание чл.20 от ЗЗД отделните договорни уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Тъй като съгласно § 13, т.1 от ДР на ЗЗП ищците имат качеството на потребители в застрахователното правоотношение, а на основание чл.147, ал.2 от ЗЗП при съмнение относно смисъла на определено договорно условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.

Покритите рискове са изчерпателно установени от застрахователя в чл.9 от ОУ, като по отношение на всички тях е поставено изискването причината за отмяна на пътуването да е била непредвидима за застрахованото лице и да е възникнала независимо от неговата воля. Смъртта на близък на застрахованото лице е предвидена като покрит риск в т.6 на чл.9 от ОУ, като покойният баща на ищцата Н. Н. има това качество по смисъла на договорната дефиниця, дадена в чл.4, ал.3, б.“а“ от ОУ. Безспорно е осъществено предвиденото в клаузата чл.9, т.6 условие смъртта да е настъпила не повече от 90 дни преди датата на пътуването – при планирано пътуване на 28.03.2024г. смъртта на близкия е настъпила на 24.02.2024г. Изключенията от застрахователното покритие са изброени неизчерпателно в клаузите на чл.12, 4 като единственото изключение по отношение на риска „смърт на близък“ е това по чл.12, ал.2, т.8 – началната дата на пътуването да не е повече от 90 дни след датата на смъртта, което в случая несъмнено не е налице, тъй началото на пътуването е след 33 дни. Други възможни ограничения и условия не са установени за този застрахователен риск. Клаузите, на които ответникът се позовава - чл.12, ал.2, т.1.и т.4 от ОУ не са относими към така заявения настъпил застрахователен риск. Чл.12, ал.2 от ОУ съдържа изброяване на случаите, в които застрахователят не дължи обезщетение : по т.1 са изключени случаите на минали и хронични заболявания, дефинирани в чл.4, т.7 и 8 от ОУ, и техни рецидиви, а по т.4 – случаите на злокачествено /онкологично/ заболяване. Както конкретното граматическо тълкуване на текста на ОУ, така и целта на договора, съобразена с правилата на добросъвестността, не дават основание за извод, че тези изключения се разпростират и върху покрития риск „смърт на близък“. Напротив изключението от този риск е изрично и ясно предвидено като отделен случай /т.8/, а цитираните изключения по т.1 и т.4 се отнасят само до рисковете, свързани със самото застраховано лице, както и до риска „заболяване на близък на застрахованото лице“, за който чл.9, т.2 изисква заболяването да е акутно /с внезапен характер/. Правилата на житейската логика и на добросъвестността не допускат застрахователното обезщетяване да налага застрахованото лице да изследва и проверява точната причина за настъпилата смърт на негов близък. Съобразено с това е поставеното от ОУ, чл.9 единствено ограничение на този покрит риск – да е бил непредвидим към момента на сключване на застрахователния договор, като ирелевантни са непосредствените и предхождащите причини за настъпването на смъртта на близкия на застрахования. Тъй като в рамките на спора ответникът се основава само на характера на заболяването на починалото близко лице /минало, хронично, онкологично/ и липсва оспорване на добросъвестността на застрахованите, като се признава възможността за дълговременна ремисия и безсимптомно протичане на заболяването, съдът приема, че не се твърди, настъпилата смърт да е била предвидима към момента на сключване на застрахователния договор.

По тези съображения съдът приема, че липсва надлежно договорно установено изключение от предвидения настъпил застрахователен риск, поради което ответникът – застраховател дължи на ищците съответните застрахователни обезщетения в размер на задържаните от туроператора 5 платени суми по договора за пътуване – по 5000 лв. на всяка от ищците.

Поради това исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищците и направените по делото разноски в размери от по 850 лв. за всяка от тях, включващи 200 лв. – заплатена държавна такса и 650 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по представените договори за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление бул. ***, да заплати на Н. К. Н. с ЕГН ********** от гр. Бургас, ул.***, със съдебен адрес гр. Бургас, **** – адвокат Б. Т., сумата от 5000 лева – застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отмяна на пътуване“ № 22100100026802/ 04.12.2023г., към договор за организирано туристическо пътуване № 507/ 28.11.2023г. с туроператора „Р.Г.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 09.09.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 850 лв. за направените по делото съдебни разноски.

Паричните задължения могат да бъдат платени по следната банкова сметка на Н. К. Н. – IBAN : ****.