Решение № 781 от 24.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330104243 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от И. Д. А., ЕГН: ********** срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № **г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер от 494,45 лева при непредоставяне на обезпечение от страна на заемателя.

В срока за отговор за исковата молба, ответникът „Сити Кеш” ООД е предявил срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира И. Д. А. да бъде осъдена да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата от 1100 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № **г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /02.05.2024г./ до окончателното й заплащане.

Ищецът по първоначално предявения иск поддържа, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер от 1100 лева. Поддържа се, че в клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора била уговорена и неустойка, ако ищецът не осигури в тридневен срок обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчители, които следва да отговарят на многобройни, кумулативно предвидени критерии в чл. 5 от договора. Изтъква 1 се, че дължимата по договора неустойка в размер от 494,45 лева не е включена в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Кредиторът не е включил този разход в ГПР по договора, като по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договора. Сочи се и че по своето същество неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора. С молба уточнение се сочи, че ищцата не е извършвала плащане на сумата от 494,45 лв., обективирана в чл. 11, ал. 1 от процесния договор за кредит. Предвид изложеното, моли се да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора за кредит. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Сити Кеш” ООД.

Излага се становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Поддържа се, че законът не поставя изискване при договаряне на неустойка да се посочва кои вреди се компенсират чрез нея.

Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че вземането за неустойка не следва да е включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото е условно и би възникнало единствено при неизпълнение на поетото задължение от страна на длъжника. Тоест, ако длъжникът бе действал добросъвестно и бе осигурил обезпечение в договорения срок, то не би възникнало и вземането за неустойка. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

С насрещната искова молба, „Сити Кеш“ ООД поддържа, че ищецът по първоначалния иск не е извършвал никакви погашения по процесния договор и всички вземания по договора за кредит били падежирали. Моли се ответникът по насрещния иск да бъде осъден да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата от 1100 лв., представляващи вземането за главница на кредитора.

Претендират се сторените разноски.

В срок е постъпил отговор на насрещната искова молба. Претенцията се оспорва по основание и размер. Ответникът по насрещния иск поддържа, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като кредиторът не разписва ясна методика, по която се формира ГПР по договора. Поддържа се, че това представлява нелоялна търговска практика, която въвежда потребителя в заблуждение досежно действителния размер на всички суми, които следва да заплати по заемното правоотношение. Сочи се, че при недействителен договор за потребителски кредит, на основание чл. 23 ЗПК, потребителят следва да върне единствено чистата стойност на предоставения финансов ресурс. Моли се насрещният иск да бъде отхвърлен.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и 2 в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С проекта за доклад на делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между страните е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № **г., по силата на който ответникът по първоначално предявения иск е предал на ищеца по първоначално предявения иск сума в размер от 1100 лв.

При формиране на приложимия към договора за кредит ГПР не се включва вземането по чл. 11, ал. 1 от договора за сумата от 494,45 лева - неустойка при непредоставяне от страна на потребителя на обезпечение на вземанията на кредитора по договора за кредит.

Същите обстоятелства се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги приема за установени.

По предявения главен иск:

Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави:

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 494, 45 лв. Така предвидената размер противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 от договора/ и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, 3 който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена, като санкция за неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.

Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора. Ето защо иска за прогласяването й за нищожна на основание противоречие с добрите нрави е основателен.

По предявените насрещни искове:

В отговор на предявените насрещни искове ответникът по тях и ищец по главния иск е направил възражение за недействителност на договора на посочените в отговора по насрещните искове основания, които следва да се разгледат в настоящото производство във връзка с предявения насрещен иск.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е 4 приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.