Решение № 33 от 12.02.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Ямбол, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил М. А.ов при участието на секретаря Г.Б.М. като разгледа докладваното от Васил М. А.ов Административно наказателно дело № 20242330200063 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 72 ал.4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на адв. И. Г. от АК-Ямбол, упълномощен защитник на задържаното лице П. Н. П. от гр. Ямбол срещу Заповед № 1679зз-6/10.01.2024г. на задържане на лице, издадена от инсп. А. И. И. от РУ Ямбол.

В жалбата се излагат съображения за материална незаконосъобразност на атакувания административен акт, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез защитника си , поддържа жалбата. Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването й и присъждане на направените по делото разноски.

Ответника по жалбата - инсп. А. И. И., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакувания с нея индивидуален административен акт за правилен и законосъобразен, поради което се иска оставянето ме в сила, а подадената срещу него жалба, като неоснователна – без уважение. Предоставени са и писмени бележки в тази насока, като се иска присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

1

На 09.01.2024г. около 21.00 ч. П. Н. П. се обадил по телефона на своята позната Е.Д. и й казал, че ще и отиде на гости в апартамента в който живее в гр. Я., ж.к. Б. *** ***. Когато пристигнал в апартамента П. П. и Е.Д. разговаряли, като в апартамента освен двата било и детето на Д.И.., което било на ***. След като разговаряли Д.И.. заспала на дивана и се събудила около 08.00 ч. на 10.01.2024 г. Преди да заведе детето си на детска ясла тя установила, че пормонето й със сумата от 2720 лв. в него, което било поставено на кафе машината в същата стая го няма, както и го няма мобилния й телефон, който бил оставен в същата стая. Д.И.. отишла до входната врата на апартамента, но не успяла да я отключи, тъй като ключовете, който били поставени в ключалката на вратата ги нямало. Д.И.. се обадила на дъщеря си да дойде да й отключи входната врата, след което подала сигнал в полицията.

Въз основа на тези данни било образувано ДП № 42/10.01.24г на РУЯмбол, по което били извършени процесуално следствени действия по претърсване и изземване и разпит на пострадалата Д.И... На 10.01.2024 г. П.

П. бил задържан на местоработата му в ***р-с. Т., обл. Ямбол за срок от 24 часа, като за целта била издадена от инсп. А. И. И. Заповед № 1679зз6/10.01.2024г. за задържане на лице. Въз основа на нея П. бил задържан за периода от 16.30ч. на 10.01.2024г до 12:15ч. на 11.01.2024г.

Видно от приложеното по делото ДП 42/2024г по описа на РУ Ямбол, същото е образувано с оглед извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

Към настоящия момент по делото не е било привлечено обвиняемо лице.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства. Същите не са оспорени от страните и пряко кореспондират помежду си.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е порцесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на настоящото производство е Заповед №

2

1679зз-

6/10.01.2024г. за задържане на лице, издадена от инсп. А. И. И. при РУЯмбол, с която на осн. Чл. 72 ал.1 т.1 ЗМВР е разпоредено задържане за срок от 24 часа на П. Н. П..

Оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл.

57 ал.1 ЗМВР, в рамките на неговата компетентност и при спазване на предвидената в чл.74 ал.1 ЗМВР форма – издадена е писмена заповед, връчена на адресата.

Съдът счита като неоснователни наведените в жалбата оплаквания, че оспорената заповед не съдържа основания за издаването й. Изрично в заповедта е посочено, че лицето се задържа на основание чл. 72 ал.1 т.1 ЗМВР поради това, че лицето е заподозряно в извършването на престъпление по чл.

194, ал.1 от НК , като е пояснено, че се касае за противозаконно отнемане на чужди движими вещи, подробно описани в заповедта от владението на собственика им Е.Д. от гр. Ямбол. Всичко това позволява на лицето да разбере на какво основание е задържано и в тази връзка да организира защитата си.

Съгласно чл. 72 ал.1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лица въз основа на някое от предвидените в разпоредбата основания, като издадат съответната заповед за задържане. В т.1 от същия текст е предвидено, че може да бъде задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Целта на мярката не е да се наложи наказание за извършено престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му, да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети разследването. От материалите по делото по безспорен начин се установява, че към момента на издаване на заповедта за задържане е имало данни, че П. е съпричастен към извършване на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК за което е образувано ДП 42/24г по описа на РУ-Ямбол. За издаване на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 72 ЗМВР не е необходимо по безспорен и категоричен начин да е установено, че лицето е автор на инкриминираното деяние, и по кой конкретен текст на материалния закон следва да бъде квалифицирано последното, а в най общи линии следва да бъде установена съпричастността му към извършване на престъпления. Обстоятелства, които в конкретния случай са налице. Независимо, че след момента на задържането на П. да не са били открити и иззети вещи, имащи значение за делото при извършваните 3 претърсване и изземване, всичко това е давало достатъчно основания да се приеме, че същият е съпричастен към извършването на престъпление по чл.

194, ал.1 от НК.

Въз основа на изложеното по-горе съдът приема, че оспорената заповед за задържане на лице е законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалба от адв. Г., като неоснователна - подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото и на сн. Чл. 143 ал.4 АПК ответната страна има право да и бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100лв.-юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е определен на осн. Чл.

24 от Наредбата за заплащане правната помощ вр. чл. 37 ал.1 ЗПП вр. чл. 78 ал.8 ГПК.

Водим от изложеното и на осн. чл.172 ал.2 АПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на адв. И. Г. от АК-Ямбол, упълномощен защитник на задържаното лице П. Н. П., ЕГН ********** от гр. Ямбол срещу Заповед № 1679зз-6/10.01.2024г. на задържане на лице, издадена от инсп. А.

И. И. от РУ Ямбол на осн. Чл. 72 ал.1 т.1 ЗМВР

ОСЪЖДА П. Н. П., ЕГН: ********** да заплати на ОД МВР Ямбол разноски в размер на 100лв /сто лв./

Решението подлежи на обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 4