Определение № 369 от 24.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 369 гр. Благоевград, 24.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20231200900162 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба с вх.№ 7045/22.05.2024г. от адв.К. Б., пълномощник на Г. И. Б. – ответник по т.д.№162/2023г. по описа на ОС Благоевград, с искане - за изменение на постановеното по делото решение № 62/26.04.2024г., в частта за разноските.

Оспорва се отказа на съда да присъди на пълномощника на ответника разноски за безплатна адвокатска помощ в лицето на упълномощения от тази страна адвокат. Твърди се, че за този отказ съдът е изложил противоречиви мотиви. Поддържа се, че в отговора на исковата ответникът е посочил, че ползва безплатна равна помощ в лицето на упълномощения от него адвокат, поради което е поискал на пълномощника да се определи възнаграждение за положения труд по процесуалното му представителство. В молбата подробно се аргументира искането за разноски, като се изтъква, че по делото в отговора ответникът изрично е посочил, че е материално затруднено лице, не притежава имущество и доходи и не може да заплати хонорар на упълномощения адвокат. Изтъкват се доводи, че посочването на обстоятелствата за наличие на основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и последният е длъжен служебно да определи и присъди в полза на оказалия такава правна помощ адвокат адвокатско възнаграждение. При съображения в горния смисъл се иска изменение на решението, в частта за разноските като се осъди ЗК Л.И. АД да заплати на процесуалния представител на ответника Г. И. Б. – адвокат К. Г. Б., БАК, с ЛНА *** адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по гр.д.№ 162/2023г. , по НМРАВ за конкретния вид дело.

Препис от молбата, на основание чл.248, ал.2 ГПК, е връчена на насрещната страна, която в срок е подала отговор. Искането се определя като неоснователно. Оспорва се, че при определяне на дължимото на адвоката на ответната страна адвокатско възнаграждение е приложима НМРАВ и се изтъкват аргументи за това, а именно постановяването на решения 1 на СЕС, които според застрахователя не задължават съда да съобрази определянето на възнагражденията по размерите, посочени в тази наредба. На следващо място се изтъква, че в случая защитата е била осъществена безплатно и поради това ако се определи под минимума не би ощетило страната, която по същество не е направила разноски. На следващо място се изтъква, че размера на възнаграждението на адвоката, осъществил безплатна защита следва да е съответно на това на юрисконсулта, осъществил процесуално представително по същото дело, но чиито възнаграждения се като минимални размери се определят от различна наредба - НЗПП. В този смисъл се обосновава, че липсва съизмеримост на дължимите възнаграждения за представителство на двете страни в процеса.

При аргументи в горната насока се иска отхвърляне на молбата като неоснователна, а при алтернативност се иска определяне на такъв размер адвокатско възнаграждение, което да е съответно на дължимото такова по същото дело на юрисконсулта, осъществил защита на насрещната по спора страна.

Молбата по чл.248 ГПК е процесуално допустима - подадена е от страна по делото, в срока за обжалване на решението и при представен от тази страна на списък по чл.80 ГПК /така по арг. на т. 11 и т. 8 и по арг. на противното на т.9 от Тълкувателно Решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.

По същество:

При приключване на делото на всяка страна, която е направила и поискала разноски, й се дължат такива съобразно с уважената, респ.с отхвърлената част от предявените искове.

Дължат се само тези разноски, които са реално направени от страната и до приключване на устните състезания са представени доказателства за основанието и размера им.

В случаите за осъществено процесуално представителство при условията на чл.38 от ЗА според съдебната практика разноски се дължат директно на адвоката, осъществил защитата, като уговорката между страната и адвоката за защита по този ред не подлежи на преценка от съда и го обвързва.

В случая ответната страна Г. Б. е бил представляван по делото от адв.К. Б.. В представеното пълномощно за правни защита и съдействие на л.34 от делото липсва изявление на страните, че представителството ще се осъществи по реда и условията на някой от хипотезите на чл.38 от ЗА. На това основание съдът , в решението е отказал да присъди разноски. В същото време обаче, действително в отговор на исковата молба, а и в хода на процеса, от ответникът Б. се съдържа изявление, че се представлява от адв.Б. при условията на безплатна правна помощ по см. на чл.5,т.1 от НМРАВ, като материално затруднено лице, поради липса на средства, имущество и доходи.

Според съдебната практика - Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., ГК, докладчик председателят С.на К. е допуснато до касационно обжалване по въпросите- дължи ли се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА при условие, че в пълномощното за процесуално представителство не е посочено нито едно от основанията по чл. 38 ЗА за оказване на безплатна помощ;

2

- необходимо ли е да бъдат събрани по надлежния ред доказателства в производството относно твърдението на процесуалния представител на страната за нейната материална затрудненост, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА;

- коя от страните в процеса /ищецът или ответникът/ носи доказателствената тежест да установи наличието или липсата на материална затрудненост на ответника, която е основание за искането на процесуалния представител на ответника да му бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА;

- длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички доказателства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани;

- длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, но не като контролно-отменителна инстанция, а в качеството си на такава по съществото на спора т. е. чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи.

С цитираното определение по въпроса дали е дължимо адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ЗА, при условие, че в пълномощното за процесуално представителство не е посочено нито едно от основанията по чл. 38 ЗА за оказване на безплатна помощ е прието, че липсата на писмен договор между адвоката и представляваното от него лице не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнато съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно, като договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна следва да бъде установено от данните по делото.Прието е още, че предпоставките на фактическия състав на чл. 38, ал. 2 ЗА, при които на адвоката, оказал безплатна правна помощ, се присъжда адвокатско възнаграждение и при липса на договор за правна помощ, съответстват на задължителната практика на ВКС - определение № 515/2.10.2015 г. на тричленен състав на Първо ТО по ч. гр. д. № 2340/2015 г., в което е прието, че за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

С оглед на изложеното следва извода, че макар в пълномощното на л.34 от делото да липсва изрично изявление на страните, че представителството на ответника Б. ще се осъществи от адв.Б. при условията на чл.38 ЗА, то по делото са налице други доказателства, съдържащи се в други документи по делото /отговора на исковата молба/ с отразени в тях изявления на страните, които недвусмислено сочат, че защитата на тази страна е осъществена от адв.Б. именно при условията на чл.38 ЗА.

Ето защо на адвоката, осъществил защита на ответната страна по реда на чл.38 ЗА, се 3 дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

От застрахователя е направено възражение относно начина на определяне на размера на дължимото възнаграждение, като е оспорено приложимостта на НМРАВ.

Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедливо и обосновано.

В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски според правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на съответното право.

Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. "

На основание чл.633 ГПК, решенията на Съда на Европейските общности са задължителни за съдилищата в страната и имат превес над националното законодателство.

Според цитираните постановките на решението на СЕС, на което се позовава и ищецът в отговора по настоящата молба, е постановено, че във всички случаи съдът държи сметка и преценка дали претендираният размер разноски с оглед на конкретния случая съответстват на принципа за пропорционалност и справедливост съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и в съответствие със действително извършената работа от пълномощника,т.е. за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение определящ е не само и единствено размера на заявения материален интерес и съдът не е длъжен да прилага минималните размери на адвокатските възнаграждение, установени с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако 4 прецени, че с оглед на конкретните особености на случая определеният размер разноски не може да бъде обосновано с преследване на „легитимни цели“

С Решение № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви критерии следва да се съблюдават при определяне размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с критериите обоснованост и справедливост, съгласно чл.32 ЗАдв. Според цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждения се обосновават с два обективни критерия-обемът и сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия кумулативно.