Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 383 от 28.07.2023, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Частно наказателно дело 523/2023
Вид
Определение № 383
Подписан
28.07.2023
В сила
05.08.2023
Състав
Ана Божидарова Ангелова-Методиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 157а · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.68 · Наказателен кодекс
  • чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 70, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 70, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 437, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 439а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 441 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 383 гр. Враца, 28.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно наказателно дело № 20231400200523 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от Б. В. Б., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание "лишаване от свобода".

Към молбата са приложени писмени документи, предписани от чл. 155 и чл. 156 ЗИНЗС - становище от началника на Затвора, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на Б..

В съдебно заседание осъдения Б. Б. участва чрез видеоконферентна връзка като излага становище, че са налице предпоставките за уважаване на молбата му.

С. М. – инспектор "Режимна дейност" при Затвора – Враца, изразява становище, че към настоящият момент на основание чл.68 НК л.св.Б. Б. търпи наказание в размер на 8 месеца "лишаване от свобода", в условията на общ режим. Сочи, че след окончателно изтърпяване на това наказание в размер на 8 месеца по чл.68, ал.1 НК, следва да търпи и общо наказание в размер на 7 месеца "лишаване от свобода", в условията на общ режим. Същият е изтърпял законово определения минимум, но по отношение на извършеното правонарушение не проявява самокритичност и омаловажава извършеното. Според представителя на Затвора - Враца договорените дейности в плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но 1 неоснователна по следните съображения:

С определение постановено на 22.03.2023г. по ЧНД №292/2023г. по описа на Районен съд – Видин, влязло в сила на 06.04.2023г. на осъдения Б. В. Б. на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание в размер на 8 месеца "лишаване от свобода", наложено по НОХД №540/2021г. по описа на Районен съд – Видин, което следва да се изтърпи отделно. Със същото определение са групирани наказанията на осъдения Б. по НОХД №1258/2022г. и по НОХД №199/2023г. и двете по описа на Районен съд Видин, като е определено едно общо наказание в размер на 7/седем/ месеца, което да изтърпи при първоначален "общ" режим.

Осъденият е започнал да търпи наказанието, което е приведено по реда на чл.68, ал.1 НК на 21.02.2023г. и до момента ефективно е изтърпял 5 месеца и 7 дни, от работа 29 дни или общо изтърпяно до момента наказание е в размер на 6 месеца и 7 дни.

Остатъкът към настоящия момент е 1 месец и 23 дни.Като следва да търпи и общо определеното му наказание по кумулираните му присъди.

При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че рискът от рецидив е 54т., като дефицити са отчетени в следните зони:

1) "Отношение към правонарушението"-търпи присъди за две деяния/шофиране без СУМПС и подпомагане на 17 бр. чужди граждани за незаконно преминаване през границата, които поставят в риск широк кръг хора;поема отговорност за деянията, но омаловажава поетия риск, като се оправдава с липсата на финансови средства;

2) "Взаимоотношения"-неблагоприятна семейна среда, изоставен от майката, оказван физически тормоз от бащата, който е алкохолик. По тази причина е избягал от дома си и е живял на пансион преди да навърши пълнолетие. Не желае да поддържа контакти с родителите си. Контактува единствено с приятелката си;

3) "Умения за мислене" - разпознава част от проблемите си. Липсва алтернативно мислене при разрешаване им по законосъобразен начин. Склонен е да повтаря допуснатите грешки.

Рискът от вреди за обществото е определен в средни стойности, с оглед извършеното престъпление и криминалното минало на л.св. Рискът от вреди е отчетен с ниски стойности за служителите и за останалите лишени от свобода. Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски стойности. Рискът от извършване на бягство е нисък. Не проявява дискриминационни нагласи към малцинствените групи в затвора. С нагласи за безпроблемен престой.

2

В изготвения План за осмисляне на свободното време в затвора като цели са заложени: формиране на известна самокритичност, пълноценно оползотворяване на престоя в затвора, ограничаване на участието в субкултурни дейности, формиране на трудови навици и умения.

При изготвената ревизия на риска е отчетено завишаване с един пункт – на 55т.

Наблюдава се промяна в стойността на зоната "Начин на живот и обкръжение" без да навлиза в дефицитни стойности-работи по домакински щат на затвора, не се включва в организираните в групата мероприятия, не е участвал и няма подавани молби за участие в корекционни програми по време на престоя в ЗООТ и в 10-та група в Затвора - Враца. За изтеклия период не са отчетени настъпили конструктивни промени в цялостното поведение на лишения от свобода и като дефицитните раздели се запазват:

"Отношение към правонарушението", "Взаимоотношения" и "Умения за мислене".

Отчетено е в доклада по чл. 155 ЗИЗНС, че отношението на лишения от свобода Б. към плана за осмисляне на свободното време в затвора е формално и негативно.

Посочва се, че л.св. Б. спазва реда и дисциплината, няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е награждаван поради липса на системни положителни прояви. Не създава проблеми на НОС и администрацията на затвора и липсва злоупотреба с гласувано доверие. Показва толерантно отношение към останалите лишени от свобода, като се стреми да избягва конфликтните ситуации в десета група, където е настанен. Не е склонен да решава проблемите си чрез използване на вербална агресия или заплаха. Липсват данни за участие в затворническата субкултура.

Л.св. Б. е включен в трудова дейност - работи по домакински щат от 19.05.2023г. в обслужващата и комунално-битова дейност на затвора, като "чистач администрация" на основание заповед №Л- 1544/18.05.2023г. на Началника на Затвора. Паралелно с това, при необходимост е ангажиран и с допълнителни дейности, които му се възлагат от администрацията на затвора.

По отношение на извършеното правонарушение л. св. Б. не проявява нужната самокритичност. Омаловажава извършеното, оправдава се с моментната ситуация, която според него е породила спешна необходимост да шофира без СУМПС, както и с липса на финансови средства за покриване на ежедневните си нужди. Няма устойчив вътрешен коректив насочен за спазване на законовите норми- показателно за това е извършването на ново закононарушение по време на изпитателния срок на наложено условно наказание.

Според ИСДВР договорените дейности в плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем. Договорените цели и задачи в индивидуалния план на присъдата се реализират в частта си за оползотворяване престоя в затвора чрез участие в трудова дейност, но е необходимо по-продължително възпитателно въздействие по отношение 3 правилно формулиране на проблемите, разпознаване факторите, довели до реализираното криминално поведение и осъзнаване на нанесените вреди върху жертвите на престъпленията. В подкрепа на това твърдение може да се отбележи и нежеланието му да участва в корекционни програми, които са свързани със заложените цели и задачи в плана на присъдата му, с които той добре е запознат, тъй като на същия е предоставена възможност да участва в съставянето му, което се удостоверява с неговия подпис. Сочи се в доклада още, че на видно място на информационните табла във всяка група е поставен, утвърден от началника на затвора, график с № 860/ 16.01.2023г. за провеждане на корекционни програми през 2023 год. с информация за реда за включване, а именно, чрез подаване на молба до началника на затвора. В плана на присъдата изрично е посочено, че лишеният от свобода трябва да проявява активност при изпълнение на заложените цели и задачи. Няма регистрирани участия в провежданите в групата културно- информационни мероприятия провеждани в групата, което е неизпълнение на заложените цели и задачи в препланиране на присъдата.

В доклада за риска по чл.155 ЗИНЗС е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.

157а от ЗИНЗС е удачно и включването на л.св. Б. в програма "Подготовка за живот на свобода", която ще го запознае с предлаганите възможности от държавните институции за по-пълноценна ресоциализация. Тази програма, според ИСДВР дава възможност и за изготвяне на план "моите първи стъпки на свобода", в който л. св. сам формулира- своите краткосрочни цели, а провеждането й престои през месец септември 2023 г.

В случая, видно от източниците на информация за поведението на осъденото лице, в частност на доклада за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС може да се заключи, че осъдения не се е поправил. Приложените мерки за корекция не са дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.

От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

По отношение на л. св. Б. първата предпоставка формално е налице. Не е налице 4 обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.

Липсват доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към извършеното престъпление и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот.

Видно от доклада, л.св. Б. спазва реда и дисциплината, няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания, но не е награждаван поради липса на системни положителни прояви.

Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.

За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно позитивно променена личност. С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на л.св. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.