Решение № 33 от 19.06.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Радомир, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно наказателно дело № 20261730200077 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № ./01.04.2026 г., на началник РУ - Р.към ОДМВРП . , упълномощен със заповед № ./21.03.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник, на жалбоподателя И. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“К.А. Б.“, бл... вх.“.', ап., е наложено наказание по чл.638 ал.3 от КЗ- „глоба“ в размер на 204.52 e. /400 лв./ Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените от същия в жалбата и доразвити от неговия процесуален представител адв.М. от АК – П. обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.

Наказващият орган – началник РУ - Р. към ОДМВР- П., редовно призован, не е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е изразил становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, а наказателното постановление бъде потвърдено.

Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със 1 съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № ./11.03.2026 г. на Ж. Ж., на длъжност „мл.инспектор“ при ОДМВР- П. Според констатациите в същия, на 11.03.2026 г., около 12:14 часа, в гр.Р., на ул.“Р. Д.“, с кръстовището с улица“И. С.“, с посока на движение, от град П., към град К., жалбоподателят И. К. К. е управлявал МПС – л.а.

„Н.К.“ с peг. № РК . ВТ, който не е негова собственост, като във връзка с притежаването и използването на автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

В съдебно заседание като свидетел е разпитана Т. П. К.а- съпруга на жалбоподателя, която твърди, че не е получавала нито писмо, нито телефонно обаждане, затова, че застраховката е изтекла. Не е уведомявана от КАТ по никакъв начин, че автомобилът е спрян от движение.

Видно от самия АУАН серия № ./11.03.2026 г., същият бил подписан от актосъставителя – Ж. Ж., от свидетеля по акта – П. Ц., както и от жалбоподателя – И. К. К., без възражения от последния.

С жалбата жалбоподателят не е приложил доказателство относно сключването на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, валидна към 11.03.2026 г., 12:14 часа.

Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган – началник РУ - Р. към ОДМВР- П. упълномощен със заповед № ./21.03.2022 г. на директора на ОДМВР – П. издал обжалваното наказателно постановление № ./01.04.2026 г., с което на жалбоподателя И. К.

К., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“К. А. Б.“, бл... вх.“.', ап.., е наложено наказание по чл.638 ал.3 от КЗ- „глоба“ в размер на 204.52 e. /400 лв./

От правна страна.

Разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, по който текст е ангажирана отговорността, гласи: „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.“ Видно от доказателствата по делото и най- вече от съставения АУАН, на посочената дата, час и място било констатирано, че към момента на проверката за управлявания от жалбоподателя лек автомобил, не е била налице валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Доказателства в обратния смисъл не са ангажирани от жалбоподателя, предвид това, че се отнася до положителен факт, който евентуално би оборил констатациите по акта.

За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.

Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените 2 законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона.

В настоящия случай съдът намира, че не са налице отклонения във връзка с изискуемите от закона реквизити или да са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП. Извършването на нарушението се явява изцяло доказано. Видно от описанието на нарушението в АУАН и НП, анализирайки съдържанието на двата документа може да се направи категоричен извод, че на посочената дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил, за който не е била налице валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Липсата на валидна застраховка “Гражданска отговорност” към момента на извършване на проверката води до извода, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение. За посоченото нарушение административнонаказателната разпоредба на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда “глоба” в размер на 400 лева за физическо лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка, с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Безспорно установено по делото е че жалбоподателят не е собственик на посоченото МПС, а само е управлявал същото, поради което административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил единственото по вид и размер наказание, предвидено в закона.

Независимо от факта, че жалбоподателят е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на управлявания от него автомобил няколко часа след констатиране на нарушението, същото не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е така, тъй като, с оглед характера на 3 нарушението, в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена.

Независимо от обстоятелството какъв е периодът от време, през който по отношение на притежавания, респективно управляван от жалбоподателя автомобил не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, липсата й сама себе си представлява нарушение с висока степен на обществена опасност, с оглед риска, който би могъл да настъпи при евентуално застрахователно събитие. Този риск е еднакво сериозен и винаги възниква, независимо дали водачът е управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност” в продължение на месеци или само на няколко часа. В тази връзка е ирелевантен и фактът, че жалбоподателят и неговата съпруга – собственик на автомобила не са получили съобщение за изтекла застраховка.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №./01.04.2026 г., на началник РУ Р. към ОДМВР- П. упълномощен със заповед № ./21.03.2022 г. на директора на ОДМВР – П., с което на жалбоподателя И. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“К. Ал. Б.“, бл.. вх.“.', ап.., е наложено наказание по чл.638 ал.3 от КЗ- „глоба“ в размер на 204.52 e. /400 лв./ РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съдПерник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4