Решение № 395 от 23.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Пловдив, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20215330208259 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по повод на жалба, подадена от Д.И.Б ,чрез пълномощника му адв.С.Ц. срещу Наказателно постановление № 21-0273000530 от дата 18.11.2021г. издадено от Началник РУ към ОДМВР -Пловдив , с което на Д.Б. за нарушаване на състава на чл.123ал.1т.2 буква б от ЗДвП като му е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца и състава на чл.123ал.1т.2 буква а от ЗДвП- като му е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява .Явява се неговия пълномощник- адв.Ц. ,който по съществото на делото иска отмяна на наказателното постановление .Счита за административно наказващия орган не е положил усилия за доказване на процесното нарушение,за да го вмени във вина на Б..

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не 1 изпраща представител.В молба –становище излага своите доводи по същество и иска потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок ,произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з- 515/ 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи ,както и от последващата такава с № 8121з-825/2019г. Съдът счита за нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е и е подписан лично от Б. без същия да отрази каквито и да било възражения в него.

Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни сроковенарушението и нарушителят са установени на 30.10.2021г. , на която дата е съставен и АУАН - на 30.10.2021г , а атакуваното НП е издадено на 18.11.2021 г.

По фактите:

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на 30.10.2021г. около 16.30 ч в с.Калояново ул.“А.Стамболийски „в посока на движение към пункт Еврофутбол или община Калояново като водач на лек автомобил „Опел Астра „ с рег.№ **** при управлението му допуска следното нарушение-при движение по пътното платно водачът блъска в задната част ППС-велосипед с водач А.С. от гр.София след което напуска ПТП ,водачът не оставя на място ,не го запазва и не уведомява органите на МВР ,а се отправя в неизвестна посока.След което е съставен АУАН за извършено нарушение на буква „б“ „в“ и „Г“ на чл.123ал.1т.1 от ЗДвП връчен 2 на водача, а след това изготвено и НП за извършени две нарушениячл.123ал.1т.2 буква б от ЗДвП и чл.123ал.1т.2 буква а от ЗДвП.

В конкретния случай съдът счита ,че следва да разгледа отделно описаните в АУАН и НП нарушения:

Докато в АУАН всичко е описано като едно общо нарушение по чл.123ал.1 буква б,в и г от ЗДвП,то в НП това вече е описано като две отделни нарушения , а именно по чл.123ал.1буква б и чл.123ал.1буква а от ЗДвП.Тоест за пръв път в наказателното постановление нарушенията са описани като две такива ,вместо като едно и именно тогава за пръв път жалбоподателя Б. научава тези обстоятелства .В този смисъл това се явява сериозно процесуално нарушение,тъй като вместо за едно /както е посочено в АУАН/ е санкциониран за две нарушения.Отделно от това в НП за пръв е посочена и правната квалификация по чл.123 ал.1 т.1 буква“а „ от ЗДвП ,липсваща напълно в АУАН.

Задължителните реквизити на АУАН и НП са в нормативните разпоредби на ЗАНН са:1. описание на фактическите признаци на нарушението; 2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. Безспорно е изискването към АУАН ,че със същото се очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Като именно срещу тези факти нарушителят се защитава.И затова трябва да е запознат с тях от самото начало при съставяне и предявяване на АУАН.И не бива с НП да му се вменяват нови и различни съставомерни фактически признаци,както е в конкретния случай ,тъй като му се нарушава в пълен обем правото на защита.

Или крайният извод ,който се налага е , че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един категоричен начин , както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието). И те следва да бъдат описани по идентичен начин,без да се разширяват както посочи по-горе съда и внасят нови съставомерни признаци на деянието и жалбоподателя да научава за тях за пръв път в НП.

Ако това не е направено ,то и наказателното постановление следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на 3 защита на наказания субект.Това в пълна степен се отнася за процесния случай и описаното в оспорваното НП№21-0438-000399 от дата 29.03.2021г По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОД на МВР-Пловдив.

Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за правна защита и съдействие е приложен , отразено е плащане в брой .Размерът е съобразен и с нормативната уредба. По изложените съображения, в полза на жалбоподателя срещу ОД на МВР-Пловдив е поражда право на разноски в размер на 450 лева. Като според настоящия състав не е налице прекомерност на определеното възнаграждение.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0273-000530 от дата 18.11.2021г.издадено от Началник РУ към ОДМВР -Пловдив , с което на Д.Б.

ЕГН********** за нарушаване на състава на чл.123ал.1т.2 буква“ б „ от ЗДвП като му е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца и състава на чл.123ал.1т.2 буква „а „ от ЗДвП- като му е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца

ОСЪЖДА Областна дирекция МВР –Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Б ЕГН********** сумата от 450

/четиристотин и петдесет / лева , представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните през Административен съд – Пловдив.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5