Решение № 80 от 30.06.2025, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 276/2025
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 30.06.2025
- В сила
- 19.07.2025
- Състав
- ТОДОР ИВАНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.60, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3, т.1 и т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3, т.1 и т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.137А, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 80 гр. Търговище, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Ел. Ив. Д. като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253530200276 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. Й. С. ********** действащ чрез процесуален представител и пълномощник адв.Р.Р. от АК – Търговище против НП № 25-1292-000064 от 27.02.2025 г. издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище, сектор пътна полиция Търговище. Считайки същото за постановено в нарушение на закона, жалбоподателя моли НП да бъде отменено. В с.з. поддържа жалбата, чрез пълномощника си, за отмяна на наказателното постановление. Моли за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на наказващият орган пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Не прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
На 28.01.2025 г. в 21:24 ч. в гр.Търговище на ул.”Трети март“ в близост до бензиностанция „**********“ с посока на движение към кръстовището с бул.Трайко Китанчев полицейски патрул в състав свидетелите М. Б. и Ах. Ах. спрял за проверка управляваният от жалбоподателя собствен лек автомобил марка „Дачия“ с рег.№ **********, тъй като водача не бил поставил 1 обезопасителният колан, с който бил оборудван автомобила. За установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA № 3290743 от 28.01.2025 г. Нарушителя подписал акта и разписката за получаване на акта, с отбелязване, че няма възражения. Писмени възражения не са постъпили в законоустановеният срок за това. Въз основа на АУАН на 27.02.2025 г.
Началник група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище издал оспореното наказателно постановление с което за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 50лв. Постановено е и отнемането на 10 контролни точки на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Горната фактическа обстановка се доказа от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на писмените доказателства и показанията на свидетелите М. Б. и Ах. Ах. съдът прие за безспорно установено, че на 28.01.2025 г. в 21:24 часа в гр.Търговище жалбоподателят управлявал собственият си лек автомобил марка „Дачия“ с рег.№ **********, без да постави обезопасителният си колан, с който бил оборудван автомобила.
Съгласно справката за нарушител жалбоподателят има регистрирани множество нарушения на правилата за движение по пътищата.
Видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия.
При служебната проверка съдът констатира, че както АУАН така и НП са издадени при съществени процесуални нарушения.
Видно от показанията на свидетелите процесният автомобил е бил таксиметров и в момента на проверката е бил в работен режим – със светеща зелена светлина. Нито в АУАН, нито в НП обаче не е посочено, че процесният лек автомобил е бил таксиметров, респективно че е бил в работен режим. Не е посочено дали в момента на проверката жалбоподателя е превозвал клиент или не. Налага се извода, че в съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление липсват съществени реквизити по смисъла на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсва цялостно посочване на обстоятелствата при които нарушението е извършено. При това положение наказаното лице не може да разбере какво точно нарушение е извършил, а оттам и не може да се защити адекватно. Съдът също е поставен в невъзможност да провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона, тъй като не може да провери дали в случая не е налице изключението по чл.137А, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата, което е от ключово значение за решаване на спора по същество. При това 2 положение се налага извода, че на практика вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин. Съдът следва да отбележи и че липсата на съществени реквизити, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в оспореното наказателно постановление, не може да бъде допълване и преодоляно със събиране на доказателства в хода на съдебното следствие.
С оглед на гореизложеното са налага извода, че оспореното наказателно постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалният закон, явява се незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Отнемането на контролни точки не е наказание и не е предмет на настоящото производство.
По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от 300 лева - платено адвокатско възнаграждение, за което са приложени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 25.03.2025 г., с който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като е отбелязано че възнаграждението е изплатено при подписване на договора - в брой. Представен е и списък на разноски за сумата от 300 лв. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.1 при интерес до 1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв. В случая е видно, че договореното и 3 платено възнаграждение съответства на размера на оспорваната глоба от 50 лв. предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ето защо ОДМВР – Търговище като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 300 лева представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-1292-000064 от 27.02.2025 г. на Началник група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на З. Й. С. с ЕГН ********** от **************** е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище ДА ЗАПЛАТИ на З. Й. С. с ЕГН ********** от **************** сумата от 300 лв. представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 4