Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1244 от 13.08.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 1404/2026
Вид
Решение № 1244
Подписан
13.08.2026
В сила
16.09.2026
Състав
Дияна Атанасова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.70 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.117 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.538 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1244 гр. Плевен, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20264430101404 по описа за 2026 година

Производство по чл. 439 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Л. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Х.А."***, чрез ЕАД Е. И., булстат ***, сьс съдебен адрес: гр. П., ул. „Б." *** против А. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г.М.Д." ***, в която се твърди следното : на ***г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД №***. по описа на Районен съд - П. в полза на ответника. Ищцата е осъдена да заплати на А. И. М. сумата от ***, 00 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед от ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от ***г. до окончателното й изплащане, както и направените от молителя разноски в размер на *** лева *** лева внесена ДТ и *** лева адвокатско възнаграждение. Ответникът А. И.

М. е образувал на изп. дело ***г. по описа на ЧСИ Ц.Н., с район на действие О. съд П.. Счита, че ищецът не дължи па ответника сумата от ***, 00 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед от ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от ***г. до окончателното й изплащане, както и направените от молителя разноски в размер на *** лева *** лева внесена ДТ и *** лева адвокатско възнаграждение, поради това, че въпросното вземане е погасено по давност. Налице е новонастъпило 1 обстоятелство, а именно вземането е погасено по давност съгласно чл. 531 от ТЗ, тъй като относно прекия осъдителен иск по чл.538 ап.1 от ТЗ или установителен иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за вземане срещу издателя по запис на заповед и /или неговия авалист, се прилага специалната тригодишна давност по чл.531 ал.1 ТЗ. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От значение в случая е и пояснението, че фактите са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на ГПК в сила от 01.03.2008 г. заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несьдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда.

Прилагането на исковия ред по чл.439 П1К за защита на длъжника, срещу който е издадена заповед за изпълнение, не влиза в колизия с правата му по чл.424 ГПК. Фактическите състави за оспорване на изпълнението, съответно на вземането са различни. В първия случай, длъжникът може да се позовава на факти, които са новонастъпили, докато във втория - фактите или доказателствата следва да новооткрити.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ищеца Л. В. С., че не дължи на А. И. М., ЕГН **********, сумата от ***, 00 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед от ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от ***г. до окончателно то й изплащане, както и направените от молителя разноски в размер на *** лева - *** лева внесена ДТ и *** лева адвокатско възнаграждение, поради това, че въпросното вземане е погасено по давност.

В срок е депозиран писмен отговор от ответника чрез адв.Л.Т., с който искът се оспорва. Заявява се, че е образувано изп.дело№ ***. по описа на ЧСИ П.Д., по което ищцата е извършвала плащания,без да са отразени на гърба на ИЛист.

В о.с.з. ищцата не се явява и не се представлява.

В о.с.з. ответникът, редовно призован, се представлява от адв.Л.Т. , 2 която оспорва иска и навежда доводи в писмена защита.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е допустим, а по същество основателен и доказан.

Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според регламентираното в чл.439, ал.2 от ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По делото се установява, че във вр. с вземането на ответника срещу ищцата са били образувани две изпълнителни дела по описа ан ЧСИ Ц.Н.- № ***. и №***год. – л.86 и сл. , л.159 и сл. от делото. Първото изпълнително дело е образувано на ***год. въз основа на издадения по ч.гр.д.

№***од. Изпълнителен лист- определение и ИЛист, приложени на л.6 и л.84 от делото. Видно от задната страна на Илист е, че последното изпълнително действие е извършено на ***од. и това е така с оглед приложеното в цялост копие на това изпълнително дело. Установява се, че са извършени съответни плащания ,за което са издадени разписки от кредитора, както следва : на ***год., на ***год., на ***год., ***, ***год., за суми в общ размер ***лв. С Постановление на ЧСИ от дата ***год., връчено на кредитора на ***год. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК – л.150 и сл. от делото. Второто изпълнително дело - №***год. е образувано на ***год.- л.159 и сл. от делото.

Издаденият изпълнителен лист е за вземане, поризтичащо от запис на заповед, като на основание чл.531 ал.1 т ТЗ исковете по запис на заповед се погасяват с 3-годишна давонст, счтано от падежа. ИЛист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание и определението, въз основа на което е издаден не се ползва със сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането и не есъдебно решение по смисъла на чл.117 ал.2 от ЗЗД.

Последното изпълнително действие по първото образувано изп. дело е от ***од. След тази дата не се установява взискателят да епоискал предприемане 3 на изп. способ или да е извършено друго действие, което да препятства настъпването на прекратяването по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, пради което ЧСИ правилно е прекратил изпълнителното производство , макар прекратяването да е настъпило по силата на закона , а не по силата на постановения от ЧСИ акт, т.к. същият има само декларативен характер. При последното релевантно изпълнително действие, посочено по-горе, двегодишният срок е изтекъл на ***од., като към тази дата първото изп. производство е прекратено по право и това емоментът на настъпване на перемпцията.Първото изп. дело е образувано преди постановяване на ТР №2/***год..С ТР ***/28.03.2023год. на ОСГТК н ВКС е пирето , че погасителната давонст не е текла, докато е траел изпълнителният процес за вземането по изп.дела , образувани до ***год., което касае изпълнителни поризводства, които са продължавали да бъдат висящи, а първото изпълнително дло в случая е прекратено по силата на закона на ***од., преди постановяване на ТР 2/2015год. При това положение, към ***год. не е бил налице висящ изп. процес, който да препятства течението на погасителната давност. Новата давност се брои от прекратяването на изп. производство по право и същата е започнала да тече от ***од., а не от ***год. Съгласно ТР №2/04.07.2024год. настъпилата перемпция не препятства възможността последващо искане на кредитора за конкретен изп. способ, респ. предприето въз основа на него зп. Действие, да прекъсне погасителната давност.Перемпцията погасява конкретното изп. правоотношение, без да заличава материалното право на принудит . изпълненние , докато то не е погасено по давност, стига те да бъдат извършени преди изтичането на приложимата погасителна давност.В настоящия случай след прекратяването на първото изп.производство на ***од. не се установява в рамките на следващия давностен срок да е предприето надлежно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, при все ,че новото , второто изп. производство е образувано на ***год. близо 9години след изтичането на давонстта. Следователно , към датата на образуване на второто изп. дело процесното вземане вече е било погасено по давност.

Искът следва да бъде уважен, като се съобрази ,че за сумата от ***лв. искът е вземането е погасено поради плащане в хода на първото образувано изп. производство.

Следва да се присъди в полза на пълномощника на ищцата адвокатски 4 хонорара на осонвание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в размер *** евро с ДДС.

Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПлРС д.такса – *** евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ал.1 от ГПК, че Л. В.

С. не дължи на А. И. М., ЕГН **********, сумата от ***, 00 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед от ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от ***г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на *** лева - ***лева внесена ДТ и ***лева адвокатско възнаграждение, за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***од. по описа на ПлРС и за събирането на които суми е било образувано изп.дело №***. и изп.дело №***год. и двете по описа на ЧСИ Ц.Н., с район на действие ПлОС, поради изтекла погасителна давност на задължението и поради плащане на част от дължимата сума в размер ***лв. в хода на първото образувано изпълнително производство.

ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА А. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г.М.Д." ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Е. И., БУЛСТАТ ***, гр.П., ул.Б. *** адвокатско възнаграждение в размер *** евро с ДДС.

ОСЪЖДА на основание чл.70 от ГПК А. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г.М.Д." ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в размер *** евро.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез П.ски районен съд пред П.ски О. Съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5