Определение № 2059 от 25.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2059 гр. София, 25.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501666 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по чл.122ГПК.

С определение № 1022 от 04.06.2026 г. по гр.д.№ 2245 по описа за 2026 г.

РС-Видин е повдигнал спор за подсъдност с ОС-Видин.

Позовал се е на чл.115, ал.2 ГПК, който изключвал правилото на чл.105 ГПК- касаело се до иск за обезщетение по КЗ, при който иск ищецът имал право да избере къде да предяви иска си – дали пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящия или постоянния адрес на ищеца, или по местонастъпване на застрахователното събитие. От извършената служебна справка по НБД се установило, че постоянния и настоящ адрес на ищеца е в с.***, обл.Видин, който попадал в съдебния район на РС-Белоградчик. Същевременно местонастъпването на застрахователното събитие било в землището на с.Доктор Йосифово, обл.Монтана, което попадало в съдебния район на РС-Монтана. Ищецът не можел да предяви иска си където поиска. Затова е счел, че в нарушение на чл.115, ал.2 ГПК ОС-Видин е изпратил делото по подсъдност на РС-Видин.

Апелативен съд- София, 16 граждански състав намира следното:

На 09.01.2025 г. е предявен иск пред ОС-Видин, от В. А. К. срещу ЗАД „Алианц България“, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Цената на иска за обезвреда на търпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 25 500 1 лв., частичен иск от 40 000 лв.

След възобновяването на спряното производство за приключване на наказателното такова, с определение № 146/26.03.2026 г. ОС-Видин е изготвил доклад по чл.140 ГПК.

С молба от 21.04.2026 г. на основание чл.214, ал.1 ГПК от страна на ищеца е направено искане за изменение на иска за неимуществени вреди като претенцията е намалена до сумата от 15 000 лв./7 660,87 евро. Поискано е делото да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Видин.

С молба от 28.04.2026 г. ответникът също е поискал делото да бъде прекратено и изпратено за разглеждане на родово компетентния съд.

С определение № 95/29.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 8 по описа за 2025 г. на ОС-Видин и четено в първото по делото публично съдебно заседание на 28.04.2026 г., се допуска исканото изменение на иска за неимуществени вреди; прекратява се производството и делото се изпраща по подсъдност на РС-Видин на основание чл.118, ал.2 вр. с чл.104, т.4 ГПК.

Действително, процесуалният закон установява система от правила, по които съдилищата извършват проверка на подсъдността по заведените за разглеждане граждански дела. Проверката на подсъдността се извършва от съда, пред който първоначално е образувано производството по реда на чл.

118 и чл. 119 ГПК.

В конкретния случай с отговора по исковата молба от страна на ответника не е било направено възражение за местна подсъдност в срока по чл.131 ГПК вр. с чл.119, ал.3. ОС-Видин не е повдигнал служебно спор за местна подсъдност до приключване на първото по делото заседание.

В случая констатациите на РС-Видин досежно местната подсъдност са правилни, но делото нему е изпратено в хипотезата на чл.104, т.4 ГПК, касаеща родовата подсъдност.

След изтичането на сроковете по чл.119, ал.3 ГПК местната подсъдност се е стабилизирала. А след допуснатото по реда на чл.214, ал.1 ГПК изменение на иска в посока намаление на ищцовата претенция, последната е родово подсъдна на РС-Видин.

При тези си мотиви настоящата инстанция приема, че делото следва да бъде разгледано от РС-Видин поради което същото следва да бъде върнато на 2

РС- Видин за продължаване на процесуалните действия.

По разноските:

По този въпрос има съдебна практика на ВКС: определение № 50 от 25.01.2016 г., постановено по ч.т. д. № 3600/2015 г. на ІІ т.о., определение № 87 от 30.01.2015 г. по ч.гр. д. № 326/2015 г. на ІV гр. о., определение № 437 от 21.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1732/2015 г. на І т.о. Съставите на ВКС са приели, което се споделя от настоящия състав на САС, че с постановяване на определението, във връзка с подсъдността на спора, делото не приключва пред съответната инстанция по начин, изключващ последващото му разглеждане от нея. Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, когато съответното производство не приключва с акт, след който спорът продължава да бъде висящ. В правомощие на съда, който има задължението да се произнесе по иска, е да разпредели отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, съобразно изхода му за всяка една от страните.

Следователно в настоящето производство съдът не дължи произнасяне по разноските.

По обжалването:

Определението по чл. 122 ГПК не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК - не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, защото с него не се прекратява производството пред сезирания с исковата молба съд, а се определя компетентния съд да разгледа предявения иск, и обжалваемостта му не е изрично посочена в закона съгласно чл. 274, ал.

1, т. 2 ГПК, в този смисъл е и ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване, както и ТР № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Така и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 241 ОТ 01.07.2020 Г. ПО Ч.

ГР. Д. № 976/2020 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Компетентен да разгледа предявения иск от В. А. К. срещу ЗАД „Алианц България“, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, е РС-Видин.

Връща делото на РС-Видин за продължаване на процесуалните 3 действия.

Препис от настоящето определение да се изпрати на ОС-гр.Видин за сведение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4