Решение № 6641 от 03.12.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2879/2024
- Вид
- Решение № 6641
- Подписан
- 03.12.2024
- В сила
- 03.12.2024
- Състав
- Анелия Маркова, Василена Дранчовска, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6641 гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100502879 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника „Частно средно училище „Н.ЗА Д.“ ЕООД срещу решение № 17935 от 02.11.2023 г., постановено по гр. дело № 32224/2023 г. по описа на СРС, 157 състав, в частта, с която са уважени предявените от С. Р. И. осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 3 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляваща половината от 2000 лв. – платен депозит по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето Р. С. И., ведно със законната лихва от 12.06.2022 г. до окончателното й изплащане, за сумата от 1000 лв., представляваща половината от 2000 лв. – платен депозит по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето С. С. И., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното плащане; за сумата от 399,50 лева, представляваща половината от 799 лв. – съответни пропорционални части от предплатени месечни такси за обучение и грижа за м. март 2023 г. по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето С. С. И., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното плащане, за сумата от 388,28 лева, представляваща половината от 776,56 лв. – съответни пропорционални части от предплатени месечни такси за обучение и грижа за м. март 2023 г. по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето Р. С.
И., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното плащане, както и за сумата 1 от 40,60 лв., представляваща обезщетение за забава върху присъдените суми за периода от 27.04.2023 г. до 11.06.2023 г.; както и в частта, с която са уважени предявените от М. Н. П. – И. осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляваща половината от 2000 лв. – платен депозит по договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето Р. С. И., ведно със законната лихва от 12.06.2022 г. до окончателното й изплащане, за сумата от 1000 лв., представляваща половината от 2000 лв. – платен депозит по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето С. С. И., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното плащане; за сумата от 399,50 лева, представляваща половината от 799 лв. – съответни пропорционални части от предплатени месечни такси за обучение и грижа за м. март 2023 г. по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето С. С.
И., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното плащане, за сумата от 388,28 лева, представляваща половината от 776,56 лв. – съответни пропорционални части от предплатени месечни такси за обучение и грижа за м. март 2023 г. по Договор за обучение от 26.01.2022 г. за детето Р. С. И., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 40,60 лв., представляваща обезщетение за забава върху присъдените суми за периода от 27.04.2023 г. до 11.06.2023 г.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение в посочената част поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че от приетите по делото доказателства несъмнено се установява наличието на основание в полза на ответника да прекрати едностранно сключените между страните договори предвид неизпълнението от страна на ищците на задължението да платят дължимите такси за обучение за м. март 2023 г. в срок, като училището е упражнило правото си да развали договорите с имейл от 09.03.2023 г. на основание раздел V, т. 1, б. „е“ от договорите и има право да задържи получените суми като неустойка съобразно клаузата на раздел V, т. 3. Ето защо въззивникът намира, че връщане на претендираните суми не се дължи, поради което моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в цялост.
Въззиваемите С. Р. И. и М. Н. П. – И. са подали отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата. Считат, че решението на СРС е правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, 2 следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно в обжалваната част, поради следните съображения:
Предявените искови претенции касаят връщане на платени от ищците в полза на ответника суми при твърдения, че основанието за плащането им е отпаднало, доколкото договорите са били развалени от ищците поради виновно неизпълнение от страна на училището. С оглед твърденията на страните в тежест на ищците по тези искове е да докажат, че са платили процесните суми по силата на валидно сключени договори за обучение от 26.01.2022 г., както и отправянето на изявление до насрещната страна за развалянето им, а в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си съгласно договорите, респ. че е налице основание за задържане на получените суми.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че С. Р.
И. и М. Н. П. – И. са сключили с „Частно средно училище „Н.ЗА Д.““ ЕООД два договора от 26.01.2022 г. за обучение на децата си Р. С. И. и С. С. И., за учебната 2022/2023 година, като във връзка с договорните правоотношения ищците са платили депозит в размер на по 2000 лв. по всеки договор, сумата от 1367 лв. такси за м. март 2023 г. и сумата от 1100 лв. такси за допълнителни дейности по двата договора. Исковете за връщане на претендираните такси за допълнителни дейности в общ размер от 1100 лв. са отхвърлени, като в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка. Спорни по делото остават обстоятелствата дали е налице валидно изменение на клаузите на договорите относно размера на дължимата годишна такса за обучение, респ. дали месечната такса за м. март 2023 г. е била платена в цялост и коя от страните била в неизпълнение на задълженията си с оглед отправените изявления и от двете страни за едностранно разваляне на сделките.
Съгласно сключените договори за обучение от 26.01.2022 г., дължимата годишна такса за обучение на Р. И. е 9603 лв., дължима на 9 равни месечни вноски в размер на 1067 лв. всяка от тях, а тази за обучение на С. И. е 9900 лв., дължима на 9 равни месечни вноски в размер на 1100 лв. всяка от тях, като месечните вноски се заплащат до 15-то число на съответния месец в периода на учебната година (от м. август 2022 г. до м. април 2023 г.). От приетите писмени доказателства се установява, че първите две вноски за м. септември и за м. октомври 2022 г. са били фактурирани и платени в посочения в договорите размер, а към имейл от училището от 27.09.2022 г. е била приложена проформа фактура за таксите за м. ноември 2022 г. в увеличен с по 100 лв. размер – 1200 лв. за С. и 1167 лв. за Р., като в електронното писмо е посочено, че предвид високия ръст на инфлацията се налага всички такси под 1200 лв. да бъдат повишени с между 50 и 150 лв. на месец. Таксите за следващите 4 месеца (за м. декември 2022 г., за м. януари 2023 г., за м. февруари и за м. март 2023 г.) са били начислени в същия увеличен размер, като до м. февруари 2023 г. същите са били 3 заплащани без възражение от страна на ищците. В издаваните преди плащането проформа фактури до М. Н. П. – И. изрично са посочени размери на дължимите месечни такси от 1200 лв. за С. и 1167 лв. за Р., респ. общият размер на дължимата сума с включени такси за допълнителни обучение е 2517 лв., като в този размер са извършвани месечните преводи от страна на С. Р. И. с изрично посочване в основанието на платежния документ на номера на съответната проформа фактура за месеца.
Настоящият съдебен състав намира, че от изложената фактическа обстановка се установява постигане на взаимно съгласие между страните за изменение на дължимата месечна такса за обучение до увеличените с по 100 лв. на месец размери. Действително, съгласно клаузата на раздел III, т. 2 от договорите, те се допълват или изменят само при постигнато взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма, но това правило не е императивно.
Сключените договори за обучение са неформални, като законът не предвижда писмена форма за тяхната действителност, нито такава е приложима към съглашенията за изменението им, поради което уговорената от страните писмена форма в цитираната клауза е само за доказване. Ето защо не е налице пречка договорът да бъде изменен и в устна форма, респ. чрез отправено писмено предложение и приемането му с конклудентни действия от насрещната страна. По правило при неформалните договори съгласието за сключване на сделката не предпоставя насрещни писмени волеизявления, като приемането на отправено предложение може да бъде и с конклудентни действия, изразяващи се в започване на изпълнение на задълженията по договора, респ. плащане на предложеното от насрещната страна възнаграждение (в този смисъл – Решение № 97/03.07.2023 г. по т.д. № 533/2012 г. по описа на ВКС, II т.о., Определение № 833 от 03.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2638/2020 г., III г. о.). За да заместят изричното волеизявление за приемане на предложението и да формират съгласие за сключване на договора или неговото изменение, конклудентните действия следва да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на страната да се обвърже с насрещното предложение при посочените в него условия.
В настоящия случай волята на страните е ясна – с цитирания имейл от 27.09.2022 г. училището е предложило повишаване на месечната такса с по 100 лв., съобразно посочения размер в приложената проформа фактура № 7984/27.09.2022 г., като това предложение несъмнено е прието от ищците, които в продължение на четири месеца са заплащали увеличения размер на таксите без възражения и изрично са посочвали като основание за плащането съответната проформа фактура, в която е начислено паричното им задължение в увеличения размер. Точното изпълнение на задълженията им по договорите съобразно предложеното от ответника изменение несъмнено представлява конклудентно поведение, което е от естество да манифестира ясната воля на ищците да приемат предложеното изменение и което ги обвързва занапред до изтичане на срока на договорите да заплащат увеличения размер на месечната такса. Обстоятелството, че електронното писмо от 27.09.2022 г. не изхожда от официалния имейл адрес на училището, посочен в договорите, а от този на конкретен негов служител – счетоводителят Р.В., не опорочава изявлението за изменение на договорите, доколкото ищците не са оспорили представителната власт на 4 лицето, а са приели, че то валидно изявява волята на изпълнителя по сделките и съгласявайки се с това волеизявление, са продължили изпълнението по договорите съобразно изменените им условия. Неотносими са възраженията на ищците, касаещи липсата на изменение на месечните такси относно друг ученик в училището, доколкото размерът на дължимите такси за обучение подлежи на индивидуално договаряне и пониският размер за конкретен ученик няма отношение към размера на таксите на останалите ученици, нито може да обоснове недопустимото им увеличение при наличие на постигнато съгласие за това между страните по конкретната сделка.
Разпечатката съдържа 25 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/afbea372-7258-4d8e-8c25-d216267732ee