Решение № 196 от 30.04.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Ботевград, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20241810200170 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН .

Предметът на обжалване:

Електронен фиш /ЕФ/ серия К № ** издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на И. М. И., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/**.

В подадената жалба от И. М. И., чрез адв. К. от АК-В.Т. е описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като необоснован, незаконосъобразен и неправилен. Претендират се и направените от жалбоподателя разноски по делото.

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не явява и не се представлява. В писмени бележки процесуалният представител е допълнил своите съображения за отмяна на обжалвания ЕФ.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Постъпила е писмена защита, чрез гл. юрик.

Й.Г., с която моли Съдът да остави без уважение жалбата на жалбоподателя 1 като неоснователна и недоказана.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на разноските на противната страна.

От фактическа страна:

Според процесния електронен фиш на 07.08.2023 г. в 15.43 часа, в Софийска област, община Ботевград по автомагистрала Хемус, км. 39+300 с посока на движение към гр.Варна, при ограничение от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Шкода Октавия, с регистрационен номер **, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство (не се сочи вида му), при разрешена стойност на скоростта 80 км/ч., е отчетена скорост на движение на описания автомобил от 119 км/ч, като след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км(%) при измерване на скоростта е установена превишена стойност на скоростта 36 км/ч.

Според представения по делото протокол на л. 18 от делото, на посочената дата и място полицейският служител изготвил протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който не се установява да е бил регистриран в ОДМВР-София. В протокола, представен по преписката, като място на контрол графата е посочено АМ Хемус 56+500 посока Варна, а като дата на използване 07.08.2023г, но с друг час.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.

По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като ползвател на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз 2 основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № **г.; заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 07.08.2023г., справка за собственост на МПС; справка-отговор на АПИ, ведно със схема на пътни знаци ограничаващи скоростта на движение на МПС при км 39+300 на АМ Хемус с посока на движение към гр. Варна, които следва да бъдат кредитирани.

От справката на АПИ и схемата към нея, изискана и приложена по делото по служебна инициатива на съда, се установява категорично, че към датата на извършване на нарушението /08.07.2023г./ при км 39+ 300 пътното платно в посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е движението със скорост, по-висока от означената 80км/, монтиран на км 39+200 при спазване разпоредбите на Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Следователно автоматизираното техническо средство е монтирано след пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак ограничаващ скоростта на движение, поради което следва да се приеме, че водачът в момента на заснемането е управлявал в рамките на участъка, касаеш това ограничение.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По делото са представени данни за осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 12.09.2022г.

Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.

От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 3 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

От правна страна:

Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя, предвид оспорване авторството на нарушението, следва изрично да се посочи, че в чл.

189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на моторното превозно средство /МПС/, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като за всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното лице, което го е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи на регистриран ползвател /какъвто е настоящия/, в който случай на основание чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи регистрирания ползвател и ЕФ се издава направо на негово име, като в този случай именно той се ползва от правомощието по чл. 189, ал. 5 ЗДвП да посочи с декларация действителното лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от него.

Не се установява от материалите по делото жалбоподателят да се е възползвал от предвидения в закона способ, поради което именно той е санкциониран в качеството си на регистриран собственик и не може да оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ. Ето защо възражението му, че не е автор на твърдяното нарушение е неоснователно.

Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него, то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е 4 допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.

Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

Разгледана съображения: по същество, жалбата е основателна по следните

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/.

Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приложената снимка клип № 120СD16/**, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.

Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за 5 издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Налице са обаче допуснати съществени процесуални нарушения свързани с описанието на нарушението, което от своя страна е довело до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод досежно правилността както на мястото на реализиране на нарушението, така и на датата на извършване на нарушението, респ. на дадената квалификация на нарушението и да се направи извод законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма, като съображенията са следните:

Направеното описание на нарушението в ЕФ, макар и да съответства на снимковия материал по делото, е в тотален противовес на отразеното в протокола съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, представен по делото, където е посочено, досежно процесния случай, че засичането е периода от 08: 00 часа до 15: 00 часа и нарушението е извършено на 07.08.2023г. на АМ Хемус, км.

56+500 посока Варна, като в ЕФ е посочено като час и място нещо различно – на 07.08.2023г. на АМ Хемус, км. 39+300 посока Варна. Така констатираните несъответствия са основание само по себе си за отмяна на атакувания ЕФ, без да се навлиза в обсъждане на останалите възражения на жалбоподателя.