Определение № 5433 от 26.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5433 гр. София, 25.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20238002105319 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от О. Б. В., чрез адвокат С. Р., срещу въззивно решение № 4928 от 26.09.2023 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 79/2022 г.

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна “Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрисконсулт Н. С., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията – заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Жалбата съдържа и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Софийски градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, приел за установено, че “ЧЕЗ Разпределение България“ АД (понастоящем “Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД) не дължи на О. Б. В. сумата от 22 500 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от месечни наемни вноски на апартаменти № – по 7500 лева за всеки, за периода от месец май 2018 г. до месец юли 2019 г., като обезщетение за неизпълнение на договор.

Твърдяното неизпълнение, по което се е произнесъл съдът, макар и в решенията на 1 инстанциите по същество да не е отразено, въпреки, че е част от индивидуализацията на предмета на иска, е от по договор, сключен на 14.09.2016 г . между О. Б. В. и строител „Д.

Х.“ ООД, от една страна, и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, от друга, за присъединяване на обекти в сграда, построена в [населено място], р-н „Л.“, [улица], към разпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Вредата е от твърдяното неизпълнение на задължението на електроразпределителното дружество да изгради съоръжения по присъединяване и да въведе в експлоатация обектите с разрешение за ползване до 14.03.2018 г. , най-късно през месец април 2018 г.

По предмета на спора въззивният съд установил, че с нотариален акт от 07.07.2016 г. О. В., като собственик на УПИ в [населено място], учредил на “Д. Х.“ ООД право на строеж за изграждане на описаните в акта обекти срещу задължението за проектиране и построяване на жилищна сграда. Съгласно уговореното в нотариалния акт, учредителят си запазил правото на строеж и останал изключителен собственик на самостоятелни обекти в жилищната сграда, а именно: апартамент № 2, апартамент № 6, апартамент № 13 и гараж № 2, а останалите самостоятелни обекти станали изключителна собственост на дружеството.

На 14.09.2016 г. между "ЧЕЗ Разпределение България" АД от една страна, и О. В. и търговското дружество от друга, бил сключен договор за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на “ЧЕЗ Разпределение България“ АД на жилищната сграда, която “Д. Х.“ ООД трябвало да построи. Електроразпределителното дружество се задължило да проектира и изгради съоръженията за присъединяване на обекта чрез изграждане на електропроводни линии ниско напрежение от трансформаторен пост, съобразно посочени технически параметри, срещу уговорена цена за присъединяване.

Срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване бил 8 месеца от издаване по съответния ред на разрешението за тяхното изграждане. В 10месечен срок от подписването на договора, електроразпределителното дружество било длъжно да подаде документи за снабдяване с разрешение за строеж по ал. 2. Изградените съоръжения за присъединяване на обекта към разпределителната електрическа мрежа следвало да се поставят под напрежение до границата на собственост само от електроразпределителното дружество или упълномощени от него лица, в 7 – дневен срок след сключване на договор за продажба на електрическа енергия с потребителя и при наличие на следните документи - за въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване, издаден при условията на ЗУТ; за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден при условията на ЗУТ; декларация на потребителя за съответствие на неговите електрически инсталации с изискванията за безопасност и техническите норми. Уговорената в договора цена за присъединяване била заплатена. С писмо от 13.02.2017 г. ЧЕЗ отправило искане до “Д. Х.“ ООД да предприеме необходимите действия във връзка с учредяването на ограничено вещно право, респ. организирането на собствениците на поземления имот, в който е предвидено изграждането на присъединителни съоръжения, за реализиране на сделка за учредяване на сервитутни права по чл. 64 от ЗЕ в полза на разпределителното дружество. Предвид липсата на учредено сервитутно право, за кабелните линии ниско напрежение, е налице обективна невъзможност за фактическото изпълнение на сключения 2 договор за присъединяване. С нотариален акт от 08.06.2017 г. между ищеца В. и ответното дружество бил сключен договор за учредяване на специални сервитути по чл. 64, ал. 2 от ЗЕ по отношение на поземлен имот, в който ще се изгради сградата - право на прокарване на електропроводи в имота и право на преминаване. По време на строителството настъпила промяна поради неприложена регулация. С констативен акт от 26.09.2018 г. се приело, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията на строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, условията на договорите за строителство, и наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. На 28.09.2018 г. “ЧЕЗ Разпределение България“ АД внесло в ДНСК искане за назначаване на Държавна приемателна комисия за разрешаване ползването на строеж "Външно електрозахранване с кабели НН-1 kv за жилищната сграда с гаражи и ателие на [улица] с протокол от 05.02.2019 г. назначената комисия взела решение за приемане на строежа. На 06.08.2019 г. в обектите в сграда били монтирани индивидуални електромери.

При така установеното, съдът намерил, че електроразпределителното дружество е подало заявление за издаване на разрешение на строеж за израждане на електропровод ниско напрежение 38 дни след уговорения по договора срок, но това не се дължи на негово виновно поведение. Не дружеството, а собствениците са в забава: 1/ при учредяване в полза на дружеството на сервитутно право, каквото е необходимо за издаване на разрешение за строеж за изграждане на съоръжения за присъединяване; 2/ срокът за изпълнение на задължението за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е 8 месеца, които започва да тече едва от датата, на която е издадена заповед за допускане на изменение на разрешението за строеж - 31.08.2017 г.; 3/ самото заявление от ОС на ЕС за сключване на договори за достъп до електроразпределителната мрежа и за доставка на ел. енергия на сградата е подадено четири месеца и половина след издаване на разрешение за ползване на съоръженията за присъединяване.

Съдът добавил, че за забавата допринася и изменението на първоначално издаденото разрешение за строеж на електроприсъединителните съоръжения, което е наложено поради съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, изразяващи се в промяна на местоположението на електро съоръженията в жилищната сграда, резултат от неприложената регулация на частта от поземления имот, в който е построена сграда и необходимостта кабелните линии да преминават през имот публична общинска собственост.

В заключение, съдът е достигнал до извод, че не е налице забавено изпълнение от страна на ответника, поради което не може да бъде ангажирана неговата отговорност за вреди.

Съдът, наред с това установил, че на 02.05.2018 г. ищецът В., като наемодател, сключил с И. Г. договор за наем за срок от 1 г. с предмет ползването на апартамент, който ще се ползва за жилище, находящ се на ет. 3, а на 05.05.2018 г. договор за наем за една година с П. Т. относно апартамент, който ще се ползва за жилище, находящ се на ет. 2 в от жилищната сграда. И двата договора с уговорена наемна цена от по 500 лв. на месец. Към момента на сключването на договорите за наем обаче все още не е имало издадено разрешение за ползване на сградата, т.е. обектите все още не са били годни за ползване за посочения период, следователно от тях не е можело да се получава и граждански плод под формата на 3 наемна цена. Едва от 26.03.2019 г. до края на месец юли 2019 г. ищецът е могъл да използва или отдава под наем апартаментите, но твърдяната от него пропусната полза не се дължи на виновно неизпълнение на ответника.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с разглеждането на следните въпроси: приложими ли са мотивите на ТР № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, където е прието, че “решенията на общото събрание на етажните собственици и титулярите на вещно право на ползване са особен вид сделки, те се приемат при осъществяване на формална процедура (срв. раздел II, глава II от Закона за управление на етажната собственост – ЗУЕС) и обвързват всички титуляри на право на собственост върху обекти в сградата. Решенията, когато се стабилизират поради неоспорването им пред съд или ако оспорването бъде отхвърлено, стават задължителни за изпълнение от всеки етажен собственик, независимо дали е участвал при приемането им и дали е дал съгласие за сделката (чл. 38 ЗУЕС)“. Респективно, може ли да се приеме, че съсобственикът или ползвателят в една сграда, е страна по договора за присъединяване с доставчика на конкретна услуга, в случая – електроразпределително дружество; уговореното в договора за присъединяване към електроразпределителната мрежа и неизпълнение от страна на ответника в противоречие ли е с изискването за добросъвестност, с оглед на чл. 3, пар. 1 и 3 от т. “б“ от Директива № 93/19 на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори и в тази връзка задължен ли националният съд – при прилагане и обсъждане на съответната норма – да я тълкува съобразно целите и смисъла на Директивата, така че да бъде постигнат целения с нея резултат;

Няма ясно изложени съображения касаторът коя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК поддържа, доколкото съдържанието на изложението е по естеството си становище по материалноправния спор, съдържащ съображения относно фактите, които страната е намерила за релевантни. Касационната инстанция не е втори по ред съд по съществото на спора, а контролноотменителна инстанция – ограничена в касационните доводи по см. чл.

281 ГПК и изискването за предварително селектиране според критериите по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Касаторът в изложението, в края на съображенията по съществото на спора, е обявил, че „мотивите на обжалваното въззивно решение противоречат на актуалната задължителна практика на ВКС, а именно: решение № 2348/12.10.2017 г., по гр.д. № 4348/2016 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 4027/2017/2017 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 105/11.06.2015 по гр.д.

№ 5902/2014 г. на III г.о. на ВКС“

Цитираните решения на тричленни състави на ВКС биха могли да се съобразят от касационната инстанция, единствено като относими към формулираните след това два правни въпроса, доколкото други въпроси не са поставени от страната в изложението.

Това би могло да означава, че страната поддържа наличието на хипотезата по чл. 280,ал. 1, т.

1 ГПК, въпреки, че няма яснота кои от актовете, към кой от двата въпроса се отнасят.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че няма основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.