Решение № 5654 от 13.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5654 гр. София, 13.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100511189 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20740 от 14.12.2023 г., постановено по гр. д. № 38051/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 166-и състав, са отхвърлени предявените от М. Ц. К. и „ЕМТИЕС Стандарт“ ЕООД срещу „Лено“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предлож. трето от ЗЗД за прогласяване нищожност поради накърняване на добрите нрави на клаузите на чл. 2.4, буква „е“, подточка „ii“ и чл. 4.4, буква „h“ от договор за заем „ Бизнес кредит“ № 6846/23.11.2020 г. с нот. заверка на подписите рег. № 5789 от 23.11.2020 г. на нот. Г.Н., с рег. № 607 НК.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Ц. К. и „ЕМТИЕС Стандарт“ са осъдени да заплатят на „Лено“ АД сумата в размер на 1000 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.

С Определение № 28529 от 12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 38051/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 166-и състав, е оставено без уважение искане по чл. 248 ГПК, подадено от „Лено“ АД за изменение на постановеното Решение № 20740 от 14.12.2023 г., постановено по гр. д. № 38051/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 166и състав в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответниците, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за валидност на процесните неустоечни клаузи.

Считат, че се касае за компенсаторна неустойка, която трябва да компенсира кредитора за предсрочното погасяване на взетия заем, а съдът не е отчел, че при извършено предсрочно погасяване може да се ползва ресурсът отново, като сключва нови заеми с нова доходност.

Поддържа, че уговорената компенсаторна неустойка противоречи на добрите нрави и защото се начислява върху основа, която включва в себе си недължими лихви за бъдещи периоди. Акцентира, че възнаградителната лихва по договора е определена на 25% на годишна база, което излизало 520,83 евро на месец. Поддържа, че начисляването на 1 неустойка върху непадежирала лихва противоречи на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, както и че уговорената такса за предсрочно погасяване има възпиращ ефект относно предсрочното погасяване на заема. Сочи, че и клаузата на чл. 2.4., б. „е“, подточка ii от договора е в противоречие и с Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2017 г., където е прието, че след датата на постановяването на предсрочната изискуемост кредиторът няма право на възнаградителна лихва. В тази връзка счита, че след като кредиторът няма право на възнаградителна лихва, когато договорът става предсрочно изискуем поради неизпълнение на длъжника, не следва да се дължи такса върху лихва, когато се извършва доброволно погасяване на главницата. Излага оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за валидност на клаузата от договора, предвиждаща такса за заличаване на ипотеката в размер на 1% от заетата сума, но не помалко от 680 евро, като намира, че същата надхвърля многократно нормативно определените разходи съгласно нотариалната тарифа. С оглед изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да признае за установено, че процесните клаузи от договора са нищожни. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Излага подробни съображения за валидността на процесните неустоечни клаузи. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок от ищците по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Подадена е и частна жалба от „Лено“ АД срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение, в която поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е намалил поради прекомерност присъденото възнаграждение. Моли съда да отмени постановеното определение и да присъди адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 3 700 лева.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на частната жалба.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 2.4, буква „е“, подточка „ii“ и чл. 4.4, буква „h“ от договор за заем № 6846/23.11.2020 г. с нот. заверка на подписите рег. № 5789 от 23.11.2020 г. на нот. Г.Н., с рег. № 607 НК поради накърняване на добрите нрави.

Не е спорно между страните, а и от приетия по делото договор за бизнес кредит с клиентски № 6846 от 23.11.2020 г. се установява, че между „Лено“ АД като заемодател, от една страна, и „ЕМТИЕС Стандарт“ ЕООД като заемополучател и ипотекарен длъжник и М. Ц. К. като солидарен длъжник е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се е задължил съгласно условията на договора да предостави на заемополучателя лихвоносен обезпечен заем с максимален размер на главницата до 25000 евро, а заемополучателят се задължава да върне заема заедно с натрупаната върху него лихва по реда, предвиден в член 2.3 и член 2.4. Съгласно чл. 2.4, б. „е“, подточка „ii“ от договора заемополучателят има право да погаси предсрочно заема при условие, че изплати всички дължими до момента суми по договора (главница, лихви и неустойки) и всички такси и разноски, подлежащи на възстановяване ако има такива, както и такса за предсрочно погасяване в размер на 8.5% от всички вноски, които заемополучателят би дължал според погасителния план, приложен към настоящия договор. Съгласно чл. 4.4 , б. „h“ при пълно изплащане или погасяване по друг начин на заема и на всички дължими лихви, и всякакви други разноски, заемодателят издава нотариално-заверена декларация – съгласие за 2 заличаване на учредените обезпечения по настоящия договор и анексите към него. За заличаването, заемателят заплаща на заемодателя такса в размер на 1 % от размера на заема, посочена в т. 2.1, б. а, но не по-малко от 680 евро.

Не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства – искане от 30.09.2021 г. от ЕМТИЕС ЕООД за предсрочно погасяване на кредита, удостоверение от 21.10.2021 г. от Лено АД, както и молба за заличаване на договорна ипотека се установява, че вземанията по процесния договор за кредит са изцяло и предсрочно погасени в размер, както следва: главница 24473,56 евро, редовна лихва 657,54 евро, такса за заличаване на ипотека 680 евро и такса по чл. 2.4 “е“, подточка „ii“ от договора за заем в размер на 5256,28 евро.

Спорът във въззивното производство се концентрира върху въпроса за валидността на клаузите на чл. 2.4, буква „е“, подточка „ii“ и чл. 4.4, буква „h“ от договор за заем № 6846/23.11.2020 г. с нот. заверка на подписите рег. № 5789 от 23.11.2020 г. на нот. Г.Н., с рег.

№ 607 НК поради накърняване на добрите нрави.

По иска за нищожност на чл. 2.4, буква „е“, подточка „ii“ от договора:

Съгласно чл. 2.4, б. „е“, подточка „ii“ от договора заемополучателят има право да погаси предсрочно заема при условие, че изплати всички дължими до момента суми по договора (главница, лихви и неустойки) и всички такси и разноски, подлежащи на възстановяване ако има такива, както и такса за предсрочно погасяване в размер на 8.5% от всички вноски, които заемополучателят би дължал според погасителния план, приложен към настоящия договор. На първо място, следва да се посочи, че доколкото клаузата на чл. 2.4, б.

„е“ представлява неустоечно задължение, същата не заобикаля разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗЗД, доколкото не препятства нейното приложение. Следва да бъде посочено и че начинът на определяне на размера на неустойката е относим към съвкупната преценка за противоречие на клаузата с добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е всяка неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като се вземат предвид специфичните факти и обстоятелства за всеки конкретен случай, при съобразяване на примерно посочени критерии като: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Ето защо, преценката за нищожност на договорна неустойка поради накърняване на добрите нрави следва да почива единствено на извод за надхвърляне на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като нормативно закрепен в чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД коректив на недопускане тя да бъде използвана като средство за несправедливо обогатяване на кредитора. При търговските сделки следва да се преценява комплексно, като се отчита свободата на договарянето, равнопоставеността на страните и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване.

Съобразявайки тези принципни постановки, настоящият състав на съда намира, че клаузата на чл. 2.4, б. „е“, подточка „ii“ от договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Няма съмнение, че предсрочното погасяване на заема от страна на заемополучателя лишава кредитора от получаване на сигурен доход, какъвто е възнаградителната лихва. Кредиторът обачe има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, ако същите са пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита. При това размерът на обезщетението следва да бъде съответен на евентуалните разходи за погасяване на задължението, а не да води до неоснователно обогатяване на заемодателя. В конкретния случай начинът, по който е уговорено изчисляването на размера на неустойката – 8,5% от всички вноски по 3 погасителния план, като е включена и договорната лихва, въпреки че последната не следва да се дължи за периода след предсрочното погасяване на договора, води до неоснователно обогатяване на кредитора. Неустойката за предсрочно прекратяване на договора в размер от 8,5% при съобразяване на дължимата възнаградителна лихва до края на договора и при липса на доказани вреди за кредитора, води до явно обогатяване на кредитора и излиза извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Наред с това, доколкото в случая срокът е уговорен в полза на заемополучателя, като му предоставя правото предсрочно да погаси заема, налагането на подобно парично задължение ограничава правото на длъжника да изпълни преди срока има възпиращо действие спрямо това му право.