Определение № 543 от 01.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543 гр. Варна, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Търговско дело № 20253100900773 по описа за 2025 година

Предмет на производството са предявени от Я. Г. М. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Исковата молба има изискуемото съгласно чл.127, ал. 1 ГПК съдържание и към нея са представени приложенията по чл. 128 ГПК, поради което същата е редовна.

Страните не следва да бъдат задължавани да участват в информационна среща за процедура по медиация, поради наличието на хипотезата на чл. 140а, ал. 3, т.

3 ГПК.

По допустимостта:

Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК е наличие на правен интерес за ищеца за отричане с влязло в сила решение, респ. заповед за изпълнение, на изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването на последващ изпълнителен процес. Отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е допустим и при липса на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към момента на предявяването му. Длъжникът винаги има правен интерес от това да установи със сила на пресъдено нещо несъществуването на правото на принудително изпълнение на вземането, установено в полза на кредитора, с оглед осуетяване на риска от евентуално образуване на изпълнително дело по искане на кредитора, което може да бъде направено във всеки един момент от него. Цитираната от ответника съдебна практика на ВКС е именно в този смисъл, тъй като последователно се приема, че „ГПК, в сила от 01.3.2008 г., защитава интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.“.

Следва да бъде разяснено, че правната квалификация на предявения иск се определя от съда, който не е обвързан от посоченото от ищеца в тази връзка. Правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително производство, докато общия ред по чл. 124, ал. 1 ГПК е приложим когато вземането на кредитора не е установено със сила на пресъдено нещо, съотв. не разполага с изпълнително основание.

Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и 1 тяхната легитимация съответства на наведените от ищеца твърдения за наличие на изпълнителен титул, по който правото на принудително изпълнение на вземането е погасено въз основа на настъпили обстоятелства след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Тези твърдения обуславят и наличието на правен интерес за ищеца от търсената защита.

Предвид наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо.

По предварителните въпроси:

Размяната на книжа, предвидена в чл. 367 – 373 ГПК, е приключила. На основание чл. 374, ал. 2 ГПК делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 374, ал. 2 ГПК:

Производството е образувано по предявени от Я. Г. М. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че е погасено правото на принудително изпълнение на вземанията на ответника спрямо ищеца за сумата от 67 101,21 евро, представляваща главница по Договор за банков кредит Динамо № **** от 19.02.200 г., Анекс № **** г., Анекс № **** г. и Анекс № **** г. към него, сумата от 117,31 евро, представляваща неизплатен остатък от такса за управление в размер на 845,75 евро за периода 30.12.2010 г. – 29.12.2012 г., както и сумата от 4596,51 евро (левова равностойност 8990 лв.) – законна лихва върху главницата, считано от 06.03.2013 г. до 31.08.2025 г., за които суми са издадени Заповед за изпълнение № 1502/26.04.2013 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 410/2013 г. по описа на Районен съд – Силистра, за събирането на които е било образувано изпълнително дело № 427/2014 г. на ЧСИ Г. Г., рег. № 767 на КЧСИ, прекратено с постановление за прекратяване от 21.11.2023 г., влязло в законна сила на 11.01.2024 г., поради изтекла погасителна давност.

Твърди се в исковата молба, че през лятото на 2025 г. ищецът започнал да получава множество телефонни обаждания от служители на ответника с твърдения за наличие на задължения по договор за банков кредит от 19.02.2009 г. със страни „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД и кредитополучател „Скалар“ ООД, по който ищецът бил поръчител и съдлъжник. На 29.09.2025 г. ищецът се снабдил със справка от ЦКР на БНБ, в която било вписано негово задължение към 31.08.2025 г. в размер на 140 458 лв. В началото на м. октомври 2025 г. ищецът получил удостоверение от ответника в качеството му на цесионер по договор за цесия от 18.12.2024 г., с което бил уведомен за негово задължение в размер на 141 572,05 лв., произтичащо от въпросния договор за кредит и бил поканен да заплати сумата по посочена банкова сметка на ответника. Ищецът приема, че с получаването на удостоверението е уведомен надлежно за извършената цесия.

Излага се, че през 2009 г. ищецът поръчителствал по договор за банков кредит от 19.02.2009 г. в полза на кредитополучателя „Скалар“ ООД, който кредит станал предсрочно изискуем и през 2013 г. „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД се снабдило със Заповед за изпълнение № 1502/26.04.2013 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 410/2013 г. по описа на Районен съд – Силистра срещу всички длъжници за сумата от 67 101,21 евро, представляваща главница по Договор за банков кредит Динамо № **** от 19.02.200 г., Анекс № **** г., Анекс № **** г. и Анекс № **** г. към него, сумата от 386,06 евро – наказателна лихва за периода 06.02.2013 г. – 26.02.2013 г., законна лихва върху главницата от 06.03.2013 г. до изплащане на същата, такса за управление в размер на 845,75 евро за периода 30.12.2010 г. – 29.12.2012 г., заплатени застрахователни премии за застраховка върху ипотекирано имущество в размер на 303,48 евро, разноски за вписване и пристъпване към изпълнение по ЗОЗ в 2 размер на 846,99 евро и разноски по делото в размер 2717,95 лв. за внесена държавна такса. Пояснява се, че спрямо ищеца заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 14.10.2016 г. Въз основа на така издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 875/2014 г. на ЧСИ Захари Димитров, преместено през 2014 г. при ЧСИ Г. Г. под № 427/2014 г., което пък било прекратено с влязло в сила постановление за прекратяване от 21.12.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

От направена справка ищецът установил, че към датата на депозиране на исковата молба изпълнителният лист се намира в оригинал по архивираното изп. дело. Видно от отбелязванията върху гърба на изпълнителния лист, на взискателя била изплатена сумата от 21 142,25 лв., с която са погасени част от задълженията.

Поддържа се, че последното изпълнително действие спрямо който и да е от длъжниците по делото е било извършено на 12.06.2018 г., което обстоятелство било отбелязано върху гърба на изпълнителния лист и от този момент нататък взискателят не е предприемал действия по смисъла на чл. 116 ЗЗД. Ищецът счита, че към датата на предявяване на иска е изтекъл срокът по чл. 110 ЗЗД. Обосновава правния си интерес от водене на настоящия иск с обстоятелството, че вписването в ЦКР на активно задължение на негово име възпрепятства кредитирането му от други институции и представлява засягане на правната му сфера. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който не се оспорват наведените от ищеца фактически твърдения и се прави признание на предявените искове. Сочи се, че в нито един момент задълженото лице не е възразило пред кредитора извънсъдебно за наличието на изтекла погасителна давност, на което да е получило негативен отговор от кредитора, както и че няма висящо изпълнително производство или предприемане на действия за образуване на такова, които обстоятелства според ответника водят до извод за липса на правен интерес у ищеца за водене на настоящото производство. Наличието на вписано задължение на ищеца в ЦКР също не обосновавало такъв правен интерес. Излага се, че за кредитора съществува задължение на основание чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за предоставяне на информация за кредитната задлъжнялост на всички негови клиенти, което задължение не отпада дори и при липсата на притезателно право на принудително изпълнение. Твърди се, че издаденото на задълженото лице удостоверение от 01.10.2025 г. има единствено информативен характер за размера на задължението, както и че същото е било предмет на цесия между „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕАД. Посочва се съдебна практика, която според ответника е в подкрепа на застъпената от него теза за недопустимост на производството.

Навежда се довод, че ответникът не дал повод за завеждане на иска и с оглед направеното признание, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК направените по делото разноски следва да останат в тежест на ищцовата страна, акцентирайки върху извънпроцесуалното поведение на ответника и неговото бездействие в качеството му на кредитор. Сочи се съдебна практика в тази връзка.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът не е подал допълнителна искова молба.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, вр. чл. 377 ГПК съдът указва на страните, че:

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си за недължимост на процесните вземания, за които е издаден изпълнителен лист, цедирани в полза на ответника, като установи факти, които изключват или погасяват спорното право, в 3 случая поддържаното в исковата молба, че правото на принудително изпълнение е погасено поради изтичане на давностен срок.

С оглед на наведените от страните фактически твърдения на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, следва да бъде обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че с влязла в законна сила Заповед за изпълнение № 1502/26.04.2013 г. по ч.гр.д. № 410/2013 г. по описа на Районен съд – Силистра ищецът е бил осъден да заплати на „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД вземания, които към датата на предявяване на иска възлизат на сумата от 67 101,21 евро, представляваща главница по Договор за банков кредит Динамо № **** от 19.02.200 г., Анекс № **** г., Анекс № **** г. и Анекс № **** г. към него, сумата от 117,31 евро, представляваща неизплатен остатък от такса за управление в размер на 845,75 евро за периода 30.12.2010 г. – 29.12.2012 г., както и сумата от 4596,51 евро (левова равностойност 8990 лв.) – законна лихва върху главницата, считано от 06.03.2013 г. до 31.08.2025 г., за събирането на които е било образувано изпълнително дело № 427/2014 г. на ЧСИ Г. Г., рег. № 767 на КЧСИ, прекратено с постановление за прекратяване от 21.11.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, влязло в законна сила на 11.01.2024 г., като последното изпълнително действие е било извършено на 12.06.2018 г., както и че процесните вземания са били прехвърлени на ответника с договор за цесия от 18.12.2024 г., за което ищецът е уведомен с получаване на уведомление с изх. № МА00015022 от 01.10.2025 г.