Решение № 166 от 24.03.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Пазарджик , 24.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Таня Петкова при участието на секретаря С. Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20205220201618 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „И.“ 09, ет.2, офис 201, представлявано от управителя С. Р. Х., против Наказателно постановление № 543296-F572982 от 21.10.2020 г. издадено от директор офис /дирекция/ за обслужване Пазарджик към ТД НАП Пловдив, с което за нарушение на чл.92 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява законовия или упълномощен представител, не изпраща и процесуален представител. Не е депозирано и писмено становище по същество.

Въззиваемата страна, редовно

1 призована, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и изразява становище, подкрепено с представени писмени бележки, че НП е издадено в съответствие с изискванията на закона, като предлага същото да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите в същата и становището на въззиваемата страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Св. С.Я.- инспектор по приходите в НАП извършила проверка в наличните данни на информационния масив на Агенцията във връзка с подаваните ГДД по чл.92 от ЗКПО. Проверката касаела спазване на срока за подаване на декларациите за 2019 г., който изтекъл на 30.06.2020 г., съгласно §25 ал.1 от ПЗ на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. В рамките на проверката по наличните данни св. Я. установила, че дружество „***“ ЕООД не е подало в ТД на НАП- Пловдив, офис- Пазарджик годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2019 година в законоустановения срок до 30.06.2020 г. Св.

Я. установила също, чрез справка в информационните масиви на НАП, извършена на 28.08.2020 г., че дружеството-жалбоподател било подало Декларации образец 6 и Декларации образец 1 за месеците от януари до април вкл. 2019 г. по данни от фискално устройство на дружеството имало регистриран сумарен оборот 12 441,08 лева.

Декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО не била подадена до съставянето на АУАН (29.092020 г.). Това бездействие съставлявало нарушение по чл.92 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗКПО, което се установявало от извършените справки в база данни на НАП- за обороти от ФУ на дружеството, справка за актуалното състояние на действащите трудови договори в дружеството, справка за подадени декларации по чл.92 от ЗКПО и справка за задълженията на дружеството.

При така установеното против дружеството-жалбоподател св. Я. съставила АУАН с бл. № F572982 от 29.09.2020 г. в отсъствието на представляващия дружеството или упълномощено от него лице на основание 2 чл.40 ал.2 от ЗАНН. Впоследствие на 19.10.2020 г. АУАН бил предявен и връчен срещу подпис на упълномощено от управителя на дружеството лице.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу съставения акт било депозирано възражение от дружеството, което не било уважено от наказващия орган и въз основа на акта на 21.10.2002 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на пълномощник на дружеството, редовно упълномощен от управителя, на 28.10.2020 г., видно от разписката към НП. Жалбата против НП е подадена от санкционираното дружество чрез управителя чрез АНО до съда, като била входирана в ТД на НАП Пловдив, Офис Пазарджик на 30.10.2020 г., поради което е процесуално допустима като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. С. Я.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установеното съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на свидетел, в отсъствие на нарушителя, на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. Установи се, че поканата до дружествотожалбоподател за съставяне на АУАН е била връчена по електронен път на декларирания от дружеството електронен адрес за кореспонденция (л.22), като е било потвърдено нейното получаване (л.11-12). Изпратена е била покана и на адреса на седалище и управление на дружеството, но не е била връчена, тъй като по данни на връчителя книжата не са потърсени от техния адресат (л.13-14). В указания в поканата срок, представител на дружеството 3 не се явил за съставяне на АУАН и актосъставителя е съставил същия на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя. С оглед връчването по ел. път на поканата следва да се приеме, че е било налице надлежно уведомяване на дружеството за съставяне на АУАН. Дори и обаче да се счете, че не е налице надлежна покана до дружеството за съставяне на АУАН и че не са били налице предпоставките на чл.40 ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на законовия представител на дружеството или упълномощено от него лице, то съдът счита че макар да е допуснато процесуално нарушение, то не е съществено доколкото не е засегнато правото на защита на дружеството-жалбоподател. Това е така, тъй като същото е било надлежно поканено за връчване на АУАН (л.15-16) и последният му е предявен и връчен на 19.10.2020 г. (по-малко от месец след съставянето на акта). По този начин дружеството-жалбоподател е узнало описаните обстоятелства по извършване на нарушението и е гарантирана възможността му да се защитава по тях.

Вярно е, че то не може да се защити по останалите обстоятелства описани в АУАН, а именно достоверността на отразената дата на съставянето му, присъствието на сочените свидетели при съставянето и относно самия актосъставител. Най-същественото от тези три обстоятелства е достоверността на датата на съставяне на АУАН с оглед преценка спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът намира, че отразената дата на съставяне на АУАН- 29.09.2020 г. е достоверна, тъй като в поддържания регистър в НАП за издаваните АУАН номерата им и датите на издаване се генерират автоматично от ползвания софтуерен продукт, така че процесният акт е издаден на датата, посочена в него. Това се установява и от самата бланка на процесния АУАН. И с оглед на това, че по-малко от месец след това е предявен и връчен на нарушителя, то това че актът е съставен в негово отсъствие въпреки, че не е бил надлежно поканен, не накърняват неговото право на защита. Поради всичко това и изложените в жалбата възражения за допуснато СПН поради нарушение на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН не могат да бъдат споделени от съда.

По-нататък съдът намира, че АУАН е съставен в законоустановения тримесечен срок по чл.34 от ЗАНН. Както се установи от показанията на св.

Я., тя е извършила справка в информационните масиви на НАП и в ТР, след 4 изтичане на срока за подаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО до 30.06.2020 г. и по получени списъци от ЦУ на НАП с дружества които не са подали декларации.

Тя не можа да посочи кога са получени списъците и кога е извършила проверката в информационните масиви и в ТР, но видно от справките за декларации за оборот на ФУ е, че същите са извършени на 28.08.2020 г. При това положение АУАН се явява съставен в едномесечен срок от извършване на проверката, която установява липсата на подадена ГДД. Но дори да се приеме, че обстоятелствата по установяване на нарушението и нарушителя, да са станали известни на органа по приходите на датата на извършване на нарушението- 30.06.2020 г., то АУАН е съставен на 29.09.2020 г. и към този момент не е изтекъл тримесечният срок. Датата на съставяне на АУАН е достоверна с оглед на това, че номера и датата на съставяне на АУАН се генерират автоматично от ползвания софтуерен продукт от информационната система на НАП.

На следващо място съдът намира, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им. И в двата акта са отразени датата и мястото на нарушението и същото е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация.

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че в хода на АНП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на дружеството-жалбоподател.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването не е допуснато нарушение на и материалния закон.

В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че до 30.06.2020 г. дружеството-жалбоподател не подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2019 г. това обстоятелство не се отрича и в жалбата. Несъмнено се доказа и обстоятелството, че през отчетната 2019 г. дружеството е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството, вследствие на което възникнало задължение за облагане с корпоративен данък по смисъла на ЗКПО, което обстоятелство е следвало да се декларира с подаването на ГДД в посочения срок.

5

Налице е и годен субект на административнонаказателна отговорностданъчно задълженото ЮЛ- дружество „***“ ЕООД гр. Пазарджик, което е регистрирано в НАП и попада в приложното поле на чл.2 ал.1 т.1 от ЗКПО.

При наличие на данни за реализиран оборот за 2019 г., за дружеството е съществувало задължение за деклариране- подаване на ГДД в срок до 30.06.2020 г., което не е сторено. Затова на следващия ден- 01.07.2020 г. дружеството е в нарушение на чл.92 ал.1 от ЗКПО.

Съдът не споделя направените в жалбата възражения, в смисъл че след като дружеството-жалбоподател било в производство по несъстоятелност и имало назначен временен синдик, то именно той е имал задължението да подаде ГДД по чл.92 от ЗКПО, като се твърди, че цялата счетоводна документация на дружеството и търговските книги били предадени от управителя на дружеството на синдика, както и че в този смисъл дружеството се представлявало от синдика и управителят му не разполагал с правомощието да подава ГДД. Твърди се, че синдикът също носел отговорност за неподаването на ГДД, каквато имало и дружеството.

Действително по делото са събрани доказателства, че по отношение на дружеството-жалбоподател е открито производство по несъстоятелност и че е назначен временен синдик на същото (виж Решение №40/26.02.2020 г. на ПзОС по т.д. № 235/2019 г.- л.18-21). Това обстоятелство се установи от съда и от извършената справка в публичния ТР. Пак от същата става ясно, че производството по търговското дело за обявяване на дружеството в несъстоятелност е, видно и от приетото по делото като писмено доказателство Решение № 61/09.06.2020 г. по цитираното търговско дело (л.4). Пак от ТР става ясно, че не само към 30.06.2020 г., но и към настоящия момент дружество „***“ не е обявено в несъстоятелност, нито са прекратени от съда правомощията на неговия управител и законен представител, което е видно и от издадените от съда решения по търговското дело. В този смисъл управителят на дружеството изпълнява представлява същото, в това число и пред административните и други държавни органи, в т.ч. и пред приходната администрация. Негово е и задължението по организиране и изготвяне на ГДД по чл.92 от ЗКПО на дружеството и подаването и в НАП.