Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19834 от 23.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 7852/2026
Вид
Определение № 19834
Подписан
23.09.2026
В сила
23.09.2026
Състав
Нели Алексиева, Валерия Родопова Диева, Елена Светлинова Шипковенска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19834 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Въззивно частно гражданско дело № 20261100507852 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК вр. с чл. 407 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Е. М. М. срещу разпореждането на съда № 180803/26.11.2025 г., постановено по гр.дело № 27845/2022 г. по описа на СРС, ГО, 162 състав, с което е издаден изпълнителен лист въз основа на постановеното по делото на 30.11.2023 г. решение, с което Е. М. М. е осъдена да предаде на М.Б.М. ползването на самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ****, представляващ подземен гараж № 16, със застроена площ 24,42 квадратни метра, при съседи: рампа, подземна улица, подземен гараж № 15, хидрофорно, мазе № 10 и мазе № 15, заедно с 0,4639 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел VIII-572,572 от квартал 87, по плана на гр. София, местността „Красно село-Център“, цялото с площ 541,90 квадратни метра, при съседи: ул.

„Балчик“, ул. „Балканджи Йово“, парцел VII-574 и парцел IX-579 и опразни гореописания зает за послужване имот, и е осъдена да заплати на ответника сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски в първоинстанционното производство за заплащане на държавна такса.

Жалбоподателят счита, че постановеното разпореждане на съда е порочно, тъй като няма основание за издаване на изпълнителен лист – няма основание за въвод във владение, по закон при бързи производства е възможно единствено опразване. Налице били препятствия за достъп до имота, за каквито изпълнителен лист не бил издаван. Ето защо моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, а изпълнителният лист – обезсилен.

Ответникът по жалбата счита, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, като излага подробни съображения в тази връзка.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и взе предвид 1 данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срещу разпореждане от категорията на обжалваемите – арг. от чл. 407, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, в законоустановения двуседмичен срок /поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело е връчена на жалбоподателя на 27.04.2026 г. г., а жалбата е депозирана в съда по пощата на 11.05.2026 г./, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С Решение от 30.11.2023 г., постановено от СРС по гр. д. № 27845/2022 г., е отхвърлен предявеният от М.Б.М., със съдебен адрес гр. София, ул. ****, офис 407 против Е. М. М., адрес гр. София, ул. ****, ет. **** иск за осъждане на ответницата да освободи и предаде на ищеца самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ****, представляващ подземен гараж № 16, със застроена площ 24,42 квадратни метра, при съседи: рампа, подземна улица, подземен гараж № 15, хидрофорно, мазе № 10 и мазе № 15, заедно с 0,4639 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел VIII-572,572 от квартал 87, по плана на гр. София, местността „Красно село-Център“, цялото с площ 541,90 квадратни метра, при съседи: ул. „Балчик“, ул. „Балканджи Йово“, парцел VII-574 и парцел IX-579, на основание прекратен договор за наем.

С решението Е. М. М., с адрес гр. София, ул. ****, ет. **** е осъдена да предаде на М.Б.М., със съдебен адрес гр. София, ул. ****, офис 407 ползването на самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. ****, представляващ подземен гараж № 16, със застроена площ 24,42 квадратни метра, при съседи: рампа, подземна улица, подземен гараж № 15, хидрофорно, мазе № 10 и мазе № 15, заедно с 0,4639 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел VIII-572,572 от квартал 87, по плана на гр. София, местността „Красно село-Център“, цялото с площ 541,90 квадратни метра, при съседи: ул. „Балчик“, ул.

„Балканджи Йово“, парцел VII-574 и парцел IX-579 и опразни гореописания зает за послужване имот.

С решението Е. М. М., с адрес гр. София, ул. ****, ет. **** е осъдена да заплати на М.Б.М., със съдебен адрес гр. София, ул. ****, офис 407 сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски в първоинстанционното производство за заплащане на държавна такса, а в полза на адв. М.Т.Ж. – сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

С постановено на 17.01.2025 г. по в.гр.д. № 5813/2024 г. решение Софийски градски съд е потвърдил изцяло решението на Софийски районен съд по гр. д. № 27845/2022 г.

Срещу решението на СГС не е подадена касационна жалба и същото е влязло в сила на 18.11.2025 г.

С молба от 21.11.2025 г. ищецът М.Б.М. е подал молба, с която е поискал в негова 2 полза да бъде издаден изпълнителен лист за предаване ползването на процесния обект, както и за сумата от 50 лв. – разноски.

С разпореждане № 180803/26.11.2025 г. съдът е уважил молбата и е постановил да бъде издаден изпълнителен лист за предаване ползването на процесния обект, както и за сумата от 50 лв. – разноски. Изпълнителният лист е издаден на основание чл. 404-406 и чл. 408 от Гражданския процесуален кодекс, като в листа са възпроизведени дословно вторият и третият диспозитив на решението.

Разпореждането е правилно.

Законовите предпоставки за издаване на изпълнителен лист са посочени в чл. 404 – чл.

406 ГПК и те са: 1/ да е налице подлежащ на принудително изпълнение акт /изпълнително основание/, посочен в чл. 404 ГПК, 2/ този акт да е редовен от външна страна и 3/ да удостоверява подлежащо на изпълнение право.

Нормата на чл. 407 ГПК урежда възможността за обжалване на всички актове, с които е разпоредено издаване на изпълнителен лист въз основа на подлежащи на принудително изпълнение съдебни актове от кръга на изброените в чл. 404, т. 1 – т. 3 ГПК. Влязлото в сила осъдително решение е посочено изрично в чл. 404, т. 1 ГПК като изпълнително основание, въз основа на което може да бъде издаден изпълнителен лист по реда на чл. 405 ГПК.

В настоящия случай горепосочените предпоставки са налице. Решението, с което e уважен предявеният от М.Б.М. срещу Е. М. М. иск по чл. 249, ал. 1 ЗЗД, е влязло в сила /доводи за противното не са изложени в частната жалба/, а и това обстоятелство се установява по несъмнен начин от данните по делото. Съдебното решение е валидно и е влязло в сила, следователно това решение представлява изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК. Същото е редовно от външна страна, като удостоверява права, които подлежат на принудително изпълнение, като решението се ползва с изпълнителна сила и представлява годно съдебно изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК за снабдяване с изпълнителен лист за присъдените в полза на ищеца неудовлетворени парични и непарични притезания – в случая дължимо поведение /за предаване владението на недвижимия имот/. Следователно налице са всички предвидени от закона предпоставки за издаването на изпълнителния лист, поради което правилно Районен съд – София е разпоредил издаването му за предаване на имота така, както е постановен осъдителният диспозитив на влязлото в сила първоинстанционно решение.

Възражения по съществото на материалноправния спор не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, тъй като в него съдът проверява само дали от външна страна /формално/ решението отговоря на изискванията за неговата действителност и дали обективира подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. От проверката на изпълнителното основание от външна страна са изключени каквито и да било възражения както по отношение на материалното право, така и по възможностите за принудителната му реализация.

3

С оглед на изложеното частната жалба се явява неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ответника Е. М. М. срещу разпореждането на Софийски районен съд № 180803/26.11.2025 г., постановено по гр.дело № 27845/2022 г. по описа на СРС, ГО, 162 състав, с което е издаден изпълнителен лист въз основа на постановеното по делото решение от 30.11.2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4