Разпореждане № 307 от 27.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 307 гр. Благоевград, 27.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500227 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 844/13.11.2024 г. по гр. д. № 2826/2023 г. по описа на РС – Благоевград, съдът е признал за установено, на основание чл. 422 ГПК, че А.

В. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. ***, дължи на В. Б. К., ЕГН **********, от гр. Б., ***, следната сума, която е била предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 540 от 09.06.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 1206/2023г . на Районен съд – гр. Благоевград, а именно: сумата от 3710 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация /разрешение за ползване/ на сградата в срок до 01.03.2023 г., съгласно т. 4 от нотариален акт № 80, том V, peг. № 7282, дело № 831/2022 г. на нотариус И.К. peг. № **в нот.

Камара с район на действие-РС- Благоевград, която сума е дължима за времето от 02.03.2023 г. до 24.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /08.06.2023 г./ до окончателното погасяване.

Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от А. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. ****, чрез адв. Д. М. С., с която обжалва Решение № 844/13.11.2024 г. по гр. д. № 2826/2023 г. по описа на РС – Благоевград, като твърди, че същото е неправилно.

1

Сочи, че неправилно е прието от страна на първоинстанционния съд, че неустойката не противоречи на добрите нрави, като в казуса, тя обезпечавала изпълнението в срок /до 01.03.2023 година/ „на задължение на ответника да извърши всички довършителни работи по строителството на процесната сграда, както и да снабди ищеца-купувач с удостоверение за въвеждане в експлоатация/разрешение за ползване на сградата. Ответникът не е сторил това“. Твърди, че съдът не е направил необходимото разграничение на двете самостоятелни задължения - за извършване на всички довършителни работи на сградата, както и самостоятелното задължение за снабдяване на същата тази сграда с удостоверение за въвеждане в експлоатация. Сочи, че добросъвестно и с грижата на добрия стопанин ответникът е изпълнил задълженията си, като „закъснялото“ въвеждане на сградата в експлоатация /въпросното удостоверение/, издадено вместо на 01.03. на 24.04. същата година, се дължи именно на поведението на ищцата. Твърди, че ищцата е осуетила навременното въвеждане в експлоатация на сградата, което било установено по делото.

Сочи, че ищцата била уведомена за издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация много преди образуване на заповедното производство и ответникът не е дал повод за образуване на делото.

В жалбата въззивникът подробно описва свидетелски показания, като сочи, че ищцата не е претърпяла каквито и да било вреди от неизпълнението в срок до 01.03.2023 г. на задължението по т. 4 от Нотариалния акт, тъй като още преди сключване на окончателния договор за покупко - продажба на апартамента, оформен в нотариален акт, К. е въведена във владение. Твърди, че не е налице виновно неизпълнение на договорно поето задължение от ответника и че претендираната неустойка е прекомерно завишена. Сочи, че неправилно съставът на съда е уважил предявения иск, тъй като уговорката по т. 4 от процесия договор, обективиран в нотариален акт № ***., вписан в СлВп - Благоевград, с вх. peг. № ****г., акт № **** е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от В. Б. К., чрез 2 пълномощник адв. А. К., с който оспорва изцяло въззивната жалба, като счита същата за неоснователна. Сочи, че правилно в обжалваното решение е прието, че предявеният иск за установяване на претендираната сума по иска за неустойка, е основателен, тъй като когато страната по една договорна сделка съзнателно не съобразява поведението си с посочените законови норми и не изпълнява договорните си задължения точно, добросъвестно и с необходимата грижа, налице е виновно неизпълнение на договора, съставляващо основание за ангажиране на договорната отговорност на неизправната спрямо изправната страна.

Въззиваемият твърди, че по делото е спорно единствено дали уговорената в договора за покупко - продажба неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и дали същата не е прекомерна, както и дали забавата за неизпълнението на задължението на ответника - продавач да извърши в срок всички довършителни работи по строителството на процесната сграда и да снабди ищеца-купувач с удостоверение за въвеждане в експлоатация/разрешение за ползване на сградата се дължи на поведението на ищеца - купувач. Сочи, че правилно съдът в обжалваното решение е намерил, че същата не противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като уговореният размер от 0,1 % върху цялата продажна цена на обекта от 70 000 лв. за всеки ден забава, но не повече от 6,6 % за всяка година просрочие върху продажната цена не нарушава принципа на справедливост, цитирайки т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тьлк. д. № 1/ 2009 г. на О. на ВКС, съгласно която, неустойката не е нищожна при липса на уговорен краен предел за начисляването й. За процесния период - 02.03.2023 г до 24.04.2023 г., е за 53 дни х 70 лв. = 3 710,00 лв., която сума не надвишава предвидената в нотариалния акт максимална годишна неустойка в размер на 4620,00 лв.

Твърди, че в настоящия случай не е проведено доказване от страна на ответника, че е изпълнил задълженията си по договора. Сочи, че писмените доказателства не установяват задължение по договора за покупко-продажба от страна на ищеца, да съдейства при снабдяването на сградата с документи, а установяват задължение за плащане от ответника - продавач, който е поел задължение да извърши всички довършителни работи по строителството на сградата, в която се намира продавания обект, както и да снабдят купувача ищец с удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, в срок до 01.03.2023 год., което задължение не е изпълнено в срок. Твърди, че правилно 3 е прието от първоинстанционния съд, че вината за закъснялото снабдяване с разрешението за ползване на сградата е единствено и само на ищцата и че ищцата и ответника са имали спорове относно това, дали са били извършени всички довършителни работи по процесната сграда. Сочи, че в тази връзка ищцата е възразявала относно подписване на акт-образец 15, тъй като не са били довършени CMP-та в сградата, касаещи парапети, капаци на шахти, включително и в гаража, капаци и решетки, които касаят английски двор, парапети, които касаят жилищните етажи, неизпълнена вертикална планировка и др. Сочи че, всички тези недовършени СМР са описани в нарочно възражение, приложено към Констативен протокол от 31.03.2023 г. на нотариус Красимира Минкова, съставен при подписването от страна на К. на Акт- образец 15 за сградата, в която се намира и процесното жилище.

Твърди, че видно от приетите по делото писмени доказателства-Заповед № 22/17.02.2023 г. и Заповед № 17/03.02.2023 г. и двете на гл. Архитект на общ. Благоевград се установява, че майката на ответника по делото /св. М. /, в качеството и на възложител, е инициирала производство по изменение на одобрените инвестиционни проекти, по реда на чл. 154 от ЗУТ, като с тези си действия възложителите, в това число и ответника, сами са се поставили в забава, поради което и опитите им, тази забава да се вмени във вина на ищцата са несъстоятелни.

Въз основа на гореизложеното се моли да атакуваното решение да бъде потвърдено, като се претендират разноски.

Доколкото с жалбата и отговора към него страните не представят и не се сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.04.2025 г. от 11:10 ч., за която дата и час да се призоват страните.

4

ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.

Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.

9 от ГПК.

Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:

- да се спести време;

- да се намалят разходите по разрешаването на спора;

- да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни;

- да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.

- да запазите имиджа и тайните си;

- обичайно се изпълнява доброволно;

5

- за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.

- медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 6