Решение № 149 от 21.07.2022, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Тутракан, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20213430100279 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на Н. Т. Г. с ЕГН ********** против К. К. Д. с ЕГН **********.

Предметът на делото касае иск за обезщетение на вреди, причинени от противоправно поведение, установено с влязла в сила присъда (определение за одобряване на споразумение).

Ищецът Н.Г. твърди, че на 14.01.2020 г. в землището на *** претърпява, противоправно нападение, осъществено виновно от ответника, за което е образувано НОХД № 155/2020 г. по описа на Районен съд гр.Тутракан, приключило с осъждането на последния за престъпление по чл.

129, ал. 1 от НК – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявото рамо на долната челюст, обуславящи трайно затруднение на храненето във фазата на отхапването и дъвченето.

Ищецът описва претърпените от него страдания, настъпили в резултат на деликта, като продължителни, силни, неописуеми болки, и освен обездвижването на челюстта, впоследствие трайно се влошава здравословното му състояние. Споделя за неразположения и трудности, като невъзможност да се храни дълго време, но извън тези физически проблеми, влошеното му здравословно състояние довело до депресивно състояние, непрестанен страх и безпокойство поради травмата.

Преди деянието не страдал от никакви заболявания и живеел като пълноценен млад човек.

1

Твърди причинна връзка между противоправното и виновно поведение на ответника и настъпилите вреди, които все още не са отшумели напълно.

Претендира обезщетение от 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, за неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, изживян стрес, нанесено увреждане, довело до дълбоко психическо и емоционално състояние, невъзможност в продължение на около 30 дни да се храни нормално, накърняване на честта и достойнството му като млад човек и гражданин. Иска присъждане на разноските по делото.

Ответникът К.Д. оспорва иска. Оспорва настъпването на вредите, описани от ищеца. Оспорва причинно-следствената връзка между тях и инцидента, за който е осъден. Счита размера на претендираното обезщетение за прекомерен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, твърдейки че с провокативното си поведение ищецът сам е дал повод за нанесената му средна телесна повреда. Моли за отхвърляне на иска или за присъждане на по-нисък размер на обезщетението, ако съдът приеме исковата молба за доказана по основание.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска си, а ответникът поддържа оспорването, като вече заявява, че искът е доказан по основание, но не и в претендирания размер. Ответникът претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, на процесуалните изявления на страните и на закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правна квалификация по чл. 45 Закона за задълженията и договорите. За да бъде уважен, е необходимо ищецът да докаже: деянието на ответника, неговата противоправност, настъпилите нематериални вреди по вид, причинна връзка между деянието и вредите, и вината на дееца.

Тъй като е доказано, че с Определение № 260001/20.01.2021 по НОХД № 155/2020 на РС Тутракан е одобрено споразумение между прокуратурата и ответника по настоящото дело, с което същият като подсъдим се признава за виновен за деянието, с което на 14.01.2020 е причинил средна телесна повреда на ищеца по настоящото дело, гражданският съд на основание чл. 300 от ГПК следва да зачете със задължителна сила последиците на споразумението относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тъй като съгласно чл. 383, ал. 1 НПК споразумението се приравнява на влязла в сила присъда. Съдът съобразява, че престъплението, за което ответникът Д. е признат за виновен е по чл. 129, ал.

1 от НК – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявото рамо на долната челюст, обуславяща трайно затруднение на храненето във фазата на отхапването и дъвченето.

Независимо че съдът е указал тежест на ищеца да докаже, че е претърпял описаните от него страдания, техния характер, продължителност, интензивност; търпените неудобства, неразположения и трудности; невъзможността да се храни дълго време около 30 дни; влошеното му здравословно състояние, стрес, депресивното състояние, непрестанния страх 2 и безпокойство; накърнената чест и достойнство; липсата на предхождащи деянието заболявания и осъществявания пълноценен начин на живот; и причинната връзка между средната телесна повреда, за която е осъден ответника и така описаните неимуществени вредни последици, съдът намира, че с оглед само на престъпния съставомерен резултат обезщетението в размер на 5000 лева се явява доказано по размер с оглед на обикновените страдания, които човек може да изпита от такава физическа травма и от факта, че същата се е случила при побой – тоест, унижението също е налице.

Гражданскоправният спор следователно се концентрира основно в две направления. Първото, е относно твърдението за съпричиняване, за което съдът е указал тежест на ответника да докаже провокативното и противоправно поведение на ищеца, изразяващо се в навлизане в неговия имот, засят с пшеница, оставянето на кравите да пасат от нея, репликата към ответника да си гледа работата, и че именно тези действия на ищеца се явяват мотив да извърши престъплението, за което е осъден. Второто, ако се докаже съпричиняването, как следва да се определи в каква част да се уважи искът, като се има предвид тълкувателния въпрос, по който е образувано Тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГТК, а именно: При прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт ограничена ли е в рамките на претендираната от пострадалия с исковата молба сума или размерът на справедливото обезщетение, което се намалява според установеното съпричиняване, не е обусловен от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума?

Съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че ищецът му е казал да си гледа работата, след като последният е бил предупреден да не пуска кравите да пасат засятата пшеница.

Доказано е обаче, че именно кравите, които е пасял ищецът са влезли в нивата със засятата пшеница на ответника, пасли са от нея, и това е мотивирало престъпното деяние от страна на Д. спрямо Г.. Опитът да се отрече този факт се опровергават от писменото сведение, което свидетелката О. е дала в хода на полицейската преписка по случая. Става въпрос за сведение от 29.01.2020 г., преди да бъде образувано досъдебното производство с постановление на прокурора от 25.02.2020 г. В това сведение, което свид. Ш.О. не оспорва, че е подписала, същата разказва, че мъжът ѝ И.

И. отишъл следобед да прибере козите от стадото на Н. и забелязал, че последният е в много лошо състояние, целият бил в кръв и бил „с извинение опикан“, като Н. му заявил, че е бил пребит от К. по прякор „М.“ от ***, понеже изтървал стадото в нивата на К., насята с жито. Сведението на свид.

О. по съществото на разказа ѝ завършва с думите: „…но мъжа ми добави, че не е видял самия побой, единствено заварил Н. в това състояние“. След това са стандартните изявления, че няма какво да добави и че горното е продиктувала, прочетено ѝ е било и за верността му се подписва.

И. И. не е давал сведения по предварителната проверка.

В хода на досъдебното производство двамата са разпитани по реда на 3

НПК от разследващ полицай в качеството им на свидетели. Свид. Ш.О. е разпитана на 11.03.2020 г. – почти два месеца от инцидента. Тя свидетелства, че е била с мъжа си И. И. вкъщи, когато чули Н.Г. да се прибира с животните и му казала на И. И. да излезе да ги прибере и да пита Н.Г. защо толкова рано си идва. И. И. излязъл и се върнал след 10 минути, бил притеснен и разказал на свидетелката О., че Н. бил привит на две, опикан и че са го били К. и майка му. В разпита ѝ свидетелката вече не споменава нищо за мотивите за побоя.

И. И. е разпитан като свидетел в досъдебното производство чак на 15.05.2020 г. – точно четири месеца след инцидента. Свидетелства, че много добре си спомнял датата 14.01.2020 г., бил излязъл около 14 часа на двора си и чул Николай да подкарва кравите и да се прибира. Видял го, че е привит и целия мокър отпред на панталоните си, но не е забелязал кръв по него. И. И. го попитал защо се прибира така рано, а Н. махнал с ръка и му казал „Устъй, Устъй“. И. И. се прибрал и разказал на жена си какво е видял и се зачудил защо толкова рано се прибира Н. с животните. Чак на следващата сутрин Н. му разказал, че са го били К. М. и майка му. Също като свид. О., И. И. нищо не споменава при разпита си пред разследващия полицай за мотивите за инцидента – какво му е споделил Н.Г..

По настоящото гражданско дело свидетелката О. разказва, че тя всъщност е видяла Н. като се прибира с животните, тъй като отишла да прибира козите си. Той бил целият в кръв, „с извинение, даже се напикал“. Н. ѝ разказал защо е бит – обвинявали го, че бил в житото, но той отричал пред свидетелката. Тя дава показания пред настоящия съд, че в деня на инцидента И. И. не е бил вкъщи, а на работа. След запознаването ѝ от съда със съдържанието на сведението, което е дала в полицията по предварителната проверка по случая, свид. О. променя показанията си, като казва, че мъжът ѝ И. И. тъкмо си идвал от работа и заедно са видели Н.Г. като се връща с животните.

Свидетелските показания на Ш.О. са непоследователни, вътрешно противоречиви и некореспондиращи на останалия доказателствен материал, поради което съдът не им дава вяра. Вътрешно противоречиви са, защото първо казва, че мъжът ѝ И. И. го е нямало, понеже бил на работа, а едва при поставянето на този факт под съмнение, прочитайки ѝ нейните сведения пред полицията, тя заявява, че той тъкмо се бил прибирал от работа.

Противоречиви са спрямо другите доказателствени средства, защото самата тя е разказала и то не толкова отдавна от инцидента – пред разследващия полицай, че двамата с И. И. са били вкъщи и тя го е накарала да отиде да посрещне животните, като той се върнал и ѝ казал какво е видял. Показанията на И. И. частично се припокриват, що се отнася до това, че той е видял Н.Г. да се прибира с животните и е влязъл вкъщи да разкаже на свид. О., т.е. тя не е била навън с него и не е видяла Н.Г. като се е прибирал с животните.

Най-достоверното доказателствено средство, според съда, е писменото сведение на Ш.О. от 29.01.2020 г., тъй като то е най-близко по време до инцидента и кореспондира с факта, който съдът приема за доказан, че Ш.О. не е видяла Н.Г. като се е прибирал на 14.01.2020 г. от пашата на животните.

Това сведение следва да се обсъжда като писмено доказателствено средство, 4 съставено извън настоящия процес и съдържащо доказателствени факти от значение за делото. То няма характеристиките на свидетелски показания по ГПК, които могат да се съберат само чрез разпит, при това непосредствено от съда, колкото и да са големи приликите между двете доказателствени средства.

Неотреченият подпис под сведението на свид. О., както и специфичните факти, които се съдържат в него, сочат на неговата достоверност, колкото и свид. О. да отрича, че сведението не ѝ е било прочетено. На това твърдение съдът също не дава вяра, защото няма причина този, който е „набирал“ текста на компютъра, да вкарва неверни факти и то такива, които са „вплетени“ в иначе доказаните и чрез други доказателствени средства обстоятелства. Няма откъде някой друг да знае, ако самата Ш.О. не го е продиктувала, че Н. е заявил на И. И., че е бил пребит от К. по прякор „М.“ от ***, понеже изтървал стадото в нивата на К., насята с жито. Според съда, сведението е диктувано изцяло от Ш.О. и достоверно е записано, дори дословно по отношение на специфичната реплика: „с извинение“ преди да спомене, че Н.Г. се е бил опикал, която бе чута и от съда при разпита ѝ. Ето защо съдът счита това сведение за напълно достоверен доказателствен източник. От него става ясно, че свид. О. не е видяла Н.Г., а преразказва това, което И. И. ѝ е казал. В този толкова подробен и точен разказ на случилото се липсват каквито и да са думи и реплики, от които да се заключи, че Н.Г. се е оплакал на И. И., че несправедливо е обвинен от К. М. за навлизане със стадото в житната нива.