Решение № 112 от 26.05.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Бургас, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Христо Кр. Колев като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262100600443 по описа за 2026 година С присъда № 24 от 16.02.2026 г. по НОХД № 62/2026 г. Районен съдБургас признал подсъдимия С. Р. Т., ЕГН********** за виновен в това, че на 23.01.2025 г. в гр. Бургас, от магазин Била 526“, находящ се на ул.

„Александровска“ № 58, в условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – един брой бутилка малцово уиски 0,7 л на стойност 91.85 лева от владението на В. М. М., *************, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвое, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ НК вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, при първоначален „строг“ режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 б.“б“ от ЗИНЗС.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият С. Р. Т., който в подадената въззивна жалба изразява становище, че наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца е твърде високо. Иска се намаляване на неговия размер.

Пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за 1 постановяване на решение, с което първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Защитникът адв. Чилингирова от Адвокатска колегия - Бургас поддържа подадената от подсъдимия жалба. Моли наложеното от районния съд наказание лишаване от свобода да бъде намалено, предвид ниската стойност на предмета на престъплението, затрудненото материално положение на подсъдимия и изразеното от него съжаление за извършеното.

Подсъдимият Т. заявява, че съжалява за стореното и моли съда да намали размера на определеното му от първия съд наказание.

Въззивната жалба е подадена в посочения в чл. 319, ал. 1 НПК срок за обжалване от лице, което има право на жалба, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият С. Т. е направил недвусмислено изявление, че признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти. Съдът правилно е преценил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и е постановил определение по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е обявил, че ще ползва самопризнанието при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за признатите факти по обвинителния акт. В съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК в мотивите на обжалваната присъда съдът е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направените самопризнания от подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Втората инстанция също е обвързана от фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което въззивният съд прие за ненужно да ги преповтаря.

По делото е установено, че 23.01.2025 г. около 10:30 ч. подсъдимият С.

Т. влязъл в магазин „Билла“-филиал 526, находящ се в гр. Бургас, ул.

„Александровска“ 58. Подсъдимият взел от един от рафтовете с алкохолни напитки бутилка 0,7 литра малцово уиски, марка „Glenfiddich“ 12 YO на стойност 91.85 лева и излязъл през входа на магазина, без да заплати взетата напитка.

Фактическата обстановка по делото е установена по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия С. Т., които се потвърждават от събрания на досъдебното производство доказателствен материал –показания на свидетелите В. М. и М. Й. (л. 21 и л. 28 от ДП), заключенията на извършените видеотехническа експертиза и оценъчна експертиза (л. 33-37 и л. 40-41 от 2

ДП), протокол за доброволно предаване (л. 9 от ДП), справка за съдимост.

Установените по безспорен начин факти налагат извод, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.

1, б. „а“ НК. На 23.01.2025 г. в гр. Бургас С. Т. отнел чужда движима вещ на стойност 91.85 лева от владението на В. М., *********, без съгласието й с намерение противозаконно да я присвои. Престъплението представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, тъй като същото е осъществено, след като подсъдимият е бил осъден с влязла в сила на 6.03.2020 г. присъда по НОХД № 3226/2019 г. на Районен съд - Бургас за извършени в условията на реална съвкупност две тежки умишлени престъпления (по чл.

196, ал. 1, т. 2 и по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК) на лишаване от свобода за срок от 4 години и 8 месеца. Подсъдимият е изтърпял наказанието на 28.05.2023 г., като от този момент до извършването на престъплението, предмет на настоящото дело, не е изтекъл предвидения в чл. 30, ал. 1 НК петгодишен срок, изключващ приложението на чл. 29 НК. От субективна страна е налице типичен пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 НК.

С подадената от подсъдимия С. Т. жалба се оспорва единствено размера на наложеното наказание. Настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, като съображенията за това са следните:

Наказателната отговорност на подсъдимия е индивидуализирана при условията на чл. 54, ал. 1 НК - районният съд е определил наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което е редуцирал на основание чл. 58а, ал. 1 НК на 1 година и 4 месеца.

Вярно е, че степента на обществена опасност на дееца е висока. С. Т. е осъждан за 14 кражби като непълнолетен, 7 кражби като пълнолетен и 3 пъти за престъпления по чл. 354а, ал. 3 НК. Вярно е също така, че той нееднократно е търпял ефективно наказания лишаване от свобода. От друга страна обаче, степента на обществена опасност на извършеното деяние е подчертано ниска.

Стойността на предмета на престъпното посегателство е 91.85 лв., като този размер е близо 12 пъти по-малък от размера на минималната работна заплата за страната към момента на осъществяване на инкриминираното деяние. За престъплението кражба посоченото обстоятелство има характер на изключително смекчаващо обстоятелство, още повече като се има предвид начина му на извършване в конкретния случай. При неговото наличие и найлекото, предвидено в текста на чл. 196, ал. 1, т. 1 НК наказание се явява несъразмерно тежко, независимо от обремененото съдебно минало на дееца.

Налице са предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, поради което на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода под предвидения специален минимум от 2 години. При отмерване размера на наказанието съдът съобрази и обстоятелството, че подсъдимият Т. е направил самопризнание за стореното пред полицейските органи още преди образуване на досъдебното производство с постановление на прокурор от 1.08.2025 г. и по 3 този начин е спомогнал за разкриване авторството на престъплението.

С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че съответно на извършеното престъпление и неговия извършител е наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца. В този смисъл се налага изменение на обжалваната присъда, което не води до промяна на определения от районния съд първоначален режим за изтърпяване на наказанието.

С оглед на изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА присъда № 24 от 16.02.2026 г., постановена по НОХД № 62/2026 г. по описа на Бургаския районен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия С. Р. Т. наказание лишаване от свобода, което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК определя за срок от 6 /шест/ месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4