Решение № 1378 от 25.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1378 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330118252 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от П. А. У., ЕГН **********, с адрес в гр. *********, против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, с която се иска прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ***** от 24.06.2024 г.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен заем, по силата на който ответникът е отпуснал заем на ищеца в размер на 2 200 лв., който следвало да бъде върнат в срок до 34 вноски при лихва от 3,330% и годишен процент на разходите – 48,523%, като общата сума за погасяване е 2 898,96 лв.

Твърди се, че е заплатена сумата от 2 100 лв. за погасяване на кредита.

Излагат се твърдения, че договорът за кредит е недействителен, понеже не съдържа информация за лихвения процент и условията за прилагането му съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

Поддържа се, че в чл. 8 от договора е предвидено заплащане на неустойка от кредитополучателя в размер от 2 439,04 лева, платими на 34 равни части към погасителната месечна вноска, в случай че на неизпълнение на задължението по чл. 6 от договора – предоставяне на обезпечение: ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо имущество; банкова гаранция, ценна книга издадена в полза на Заемодателя.

Твърди се, че не става ясно по какъв начин е формиран годишния процент на разходите, както и не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите, което е 1 нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ищецът е на мнение, че в ГПР е следвало да бъде включена и неустойката, за да е действително посочен ГПР в договора.

Отправено е искане за присъждане на разноските по делото и за адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск както по основание, така и по размер.

Признава, че е сключен договор за паричен заем № ***** на 24.06.2024 г.

Твърди, че е предоставил заема на посочената дата, за което е издал РКО.

Оспорва се твърдението на ищеца, че договорът за кредит е недействителен, като счита, че липсват причини, поради които неправилното посочване на ГПК в договора за кредит да се квалифицира като основание за неговата нищожност, тъй като то представлява нелоялна търговска практика. Излагат се твърдения, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Сочи се, че от посочения размер на ГПР в договора е видно, че не е нарушена предвидената забраната.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит.

В тежест на ищеца по иска е да докаже сключването на договора за потребителски кредит и основанията за нищожност на договора за потребителски кредит.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си в отговора на исковата молба.

Съдът е отделил като безспорни следните факти и обстоятелства по делото: страните са сключили Договор за паричен заем № ***** от 24.06.2024 г.; уговорка за неустойка в договора в случай, че кредитополучателят не предостави посоченото в договора обезпечение.

По фактите:

От сключения между страните Договор за паричен заем № ***** от 24.06.2024 г. се установява, че кредитодателят се е задължил да предостави на потребителя заем в размер на 2 200 лв., който последният се е задължил да върне на погасителни вноски за срок от 17 месеца. В договора е посочен месечен лихвен процент по заема – 3,330% и годишен процент на разходите (ГПР) – 48,523 %. Посочената обща сума за плащане по договора е 2 898,96 лв. Освен това в чл. 8 от договора е договорена и неустойка в размер на 2 439,04 лв. при неизпълнение на задължение на заемополучателя да осигури в тридневен срок от сключването на договора обезпечение, посочено в чл. 6 от договора – макар и да не е избран и маркиран нито един от възможните варианти, или ако представеното обезпечение на отговаря на изискванията, посочени в Общите условия. Неустойката е предвидена да се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски по договора и с която дължимата 2 по договора сума нараства в размер на 5 338 лв.

В чл. 3.3., ал. 5 от договора е посочено, че при изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по настоящия Договор за паричен заем.

Заемът е реално предаден на потребителя на 25.06.2024 г.

По правото:

От представените по делото доказателства се установява реалното отпускане на заетата сума, клаузата за неустойка в договора и наличието на нейните предпоставки за дължимост и начисляване съгласно клаузите на договора. Ищецът доказа твърденията си за недействителност на договора по изложените по-долу съображения, поради което исковата молба се явява основателна.

Доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното разглеждане на исковете за нищожност на договора, нито определена поредност, следва да се приеме, че основанията са предявени в условията на алтернативност.

Неустойката за непредставяне на обезпечение по договора представлява скрито възнаграждение, което е свързано с оскъпяване на кредита по недопустим от закона начин. Като разход по кредита неустойката следва да бъде включена в ГПР. Макар и да няма яснота за това какви компонентни са включени в ГПР, то самата разпоредба на чл. 3.3., ал. 5 от договора показва, че неустойката не е включена в ГПР, както и самият размер на неустойката спрямо размера на кредита и договорната лихва, са достатъчни, за да се направи извод, че посоченият в договора ГПР не е действително прилагания. В тази насока са и разсъжденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че разходите във връзка с неизпълнение на задължения по договора не се включват в ГПР – изложените доводи от ответника съдът цени с висока доказателствена стойност като неизгодни за същия факти. С включването на неустойката в ГПР процентът на ГПР щеше да надхвърля този, посочен в договора за кредит. Изложеното налага извод за нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С невключване на неустойката в ГПР, а представянето й на потребителя като неустойка за неизпълнение на договорно задължение, кредитодателят нарушава посочената законова разпоредба и въвежда потребителя в заблуждение. ГПР следва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Тези аргументи водят до извод за недействителност на договора на специалните основания в чл. 22 от ЗПК.

Следва да бъде отбелязано, че ГПР по договора не е правилно посочено и по още една причина – същият е посочен като 48,523 %, но доколкото неустойката е в размер по-висок от главницата, посоченият ГПР следва да бъде поне в двоен размер. Изложеното представлява още едно основание в подкрепа на извода в предходния абзац.

В гореизложения смисъл е и съдебната практика на Окръжен съд – Пловдив, макар и постановена по заповедни дела: Определение № 2942 от 13.12.2023 г. по ВЧГД № 3132/2023 г.; Определение № 2732 от 22.11.2023 г. по ВЧГД № 2887/2023 г.; Определение № 2227 от 27.09.2023 г. по ВЧГД № 2235/2023 г.; Определение № 1721 от 12.07.2023 г. по ВЧГД № 1726/2023 г.;

Определение № 1708 от 11.07.2023 г. по ВЧГД № 1818/2023 г.

3

Доколкото искът подлежи на уважаване на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на останалите алтернативно предявени основания за нищожност на договора.

По разноските:

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на ответника. Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 213,50 лв.

Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната правна помощ на ищеца като негов близък в размер на 833,80 лв. Ответникът е отправил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца, както и моли същото да не бъде присъждано по реда на чл. 38а от ЗА поради липса на доказателства за основателност на прилагането на правната разпоредба. Във връзка с второто възражение ответникът не е поискал събиране на никакви доказателства, поради което съдът намира, че възражението за неприсъждане на адвокатски хонорар е неоснователно.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз и ВКС (Решение по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19 на Съда на ЕС и Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС) съдът не е задължен от минималните размери в наредбата, а следва да извърши цялостна преценка.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в редакцията към датата на сключване на договора за безплатна правна помощ, минималният адвокатски хонорар по иска е в размер от 833,80 лв. за настоящото дело.

Съдът, като има предвид за ориентир минималните размери в Наредба № 1, немалкия материален интерес на иска, подаването на писмени молби, ненеобходимостта от провеждане на доказателствени искания за доказване предмета на иска от ищеца предвид разпределената доказателствена тежест и приетото за безспорно, както и пасивното процесуално поведение на адвоката на ищеца, изразяващо се в неявяване на единственото проведено открито съдебно заседание, в това число и преценката на делото като такова с ниска правна и фактическа сложност и константната съдебна практика по предмета на делото, счита, че следва да определи 250 лв. адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Креди Йес“ ООД, с ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.

„Лозарска“ № 12, по предявения от П. А. У., ЕГН **********, с адрес в гр.

*********, иск с правно основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, че е нищожен поради противоречие със закона Договор за паричен заем № ***** от 24.06.2024 г., сключен между страните по делото, понеже в ГПР не е включена като разход неустойката за непредставяне на обезпечение по договора.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Креди Йес“ ООД, с ЕИК 200688545, да заплати на П. А. У., ЕГН **********сумата в размер на 4

213,50 лв. – сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, да заплати на адв. С. Ж. П., с личен № ********* в АК – Пловдив, с адрес на адвокатската кантора:

*******************************, сумата в размер на 250 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5