Решение № 5902 от 23.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5902 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Въззивно гражданско дело № 20261100508995 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 112063/26.08.2026 г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Постановление от 22.05.2026 г., постановено по изп. д. № 20218410404688/2021 г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК.

Жалбоподателят счита, че изводът на съдебния изпълнител, че е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело е неправилен, тъй като от настъпване на смъртта на длъжника К.С.С. на 25.06.2022 г. до конституиране на неговите наследници, изпълнителното дело се спира по силата на закона – чл. 422, ал.

1, т. 3 ГПК и чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. Сочи, че на 22.03.2024 г. е подал молба до ЧСИ за конституиране на наследниците на длъжника, но до момента същите не са получили поканите за доброволно изпълнение, поради което и не могат да се считат за надлежно конституирани. С оглед посоченото счита, че не е изтекъл предвиденият в чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК двугодишен срок. Искането към съда е за отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК насрещната страна не взема становище.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, с доводи за нейната неоснователност.

1

Софийски градски съд, като прецени оплакванията в жалбата, материалите по делото и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна /взискателя/, срещу подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал. 1, т.3 ГПК акт на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, поради което е процесуално допустима.

По същество съдът намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20218410404688 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е образувано по молба от 23.07.2021 г. на „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.04.2021 г. по гр. д. № 62664/2020 г. по описа на Софийски районен съд , с който К.С.С. е осъден да заплати на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД суми за доставена топлинна енергия, дялово разпределение, лихви и разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.01.2020 г.

С молбата за образуване взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ за проучване на имущественото състояние на длъжника и определяне на способа на изпълнение.

С разпореждането си за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил извършването на справки относно имущественото състояние на длъжника, както и изпращане на покана за доброволно изпълнение.

На длъжника е изпратено съобщение за образуваното изпълнително дело, получено от него на 31.08.2021 г., видно от отбелязването върху обратната разписка.

С разпореждане от 10.01.2022 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки, открити в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.

С молба вх. № 056869/09.11.2023 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД поискал да бъдат извършена справки, да бъдат наложени запори на вземания и извършен опис на имущество на длъжника.

На 24.11.2023 г. ЧСИ е уведомил взискателя, че длъжникът е починал на 25.06.2022 г. и е поискал от него становище за по-нататъшните изпълнителни действия.

С молба вх. № 060851/30.11.2023 г. взискателят е поискал да бъдат конституирани наследниците по закон на починалия длъжник К.С.С. и изпълнителното производство по делото да продължи срещу тях, като на основание чл. 507а ГПК да бъде наложен запор при наличие на банкови сметки на наследниците.

С Разпореждане от 22.03.2024 г. на основание чл. 429, ал. 2 ГПК са конституирани като длъжници по изпълнителното дело Х.А.С., С.К.С., А.К.С. и Й.К.С. в качеството им на наследници по закон на починалия длъжник К.С.С.. С 2

Разпореждания от същата дата са насрочени описи на движимото имущество на новоконституираните длъжници. До новоконститурираните длъжници са изпратени покани за доброволно изпълнение, които обаче са върнати по изпълнителното делото като непотьрсени съответно същите не са им надлежно връчени /л. 31-43 от изп. дело/.

С Постановление от 22.05.2026 г. на основание чл. 433, ал. 1. т. 8 ГПК, изпълнителното производство по изпълнителното дело, е прекратено.

Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, е връчено на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД на 01.06.2026 г. Жалбата е подадена до ЧСИ по пощата на 12.06.2026 г. и е входирана при него на 16.06.2026 г., т.е. същата е подадена по пощата в законоустановения двуседмичен срок.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Изпълнителното производство съгласно императивната разпоредба на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според задължителните постановки на т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. В цитираното тълкувателно решение са посочени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Без значение относно перемпцията е срокът на погасяване по давност на процесните вземания, доколкото подобна преценка не следва да се прави в настоящото производство.

Понятието за давност има отношение към перемпцията, доколкото с горецитираното ТР се приема, че погасителната давност започва да тече от последното изпълнително действие, което от своя страна пък е началният момент на двугодишния срок по чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Изтичането му води до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не погасява материалното право, т.е. няма пречка и след срока да започне ново изпълнително производство за неговото принудително удовлетворяване.

Волята на законодателя, заложена в цитираната разпоредба, е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя - кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни 3 действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство – да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица – прекратяване на изпълнителното производство по право.

Следва да се посочи, че за прилагане на прекратителното основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК е релевантна липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на реално извършени такива.

В настоящия случай от материалите по изпълнителното дело е видно, че длъжникът е починал на 25.06.2022 г., поради което от този момент до конституирането на неговите наследници производството следва да се счита за спряно по силата на закона съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. В рамките на този период е спрял да тече и предвиденият в 433, ал. 1, т. 8 ГПК срок, доколкото е било обективно невъзможно да се извършват каквито и да е било действия спрямо неизвестните към този момент наследници. Следователно взискателят нито е бил длъжен, нито е могъл да има активно процесуално поведение за инициирането на изпълнителни действия за събиране на вземането – предмет на принудителното изпълнение.

От момента на конституирането на наследниците по изпълнителното дело – на 22.03.2024 г. наследниците вече са станали страни и по отношение на тях като длъжници по делото е продължил да тече двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От този момент обаче, видно от материалите по делото, взискателят е бездействал и не е поискал извършване на изпълнителни действия, респ. такива не са предприемани от ЧСИ, с оглед на възлагането по чл. 18 ЗЧСИ. Това бездействие е продължило повече от две години, поради което се налага извод, че към 22.05.2026 г. вече е бил изтекъл 2-годишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Не може да се сподели доводът на „Топлофикация София“ ЕАД, че срокът следва да се счита спрян до момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение от наследниците – подобен извод не следва от никоя разпоредба на закона, а и връчването на поканата за доброволно изпълнение няма отношение към задължението на взискателя да проявява активност по изпълнителното дело, като поиска извършване на изпълнителни действия.

По тези съображения Постановлението на ЧСИ, с което е констатирано настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е законосъобразно, а жалбата на 4

„Топлофикация София“ ЕАД – неоснователна.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. на СГС № 112063/26.08.2026 г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Постановление от 22.05.2026 г., издадено по изпълнително дело № 20218410404688/2021 г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, с района на действие СГС, с което съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5