Решение № 792 от 23.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 792 гр. Пловдив, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330105991 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК от А... А. И. против АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ООД гр.София за недължимост на сума в размер на 4881.68 лева по договор за кредит № 1041792 от 12.03.2018 год. /сумата е посочена съобразно протоколно определение от 23.01.2024 год., с което е допуснато намаляване на установителната искова претенция от 6781.68 лева на 4881.68 лева./ Ищецът твърди, че е сключил договор за кредит с Кредисимо АД, съгласно който е следвало да предостави като обезпечение по кредита банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. Твърди се че ищецът е сключил договор за поръчителство с Ай тръст, като между Кредисимо АД и Ай тръст ЕООД имало договор за поръчителство. Сочи се, че въз основа процесния договор Кредисимо АД предоставил на ищецът сумата по договора за кредит, а Ай тръст ЕООД отговаряли солидарно с ищеца пред Кредисимо АД. Ищцовата страна твърди, че е изплати изцяло сумата по договора за кредит. Твърди се, че без знанието на ищеца процесният договор бил продаден на ответното дружество.

Вземането било прехвърлено със всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви. Твърди се, че ищецът получил на ............покана за доброволно плащане, с която бил уведомен за сключен договор за цедирано вземане, от което писмо било видно че ищецът е сключил договор за потребителски кредит с Ай тръст ЕООД към .........и за това било цедирано вземането на ответника. Счита, че претендираната сума не се дължи поради нищожни клаузи за възнаградителна лихва и 1 обезпечение, тъй като са заплатени без липса на основание. Навежда основания за недължимост на възнаградителна лихва и обезпечение.

Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника. Твърди, че на .........между ищеца и Кредисимо АД е сключен договор за кредит .............по който ищецът е получил сумата от 2000 лева. Сочи, че договорът е сключен при спазване на изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР. Сочи, че с Договор от ...........Кредисимо АД е прехвърлило на ответника с договор за продажба и прехвърляне на вземания своите вземания. Твърди се, че ищецът е уведомен по имейл на посочената в договора от него електронна поща на 30.03.2021 год. Сочи се, че на ......... между Ай Тръст и Кредисимо АД е сключен договор за поръчителство, по силата на който Ай тръст се е задължило спрямо Кредисимо АД да изпълни всички задължения на ищеца по договора за кредит. Твърди се, че длъжник не е изпълнил задълженията си в срок и Кредисимо АД е поканило Ай Тръст ЕООД да изпълни задълженията на ищеца. Твърди се, че за това Ай Тръст ЕООД е изпратило уведомление на длъжника на .........год. На .......... Ай Тръст е погасило задълженията на ищеца в размер на 2000 лева главница, 715.12 лева договорна лихва за периода 10.04.2018 год. до 10.09.2018 год., 570.10 лева обезщетение за забава. Твърди се, че на ......... Ай Тръст ЕООД е уведомило ищецът че е заплатило дължимото от него и че в този случай той следва да заплати дължимото от него възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 2494.82 лева, ведно със сумата от 523.83 лева обезщетение за забава на дължимото възнаграждение. Посочено е с договор за продажба и прехвърляне на вземане от 02.03.2021 год. Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД се прехвърлило своите вземания към ищеца на АПС Бета България ЕООД, както и че длъжникът е уведомен за цесията по електронна поща с имейл от ........Иска се от съда да отхвърли като неоснователен предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ...........

Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД и Приложение № ......... от него, двете дружества са прехвърлили вземанията си, в това число и спрямо ищеца А. И., на ответника АПС Бета България ЕАД. С Покана за доброволно плащане, адресирана до ищеца, ответникът е уведомил последният, че има незаплатени задължения по Договор ..........които са прехвърлени на АПС Бета България ЕАД. Доколкото от ищеца се иска от съда да признае за установено по отношение на цесионера, че не дължи сума, която се претендира от него, като дължима по облигационно отношение, в случая Договор №........./видно от представените доказателствени материали Договор № ......... е договор за предоставяне за кредит от ........... със страни Кредисимо ЕАД и ищецът/, то искът е допустим. Разгледан по същество, съдът намира същият и за основателен.

2

Не се спори между страните, че между ищеца и „Кредисимо” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ........., по силата на който „Кредисимо” ЕАД е предоставил на А. И. в заем парична сума от 2000 лв., при посочени в договора фиксирана лихва от 41.24 % и ГПР – 50.00 %. Обща дължима сума, съгласно текста на договора, е 2715.12 лв., платима на 18 погасителни вноски от по 150.84 лв. Гореизложеното се установява от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства - Договор за потребителски кредит № ...........Приложения № .........към същия, в което са посочени конкретните условия на кредита и погасителния план, както и от приложимите Общи условия. В раздел II, чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза ищецът, като кредитополучател, е предоставил обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, а именно „Ай Тръст“ ЕООД по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от дата........., сключен между ищеца и дружеството-поръчител „Ай Тръст“ ЕООД. Соченото обстоятелство е безспорно, като не се спори и относно размера на възнаграждението за поръчителя – 2574 лв., платими разсрочено в размер на 143 лв. на месец за целия срок на договора за кредит, като възнаграждението се дължи на датата на плащане на погасителните вноски по кредита. Не се спори и че „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител, е поел задължение спрямо „Кредисимо” ЕАД да отговаря по процесния договор за кредит.

Видно от заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно счетоводна експертиза по процесния договор за кредит са постъпили плащания от длъжника в размер на 100 лева, като при изчисление на ГПР кредиторът е включил като разходи единствено разходите за договорна лихва в размер на 715,12 лева, а и приключването на като разход и на възнаграждението на дружество-поръчител, то процента на ГПР от 50% се променя на 337.43%.

В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламентът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № ......... и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя 3 сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал.

2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит, а осигуряването на поръчител е условие за получаване на заема. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В подкрепа на този извод е заключението по приетата и неоспорена ССчЕ, вещото лице по която сочи, че с включването на възнаграждението на дружеството – поръчител в обхвата на разходите при изчисляването на ГПР по кредита, то процента на разходите на годишна база ще се промени от 50 % на 337.43 %

Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит е противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че нищожен е и договорът за предоставяне на поръчителство от ....... тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. В случая за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. При тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжникът пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание.

4

Доколкото по делото се установи, че Договорът за потребителски кредит № ...........е недействителен, то на основание чл. 23 ЗПК, предвиждащ, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, следва, че по договора не се дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно длъжникът А.

И. дължи връщане единствено на получената от него сума за главница по договора за кредит в размер на 2000 лева. Тъй като от заключението на приетатата съдебно счетоводна експертиза по договора за кредит от И. са постъпили плащания в размер на 100 лева, то дължимата от него сума по Договора се равнява на 1900 лева. Всяка сума претендирана над сумата от 1900 лева се явява недължима. В случая, с поканата за доброволно плащане до ищеца от ответника е претендирана сумата от 6781.68 лева, тоест разликата от 1900 лева до сумата от 6781.67 лева или сумата от 4881.67 лева лева се явява недължима. В този смисъл, доколкото е налице претенция от длъжника за недължимост на сумата именно от 4881.67 лева по Договор за кредит № .......... то иска му се явява основателен.